Определение № 1332 от 11.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1332 гр. Благоевград, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241200501218 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, ул. „***“ № 24, бл. Бизнес сграда, ет. 3, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. И. Г. с искане за изменение на Решение № 453/18.08.2025 година постановено по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските.

Изложени са доводи, че определеното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство в размер на 4 000 лева за всеки един от ответниците за иск в размер на малко над 13 000 евро е прекомерен е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Излага се, че възнаграждение не следва да се дължи на всеки един от въззиваемите и ответници по иска. Сочи се, че същите са солидарни длъжници, участват заедно в производството, ползват един адвокат и имат възражения, които се припокриват. Сочи се още, че въззиваемите са депозирали и обща въззивна жалба.

Твърди се, че липсва основание на въззиваемите да бъде предоставяна безплатна правна помощ.

Иска се от съда да измени решението в частта за разноските като присъди на ответниците /сега въззиваеми/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за първоинстанционното производство, както и и да не се присъждат разноски за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.

В условията на евентуалност се иска от съда да присъди разноски и за двамата въззиваеми в общ размер на 3 940,51 лева разноски в производството пред първата и въззивната инстанции, както и да не се присъждат разноски в заповедното производство.

1

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че разноски за оказана безплатна правна помощ се дължат пред въззивната инстанция, моли, същите да бъдат определени в размер на 700 лева общо за двамата въззиваеми.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото не е постъпило становище от насрещната страна.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият въззивен състав, съобрази следното:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски.

Съобразно законовия текст на чл. 248 от ГПК, очертани са две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, в едномесечния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество молбата е частично основателна, при следните аргументи:

С Решение № 453/18.08.2025 година постановено по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград е отменено частично Решение № 32/02.02.2024 година постановено по гр.дело № 784/2023 година по описа на Районен съд – Петрич, с което са уважени предявените от „Иновативни финанси“ ООД искове с правно основание чл. 422 ГПК; осъдил е „Иновативни финанси“ ООД да заплати на К. Х. П. сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 784/2023 година по описа на Районен съд – Петрич и сторените разноски пред въззивния съд по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград в общ размер на 3940,51 лева, съобразно отхвърления размер на исковите претенции, сумата в размер на 856,63 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за 2 предоставена правна помощ в производството по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград; осъдил е „Иновативни финанси“ ООД да заплати на К. Г. П., сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 784/2023 година по описа на Районен съд – Петрич и сторените разноски пред въззивния съд по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград в общ размер на 3940,51 лева, съобразно отхвърления размер на исковите претенции, сумата в размер на 856,63 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ в производството по в.гр.дело № 1218/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград.

При изчисляване на разноските, присъдени в полза на въззивниците за заповедното и исковото производство, както и за производството пред въззивната инстанции, съдът е съобразил същите с отхвърлената част на исковите претенции. Въззивниците К. Г. П. и К. Х.

П. са претендирали разноски в заповедното производство в размер на по 1 600 лева, пред въззивното производство в размер на по 3 000 лева. Във въззвиното производство на въззивниците е предоставена безплатна правна помощ, за която съдът е определил адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на по 1 000 лева.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по нисък размер на разноските в тази им част.

При присъждане на разноските съдът не е обсъждал и не се е произнасял дали адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците на процесуалния им представител, е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая процесуалният представител на ищцовото дружество е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в преклузивния срок, поради което същото е допустимо, като се има предвид, че е било заявено още в производството пред първата инстанция, която обаче не го е обсъждала, доколкото с оглед изхода на спора пред районния съд на ответниците не са били присъждани разноски.

Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар при съблюдаване на минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.

Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове.

По делото е установено, че ответниците са заплатили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 000 лева пред исковия съд и в размер на по 1 600 лева в заповедното производство. За въззивната инстанция съдът е определил адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на въззивниците в размер на по 1 000 лева за всеки от представляваните.

4

В случая наред с обжалваемия интерес във въззивното производство /24 929,99 лева/ следва да бъде съобразено, че осъществената защита на въззивниците пред Окръжен съд – Благоевград се изчерпва с подаване на обща въззивна жалба и подадена молба за даване на ход на делото в отсъствие на процесуалния представител. Двамата въззивници са подали една въззивна жалба, тоест процесуалното действие е едно и ползва всеки от тях в еднаква степен.

В исковия процес са предявени срещу ответниците искове с правно основание чл. 422 ГПК с цена в общ размер 29 929,99 лева, подадени са два отговора на исковата молба, изслушана е съдебно счетоводна експертиза, проведени са три открити съдебни заседания, като процесуалния представител на ответниците е присъствал само на едно от тях. С оглед на това съдът намира, че исковото производството не се отличава с висока фактическа и правна сложност, предвид предмета на делото, броя на страните и с оглед материалния му интерес, както и наличието на изобилна съдебна практика.