Решение № 1135 от 29.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1135

-, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100958 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Ищцата - твърди в поправената си искова молба, че била - и наследник на -, починал на - г., с последно местожителство -, и на -, починала на - г., с последно местожителство -, а ответницата също била наследник на тези им родители и нейна -. На - г. наследодателите им дарили на ответницата следния техен имот, придобит -, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор -, с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво, със -ни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -, под обекта: -, над обекта: -. Това се установявало от н.а. за дарение от - г. След една седмица, на - г., наследодателите им продали на ответницата подробно описаното в исковата молба дворно място в -, О., цялото с площ от - кв.м, в т.ч. 20 кв.м, придаваеми от ПИ -, - кв.м придаваеми от ПИ - и - кв.м придаваеми от ПИ -, по актуална скица, а по н.а. с площ - кв.м, представляващо УПИ -, в кв.

23 по ПУП на селото, заедно с всички постройки подобрения и приращения в него, в т.ч. и едноетажна паянтова жилищна сграда, две паянтови стопански постройки и навес с оградни стени. Това се установявало от н.а. за покупко-продажба. С тези две сделки (дарение на апартамента и продажба на дворното място с къщата) наследодателите им прехвърлили цялото си имущество на ответницата, а на нея не били оставили нищо. От удостоверения за наследници № - г. и № - г. на О. било видно, че се явявала наследник по закон на родителите си и имала право на запазена част от наследството им. С дарението на недвижимия имот наследодателите й накърнили запазените й части от наследственото имущество. Като наследник по закон имала право на запазена част от наследството, а наследодателите не били правили дарения и завети в нейна полза. Искането е да се намали дарственото разпореждане в полза на ответницата с н.а. № - г. на горепосочения самостоятелен обект в 1 сграда, до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството на - и -. Претендира за разноски.

Ответницата - заема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски, евентуално да включи в масата по чл. 31 ЗН твърдяното увеличение на наследството по чл.

12, ал. 2 ЗН, като иска приложение и на чл. 36 ЗН , с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и уточняващите го молби, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника й писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните по делото не спорят, че са сестри и техни родители са - и - (л. 9).

На - г., с представения н.а. № - г., тези им родители са дарили на ответницата следния техен общ, придобит -, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между тях, процесен самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, със -ни самостоятелни обекти -, като дарителите си запизили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху дарявания имот (л. 5-6 и 21).

Възражението на ответницата в отговора й, че това дарение било привидно и прикривало друг договор за прехвърляне от родителите й на същия имот срещу положение от нея за същите минали издръжка и грижи през последните 10 години от сключването му и поето от нея задължение за полагане на бъдещи такива грижи и издръжка на тези й родители до смъртта им, е недоказано. Вярно е, че за доказването му същата представи с отговора си обратно писмо от - г., в което е вписано, че родителите на страните са прехвърлили на - г., с горепосочения нотариален акт за дарение, цитиран в същото писмо с номер, том, регистър и дата, на своята - – ответницата, собствеността на процесния имот, „..при условията на чл. 17 ЗЗД – относителна симулация..“, като дарителите си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на същия имот, но исканата воля „..на страните по това обратно писмо..“ била прехвърляне срещу задължение за грижи, гледане и издръжка, а не дарение, като собствеността се прехвърлила за полаганите през последните десет години от приобретателката грижи, гледане и ежемесечна издръжка, които „…- ни продължи да поема по отношение на мен – прехвърлителката, и досега и се задължава да поема и за в бъдеще и които грижи и гледане ще се изразяват в осигуряване на ежемесечна издръжка, прехрана, почистване, подслон, при заболяване медицинска помощ и медикаменти и въобще – всичко необходимо за един сносен и спокоен живот до края на дните ни; грижата и гледането могат да се поемат лично или чрез трети лица; това беше, е и 2 си остава общата истинска воля на страните..“ (л. 33). Но също така е вярно, че това обратно писмо е подписано само от - на страните и ответницата, а за - на страните е положен под същото пръстов отпечатък, който не е приподписан от двама свидетели (л. 33).

Страните обаче не спорят, а пълномощникът на ответницата и призна в съдебно заседание неизгодния за нея факт, че - на страните е бил с изцяло нарушено зрение към момента на подписване на - г. на процесния нотариален акт за дарение (л. 85). Това обстоятелство се потвърждава и от отбелязването му от самия нотариус на страница втора в същия н.а. (л. 5). Поради това в последния, вместо подпис и саморъчно изписване на имената му, - на страните е положил отпечатък от десния си палец, което нотариусът е удостоверил в същия н.а. съгласно чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 и чл. 580, т. 6 ГПК (л. 6).

Поради това съдът намери за несъмнено установено по делото, че и към момента на съставяне след този нотариален акт на представеното от ответницата с отговора й обратно писмо, което е видно от цитирането в същото на номера, тома, регистъра и датата му, - на страните е бил с изцяло нарушено зрение (чл. 175 ГПК).

При това положение обаче, тъй като същото обратно писмо не е нотариално заверено, за да се приеме, че положилият пръстов отпечатък под него незрящ - на страните, е бил запознат със съдържанието му и съгласен с него, същото е следвало да бъде приподписано от двама свидетели (чл. 189, ал. 2 ГПК, ТР 71-1970-ОСГК и ТР 61-1973ОСГК). С това императивно законово изискване законодателят цели да създаде гаранции, че съдържанието и на този в случая частен документ е било прочетено и станало известно на същия незрящ - на страните, за да има същият този частен документ сега задължителна за съда формална доказателствена сила, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от този грамотен, но незрящ - на страните (ТР 71-1970-ОСГК). Поради това нормата на чл. 189, ал. 2 ГПК предвижда документ, подписан от сляп - дори и когато е грамотен, да бъде приподписан от двама свидетели. Или казано иначе. Изискването в този текст за поставяне на отпечатък от десния палец и приподписване на документа и от двама свидетели е установено, за да се удостовери участието в съставянето му, не само при невъзможност за подписването му, от този, от който изхожда, но и когато лицето не може да узнае съдържанието му - какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни, защото те не могат да четат обикновено писмо. Поради това се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на частния документ, тъй като за разлика от последните, слепите не могат да прочетат същия документ и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице в издаването му, и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с него - тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия незрящ, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък (ТР 71-1970-ОСГК и ТР 61-1973-ОСГК). Само при подписване с отпечатък на такива лица пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно, защото удостоверителната функция на последните спрямо факта на това действие и узнаването на съдържанието, се изпълнява от нотариуса, респективно съда (ТР 61-1971-ОСГК). Поради това изходящ от грамотен, но незрящ/сляп, частен документ, върху който е положен само 3 отпечатък, без приподписване от двама свидетели, при липса на удостоверителна функция на нотариус/съд, е извършен в нарушение на изискванията на чл. 189 ГПК и не удостоверява надлежното запознаване на лицето със съдържанието му, респективно не съставлява доказателство, че изявлението е направено от същото лице съобразно чл. 180 ГПК (в този смисъл и Р 220-2015-- г.о.).

Такъв е и случая. При него представеното от ответницата с отговора й обратно писмо е частен документ, подписите върху който не са нотариално заверени, а то носи отпечатък от пръст на - на страните, без приподписването му от двама свидетели, както императивно изисква чл. 189, ал. 2 ГПК. Поради това същото обратно писмо не съдържа валидно изявление на незрящият - на страните за удостоверената в него привидност на процесното дарение и прикриване със същото на друг договор за прехвърляне от родителите на страните на процесния имот срещу положени от ответницата минали и бъдещи издръжка и гледане на същите (чл. 180, във вр. с чл. 189, ал. 2 ГПК, в този смисъл и Р 220-2015-- г.о. ). Доводите за противното на пълномощника й в писмената му защита, че нямало такова възражение на ищцата по делото за неспазване на чл. 189, ал. 2 ГПК при подписването на това обратно писмо от - на страните, а само за нищожността му, поради липса на съгласие на същия със съдържанието му, а съдът не можел служебно да се произнася по такова непредявено от ищцата възражение, са неоснователни, защото в първото съдебно заседание пълномощникът на ищцата оспори именно наличието на знание у - на страните на съдържанието на това обратно писмо, върху което е положен негов отпечатък, защото е бил незрящ, а няма данни някой да му е прочел същото писмо и запознал със съдържанието му преди да положи този отпечатък (л. 84). А именно това удостоверява изискваното от чл. 189, ал. 2 ГПК приподписване от двама свидетели на изходящия от грамотния, но сляп, частен документ, че съдържанието му е било прочетено и станало така известно и той е съгласен с него преди да положи вместо подпис отпечатъка си върху него, за да има този подписан по този начин документ, задължителна за съда формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от това именно лице и то е съгласно с тях (ТР 71-1970-ОСГК, Р 90-1970-I г.о. и Р 313-1985-I г.о. ). А доводите след това на същия пълномощник на ищцата в същото заседание, че това обратно писмо било нищожно, поради липса на съгласие на - на страните, са само правна квалификация, от която съдът не е обвързан. Съдът не е обвързан и от формалната доказателствена сила на този частен документ/обратно писмо, издадено от сляп, но грамотен, защото не е приподписан от двама свидетели (чл. 180, във вр. с чл. 189, ал. 2 и чл. 178, ал. 1 ГПК).

Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответницата, съдът намери за установено по делото, че представеното от нея обратно писмо, не съдържа валидно изявление на - на страните за наличие на твърдяната в него привидност на процесното дарение и прикриване със същото на договор за прехвърляне от родителите й на нея на процесния имот, срещу нейни минали и бъдещи грижи за тях. А разкриването на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става именно чрез обратно писмо, а то се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, и 4 ако не е подписано от някоя от тях, е неистинско и не доказва твърдяната симулация (Р 2432014-I г.о., Р 19-2014- - г.о., Р 120-2018- - г.о. ). Поради това е несъстоятелно евентуалното искане на пълномощника на ответницата в писмената му защита, ако съдът преценял това обратно писмо за нищожно по отношение на - на страните, поради неспазване на предписаната от чл. 189, ал. 2 ГПК форма, да приемел за действителен посоченият в него, като прикрит от дарението, договор за прехвърляне на процесния имот срещу минали и бъдещи издръжка и грижи, само между подписалите го - на страните и ответницата. В случая по делото няма с оглед изложеното доказатества, представеното от ответницата с отговора й обратно писмо, да изхожда и от - на страните, а той е е дарил съвместно с - й по смисъла на чл. 24, ал. 3 СК процесния общ техен имот с процесното даренение, а положеният в същото за него отпечатък в обратното писмо, не е приподписан от двамата свидетели (чл. 189, ал. 2 ГПК). Поради това същото писмо не изхожда от всички страни по процесното дарение и не доказва поради това въобще твърдяната от ответницата негова привидност и прикриване със същото на друг договор между страните по това дарене - за прехвърляне от родителите й на нея на процесния имот срещу минали и бъдещи нейни грижи за тях и издържката им. И тъй като други доказателства в подкрепа на това си възражение за относителна симулативност на процесното дариние, същата, чиято е тук доказателствената тежест, не представи и липсват по делото, съдът намери същото й възражение за недоказано, поради което неоснователно, а процесното дарение за валидно (чл. 154, ал. 1 ГПК).