Решение № 645 от 18.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Л.омир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100507077 по описа за 2021 година Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

С Решение № 20006869 от 11.01.2021г., постановено по гр. д. № 58172/2019г. по описа на СРС, 84 състав, е оставил без уважение молбата на В. Л.П.., ЕГН **********, лично и в качеството му на законен представител на А.В. П., ЕГН ********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Л.. М. СТ., ЕГН ********** като отказва да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал.

1 ЗЗДН като неоснователна. С посоченото решение ищецът В. Л.П.. е осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на СРС.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца В. Л.П.., чрез пълномощника си адв. П.Б. от АК-Перник, с която се обжалва изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че молбата за защита от домашно насилие е подадена с оплакване за системно упражняване на психически тормоз по отношение на дамата молители, както и системни ограничаване ан личния живот, личните права и личните свободи на двамата. Мотивите на тези твърдения са действията на ответника Л.С. по отчуждаване на детето А.П. от нейния баща.Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че в молбата се търси защита за домашно насилие, осъществено на една дата - 08.10.2019г.

Твърди, че в молбата за защита се говори не за една конкретна проява, а за системно психическо и емоционално насилие по отношение на двамата молители, изразяващо се в целенасочено манипулиране на детето, отчуждаването му от баща му, разрушаване на връзката между детето и неговия баща чрез очернянето му като родител и физическо прекъсване на контактите между тях. Сочи още, че по делото са събрани множество писмени доказателства относно наличие на актове на домашно насилие от страна на ответника.

1

Посочва се, че съдът не е коментирал двата социални доклада, приложени към делото. В тях се съдържали категорични заключения, че ответникът Л.С. всячески се старае да ограничава контактите между двамата молители, както и съвсем умишлено възпрепятства работата на социалните служители, полицията и други органи. От тях е видно, че същата е възпрепятствала и изпълнението на издадената заповед за защита като не е осигурила достъп на компетентните органи до детето. Според въззивника първоинстанционинят съд не е взел предвид и приетото по делото заключение на назначената съдебно-психологическа експертиза. Акцентира на обстоятелството, че вещото лице категорично е заявило, че отчужденият родител е бащата, но въпреки това съдът е отказал защита на молителите.

Въззивникът излага твърдения, че обжалваното решение противоречи и на практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 8 ЕКПЧ, като по този начин се извършва пълен отказ от позитивни задължения на държавата по отношение на правото на личен и семеен живот на молителите. Нещо повече в мотивите на обжалваното решение се посочва, че няма необходимост да приложи подходящи мерки, а е необходимо проблемът да бъде разрешен от двамата родители, като същите се опитат да подобрят родителския си капацитет. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Не се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи първоначалната молба за защита от домашно насилие спрямо двамата молители и да се издаден заповед за защита, с коятода се задължи ответника Л.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие; съответно дай се забрани да приближава двамата молители, жилището им, местоработата, училището, местата за извънучилищни занимания и местата за социални контакти и отдих; да се задължи ответника да посещава специализиран и програми, с които да й се помогне да осъзнае вредността на родителското отчуждение и да прекрати поведението си, с което причинява родителско отчуждение на детето и баща му, както и да насочи пострадалите молители към програми за възстановяване от причиненото на детето родителско отчуждение и преодоляване на вредните последици от него. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Л.. М. СТ., ЕГН ** не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание взема отношение по нея като заявява, че същата е неоснователна. Твърди, че от всички събрани по делото доказателства в това число и от заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза несъмнено е установено, че липсва акт на домашно насилие, извършен от страна на ответника. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице 2 положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от 11.10.2019г. на В.Л. П., действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А.В. П.. В нея той твърди, че с ответника Л.С. са родители на малолетната А.П., но са разделени. По силата на влязло в сила съдебно решение молителят упражнява родителските права по отношение на детето и местоживеенето й е определено при него. Молителят твърди, че една от основните причини съдът да достигне до това заключение и да му възложи упражняване на родителските права е констатираната изключително тежка форма на синдром на родителско отчуждение, което е причинила с поведението си ответницата. Ищецът В.П. моли за защита от домашно насилие заради извършваното по отношение на малолетната му дъщеря, така и по отношение на него лично системно домашно насилие, което причинява травматични увреждания на психиката на детето, вреди на емоциите й.В молбата се излагат доводи, че ответникът с поведението си е застрашила психическото развитие на детето си като го е довела до крайна форма на синдрома на родителско отчуждение у него. Ищецът изтъква като аргумент влязлото в сила съдебно решение на 09.06.2019г., по силата на което упражняването на родителските права е дадено на него, като предвид причиненото от ответницата състояние на детето за поправяне на настъпилите у детето вреди е предвиден ограничителен режим на лични отношения- три месеца без контакт между майката – отчуждител и детето. Ищецът твърди, че въпреки влязлото в сила решение указаният в него период от три месеца не може да започне да тече, защото ответницата отказва да го изпълни.

Сочи се още, че тя в продължение на четири месеца укрива детето, като с тези свои действия указва психично насилие, защото това може да доведе до увреждане на емоционалното и психично здраве на дъщеря им.

Ищецът В.П. посочва в молбата си защита три конкретни дати- 08.10.2019г.;

30.09.2019г. и 31.07.2019г. и още няколко, на които не е установил местонахождението на дъщеря им и ответникът умишлено не е съдействала за изпълнение на влязлото в сила решение в частта за упражняване на родителските права. Във връзка с посочените обстоятелства и поради липсата на ефективен правен способ, единствената възможност за прекратяване на опасността, на която майката излага ежедневно детето е постановяването на Заповед за незабавна защита с марка определена съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Ищецът твърди, че с поведението си ответницата омаловажава ролята на бащата в живота на детето, с което неглижира и нуждите на детето от общуване с другия родител, което е допълнителна форма на насилие. Според ищеца домашното насилие е системно, ежедневно, предвид формата му и начина, по който се осъществява. С поведението си ответницата поставя в риск както молителя, така и дъщеря им, предизвиква отчуждение между тях и нарушава връзката баща- дете. С изолирането на детето и непозволяването да се осъществява системен контакт между бащата и детето, който упражнява родителски права, ответницата поставя в изключителна рискова среда и опасност детето да бъде допълнително отчуждено от баща и. По изложените причини ищецът моли за издаване на заповед за незабавна защита по силата на чл. 18 ЗЗДН, с която ответницата Л.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя и дъщеря им А., да не приближава двамата, жилищата им, местоработата, училището, местата за отдих и извънучилищни занимания; да се задължи ответницата да посещава специализирани програми, с които да й се помогне да осъзнае вредността на родителското отчуждение същевременно да насочи молителите към програми за възстановяване на причиненото на детето родителско отчуждение и преодоляване на вредните последици от него.

На 11.10.2019г. е издадена Заповeд за незабавна защита № 241800 от СРС, 84 състав по гр.д. № 58172/2019. Заповедта задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ответника Л.. М. СТ. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.П. и А.П.; задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл.1 ЗЗДН ответникът Л.. М. СТ. да не 3 доближава молителя и дъщеря им А.П. на разстояние по-малко от 300 м.. Ответникът Л.М. се задължава да посещава специализирана програма в „Център за индивидуални психологични консултации и групови терапии“ на адрес гр. София, пл. „******* Ответникът по делото Л.М. е оспорила твърдението в молбата за извършено то нея домашно насилие по отношение на молителя и общата им дъщеря А.. С молба по делото от 22.10.2019г. ответникът Л.М. е помолила да се спре изпълнението на издадената заповед за защита в частта, в която се задължава да не доближава дъщеря си на разстояние по-малко от 300 м. Ответникът твърди, че след постановяване на въззивно решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата В.П., са й връчени няколкократно уведомления за насрочване на дати за предаване на детето. По нейни наблюдения детето е станало много притеснено и разсеяно като всички производство и дела между нея и бащата се отразяват неблагоприятно на детето. Същото е заявило изрично, че няма желание да се мести при баща си. В тази връзка и с цел предприемане на правилните действия за защита на интересите на детето ответницата заедно с дъщеря си са посетили психотерапевти, които да работят с А..