Решение № 44 от 07.07.2020, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Гражданско дело 616/2019
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 07.07.2020
- В сила
- 28.08.2020
- Състав
- СОФИЯ СОТИРОВА МОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44 гр. Първомай, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, с
Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 616 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл.
86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Х.В.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти А.Х.А. и Е.Н.Е., моли съда да осъди ответника Ф.Г.П., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, да му заплати по Договор за кредит № ***/05.10.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, както следва:
Ø сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева
– главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;
Ø сумата от 203, 38 лева (двеста и три лева и тридесет и осем стотинки) – такса за експресно разглеждане;
Ø сумата от 1 038, 80 лева (хиляда тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) – наказателна лихва за забава за периода от 10.12.2016 г. до 22.11.2018 г.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за кредит № ***/05.10.2016 г., сключен в електронен формат по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис и анексиран на 21.10.2016 г., и приложимите към него Общи условия, „4финанс“ ЕООД се задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 1 000, 00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез стандартен европейски формуляр, се ангажирал да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати в срок до 09.12.2016 г. уговорената възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до
04.11.2016 г. и такса експресно разглеждане в размер съответно на 26, 47 лева и 203, 38 лева.
Релевира се, че заемателят получил преведената му от финансовата институция кредитната сума чрез „Изипей” АД, както следва: на 05.10.2016 г. – 600, 00 лева, и на 21.10.2016 г. – 400, 00 лева, но се въздържал от погасителни престации, поради което, съгласно договорките, дължи и наказателна лихва за забава в размер на 1 038, 80 лева за периода от 10.12.2016 г. до 22.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
Въз основа на Договор за прехвърляне на вземания
№ ***/23.11.2018 г. кредитодателят прехвърлил на ищеца процесните вземания, за което последният в качеството на пълномощник на цедента изпратил чрез пощенски оператор уведомление до длъжника, получено от неговата майка на 28.12.2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 829/12.02.2020 г., с който ответникът признава исковете.
Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът и третото лице помагач не се представляват, като с Молба вх. № 2198/13.05.2020 г., депозирана от процесуалния му пълномощник първият, заявява, че поддържа исковата молба, и пледира за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а ответникът чрез довереника си моли за произнасяне в съответствие с изявлението за признание.
След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл.
237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковата молаб.
С оглед на гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране на отговорността му за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи в общ размер на 250,
00 лева, от които: 150,
00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното процесуално участие на доверениците на страната в него.
Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Г.П., с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Х.В.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти А.Х.А. и Е.Н.Е., по банкова сметка ***: ***, ΒIC: *** при „Банка ДСК” ЕАД, както следва:
Ø сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева
– главница по Договор за кредит № ***/05.10.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането;
Ø сумата от 203, 38 лева (двеста и три лева и тридесет и осем стотинки) – такса за експресно разглеждане по Договор за кредит № ***/05.10.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД;
Ø сумата от 1 038, 80 лева (хиляда тридесет и осем лева и осемдесет стотинки) – наказателна лихва за забава за периода от 10.12.2016 г. до 22.11.2018 г. по Договор за кредит № ***/05.10.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, както и
Ø сумата от 250, 00 (двеста и петдесет) лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ищеца трето лице помагач „4финанс” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***.
Препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните и на третото лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ