Определение № 59 от 01.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900094 по описа за 2021 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Е.

С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“ **, против ЗАД „Д Б : Ж З“ АД, ЕИК *****, с която е предявен иск по реда на чл.432 КЗ, а именно за сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания; както и за сумата от 2067 лв. обезщетение за имуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

На 03.02.2021г. около 18.30 ч. Е.Ш., прибирайки се от работа по обичайния си маршрут, пресичала бул. „Г.Б.“ при кръстовището с ул. „К Ч.“ в гр.П.. Изчакала зелената светлина на работещата светофарна уредба и предприела пресичане по пешеходната пътека. Преминала едното платно, достигнала разделителния остров, след което продължила да пресича и направила няколко крачки по пешеходната пътека, когато усетила силен удар в дясната част на тялото си, в областта на седалището.

Пояснено е в тази връзка, че Г. Л. М., ЕГН **********, управлявайки л.а. Ф. П., рег.№ **, предприел ляв завой на кръстовището между ул. „К.Ч.“ и бул. „Г.Б.“, като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека 1 пешеходка. Последвал удар, от който жената загубила равновесие, направила една две крачки встрани и се стоварила на земята. Водачът слязъл от автомобила си, за да види как е жената, но в този момент автомобилът продължил да се движи и с гумите си започнал да прегазва пострадалата, след което преустановил движението си. Пострадалата все още била в съзнание и изпитала силна болка в областта на таза.

По случая било образувано ДП№. по описа на Военно-окръжна прокуратура-П. Съставен бил констативен протокол с пострадали лица.

Пострадалата била откарана с линейка в МБАЛ гр.П., където след обстоен преглед, изследвания и рентгенографии, лекарите поставили окончателна диагноза: ******** Била настанена за лечение в отделението по ортопедия и травматология към същата болница, където било извършено закрито наместване на фрактурата и остава под наблюдение 6 дни. Твърди се, че тези дни били най-тежките за нея, тъй като болките били неописуеми и системно й вливали обезболяващи.

На 08.02.2021 г. ищцата била изписана за домашно лечение с предписания да спазва строг постелен режим. Забранени й били всякакви движения, поради което не можела да се обслужва сама и за всичките й физически нужди разчитала на болногледач. Твърди се, че към настоящия момент пострадалата била все още прикована на легло, възстановяването било бавно и съпътствано със силни болки в областта на травмите, постоянно неразположение и прием на обезболяващи.

За правилното протичане на оздравителния процес й били изписани скъпоструващи лекарства - ******* и др. В хода на лечението били сторени множество разноски - *****************

След като започнала да се изправя и раздвижва, на ищцата била назначена комплексна рехабилитационна програма, а придвижването й се осъществявало с помощта на две патерици. На 13.04.2021 г. била приета за физикална терапия и рехабилитация в Специализирана болница за рехабилитация „О“ ЕООД - гр.Д. При една от процедурите в СПА зоната на болницата, поради нестабилната си походка ищцата паднала и ударила лявата си ръка. Направена рентгенография установила фрактура на левия радиус.

Ръката й била имобилизирана с лонгета, след което по спешност насочена към консултация с ортопед, а на 17.04.21 г. в МБАЛ-П. била извършена 2 оперативна интервенция за фиксация на фрактурата.

В исковата молба се развива тезата, че нелепият пътен инцидент поставил началото на една цяла поредица негативни събития, които буквално преобърнали живота на пострадалата - от млада, енергична, работлива и дейна жена, тя се превърнала в постоянен пациент. Тъй като първоначалният курс бил предсрочно прекратен, поради падането, от 07.06.2021 г. до 14.06.2021 г. ищцата провела нов курс за рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация национален комплекс ЕАД филиал гр.П“, като й предстоял и следващ курс.

Твърди се, че и към настоящия момент походката на ищцата била нестабилна, а болките в областта на травмите й се появявали периодично при повече натоварване и при смяна на времето, поради което бил наложителен периодичен прием на обезболяващи.

Всичко това, както и силният шок от опасността да загуби живота си, й причинили една силна емоционална травма, с траен отпечатък върху психиката. Нелепият инцидент я поставял в трудна физическа и финансова зависимост от най-близките й. Преди инцидента ищцата била изключително усмихната и контактна жена, а непосредствено след катастрофата при нея настъпила промяна - не желаела да комуникира с никого, често сменяла настроението си без конкретна причина, ставала раздразнителна, ядосана или тъжна без да може да обясни защо, не желаела да излиза, трудно се концентрира, страдала от внезапни натрапчиви спомени, които обсебвали съзнанието й, както и да мисли, че няма да успее скоро да се възстанови и да се завърне към предишния си начин на живот. Всичко това наложило необходимост от посещения при психолог, който да помага на ищцата да преодолее психическото напрежение, вследствие на инцидента. В подкрепа на съображенията си представя становище от психолог Т. Ф. в УМБАЛСМ „Н.И.П“ .

Обобщено е, че вследствие на ПТП за пострадалата възникнали множество неимуществени вреди, свързани от една страна със силните болки и негативни преживявания, а от друга страна с дългия период на нетрудоспособност и финансови затруднения, които следва да бъдат справедливо компенсирани.

Твърди се, че отговорността на водача Г. М. за процесния инцидент се 3 покривала от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д Б:

Ж З”, по застрахователна полица № ***, валидна от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.

На 25.02.2021 г. ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380 КЗ, а в законоустановения срок не последвало произнасяне от страна на ответния застраховател, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Въведеният петитум е, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания в резултат на причинена комплексна средна телесна повреда, която е в пряка и непосредствена зависимост от ПТП-то, както и сумата от 2067 лева (до момента на подаване на исковата молба в съда) - обезщетение за имуществени вреди, а именно общ сбор от сторените до момента разходи за лекарства, хранителни добавки, заплата на болногледач и др., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.02.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението; които да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***, с титуляр Е. С. Ш.

Претендират се разноските по делото, в т.ч. адв. хонорар, определен по реда на Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания – за допускане САТЕ и СМЕ с конкретно посочени задачи; за разпит на един свидетел при режим на довеждане относно установяване претърпените неимуществени вреди.

Направено е искане по служебен път да бъде изискано и приложено по делото цялото ДП№*****. по описа на Военно-окръжна прокуратура – П****.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите, като при условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението.

Не се спори, че към датата на процесното ПТП - 03.02.2021 г. за въпросния л.а. „Ф.” модел „П.“ с peг. № ** е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало съгласно Застрахователна полица № ****** сключена на 20.05.2020 г. със „ЗАД ДБ: Ж З” АД.

4

Изразява се становище, че в разглеждания случай обаче нямало данни водачът на лекия автомобил да има вина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди се, че процесния инцидент не е настъпвал при описаните в Констативния протокол обстоятелства. Интерпретирани са свидетелски показания, дадени по ДП №**** г. по описа на ВОП-П, на база на които е направено възражение, че ищцата не е пресичала на точно обозначеното за това място, движейки със забързана скорост и така не е спазила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.

Наред с това се оспорва настъпването на вредоносните последици по отношение на ищцата. По-конкретно се оспорват твърденията, че вследствие на ПТП и нестабилната походка, пред м. април ищцата пада и удря лявата си ръка, вследствие на което е установена фрактура на левия радиус, ръката е имобилизарана с лонгета, а на 17.04.2021 г. е извършена и оперативна интервенция, във връзка с която и не следва да се ангажира отговорността на застрахователя.

Оспорва се също така пострадалата да е претърпяла каквито и да са психически травми вследствие на ПТП, различни от обичайните при настъпване на ПТП. От посещението при психолога Т Ф в УМБАЛСМ „П“, след снетата анамнеза, се посочвали само общи постулати за възможните евентуални негативни отражения върху пострадалата, като се препоръчвало в случай че такива са констатирани, ищцата да посещава специалист за период до 6 м. Липсвали обаче доказателства, че такива сеанси са бил провеждани след това.

Оспорва се в случая да е била налице необходимост от предоставяне на допълнителни грижи от страна на болногледача М Б, тъй като подобни грижи можело да се предоставят на пострадалата и от близките й, а представеният граждански договор обобщено не съдържал конкретни уговорки относно интензитета на предоставяните грижи. Оспорва се, че платените по посочения договор суми са завишени, а отделно от това и не са били реално заплатени. В тази връзка е направено и доказателствено искане.

Пак във връзка с твърденията на ищцата за сторените допълнителни разходи, се сочи, че не ставала ясна причината пострадалата да е била транспортирана от МБАЛ П. до гр.П, при положение, че постоянният й адрес се намира в гр.П..

5

Твърди се, че посещенията на пострадалата в рехабилитационните центрове през м. април 2021 г. и м. юни 2021 г. не са били необходими и същите евентуално са свързани с други травми или дегенеративни заболявания, които ищцата е имала. Освен това се възразява и че посещенията са направени след като е изтекъл обичайния период за възстановяване на травмите вследствие от процесното ПТП, като застрахователят не следва да покрива допълнителни разходи за предоставяне на подобрени условия.

Сочи се, че ищцата не е посещавала предписаните й контролни прегледи, което е довело до удължаване на възстановителния период поради ненавременни медицински грижи и предписване на допълнителни медикаменти.

Твърди се, че представените болнични листове не са били издадени във връзка с уврежданията, предизвикани вследствие на процесното ПТП от 03.02.2021 г. Излагат се съображения, че обичайният период за възстановяване от подобни травми е значително по-кратък от периода на болничните листове с продължителност до средата на м. юли 2021 г. или повече от 5 м. от датата на инцидента. Поддържа се, че в подкрепа на този извод било обстоятелството, че сключеният граждански договор с болногледача М Б бил с продължителност 2 м., а не за по-дълъг период, както и че удълженият болничен лист се дължи на други травми без връзка с въпросното ПТП. В тази насока е направено и доказателствено искане.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и несъответстващо на принципите на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се акцесорния иск за лихва, размера й, както и началния момент, от който същата се претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск. Описано е, че застрахователната претенция до ответното дружество било заявена на 25.02.2021 г. С уведомление от 18.03.2021 г. дружеството изискало от ищцата на допълнителни документи, сред които и банкова сметка, по която евентуално да се получи обезщетението, които според застрахователя не били представени непосредствено преди изтичане на 3-месечния срок, поради което последвал отказ. Едва с писмо от 18.06.2021 пострадалата представила допълнителните документи, а с имейл от 28.06.2021 г. чрез адв. Д. била предоставена и банкова сметка.