Решение № 404 от 21.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. гр. Хасково, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101985 по описа за 2024 година

С подадената искова молба ищ ецът Е. Ш. Ф., ЕГН **********, от ***, е предявил срещу ответника Гаранционен фонд, ЕИК 1214466655, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че получил Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 542/2024г. по описа на ЧСИ Н.К.. Делото било образувано от взискателя Гаранционен фонд въз основа на изпълнителен лист от ***г., издаден по гр.д.№ 267/2018г. по описа на РС-Хасково. Видно от изпълнителния лист, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата 11 000 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210195/03.09.2013г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 24.01.2018г., както и деловодни разноски в размер на 1300 лева. Твърди също, че от влизането в сила на съдебното Решение № 471/01.08.2018г., постановено по гр.д.№ 267/2018г., въз основа на което решение е бил издаден изпълнителния лист, до 20.03.2024г. ответникът не бил предприел никакви действия за удовлетворяване на вземането си. Изложеното по-горе ищецът счита, че му дава основание да предяви настоящия отрицателно установителен иск срещу ответника и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на същия, че не дължи сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва върху същата, 1 считано от 24.01.2018г., както и деловодни разноски в размер на 1300 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от ***г. въз основа на Решение по гр.д.№ 267/2018г. по описа на РС-Хасково. В подкрепа на твърденията си излага съображения за изтекла погасителна давност на основание чл.110, вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД. Счита, че давността, която е петгодишна, е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай това е датата, на която съдебното осъдително решение е влязло в сила, а именно 17.09.2018г. В този смисъл намира, че давността е изтекла на 18.09.2023г. Претендира разноски.

Ответникът признава предявения иск. Излага съображения в насока, че не е станал причина за образуване на делото, поради което сторените по делото разноски следвало да бъдат възложени единствено в тежест на ищеца.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на признание на иска от ответника, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск.

Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 1 992 лева, произтекли от платена държавна такса в размер на 492 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1 500 лева.

Безспорно ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като е инициирал образуване на изпълнително производство срещу ищеца, поради което дължи разноски на същия.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения, дължимото такова за процесуално представителство по дело с материален интерес от 10 000 до 25 000 лева е в размер на 1300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева. В настоящия случай цената на иска е 12 300 лева, като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е в размер на 1 500 лева. Ето защо, съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно 1 500 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Гаранционен фонд, ЕИК 1214466655, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4, че Е. Ш. Ф., ЕГН **********, от ***, не дължи сумата от 11 000 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210195/03.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1300 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от ***г. въз основа на Решение № 471/01.08.2018г. по гр.д.№ 267/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, и на 20.03.2024г. е образувано изпълнително дело № 20249290400542 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929, с район на действие Окръжен съд -Хасково, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК 1214466655, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4, да заплати на Е. Ш. Ф., ЕГН **********, от ***, направените по делото разноски в размер на 1 992 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3