Определение № 273 от 16.06.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 234/2026
- Вид
- Определение № 273
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273 гр. С., 16.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500234 по описа за 2026 година Производство по чл. 122 ГПК.
С определение № 400 от 10.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1225/2026г., Районен съд – С. е повдигнал спор за подсъдност пред настоящия съд между него и СРС. за определяне на съда, компетентен да разгледа и реши гр. д. № 1225/2026 г. по описа на РС - С..
Предявен е от „ЗАД А.“ АД срещу А. П. И. регресен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, произтичащ от изплатено застрахователно обезщетение за вреди, претърпени от ПТП, настъпило на Републикански път II– 86, в посока от с. П. към с. В., на разклона на с. Л., на км 109+850м.
С влязло в сила като необжалвано определение № 15796/26.04.2026 г.
СРС. по свой почин, /без да е направено възражение за местна неподсъдност на спора/, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – С. на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 108, ал. 2 ГПК.
РС – С. е приел, че в случая искът не е насочен срещу АПИ чрез неговото поделение ОПУ – С., поради което разпоредбата на чл. 108, ал. 2 КЗ е неприложима, както и че с оглед правното основание на регресния иск по чл.
410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, вземането по който не произтича от застрахователно правоотношение, по което страни са увреденото лице и застрахователя – ищец, е недопустимо служебно произнасяне по местната подсъдност при липса на възражение от ответника в срока за отговор на исковата молба.
1
ОС – С. намира следното:
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Според чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110.
Следователно, местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения е мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, тъй като съдът следи служебно за подсъдността съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и общото правило на чл. 105 ГПК.
Съдът следи служебно за спазването на тази особена местна подсъдност независимо от това дали ответникът е направил в срока за отговор възражение в този смисъл.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗП А. О. П. У. е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на регионалното развитие и благоустройство и е със специализирани звена, между които Областни пътни управления, чиито ръководители представляват агенциите във връзка с дейността, която осъществяват по силата на чл. 22, ал. 2 ЗП . Съгласно чл. 30 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на А. "П. и." О. П. У. са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на Агенцията на територията на една административна област, в т. ч. организират дейността по текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в съответната област /чл. 30, ал. 2, т. 10 от Правилника/.
При искове, предявени на деликтно основание, правоотношението се счита за възникнало в мястото на настъпване на деликта, като в случая няма спор, че ПТП е настъпило по участък от републикански път, попадащ в мрежата, находяща се в района на община С., за поддържането на който отговаря О. П. У. – С.. Следователно, именно РС - С. е компетентен да се произнесе по предявения иск, в какъвто смисъл е и съдебната практика: така напр. решение № 261737 от 15.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8333/2020 г.; решение № 242 от 12.09.2018 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 328/2018 г.;
Определение № 429 от 20.04.2021 г. на ОС – Б. по в. ч. гр. д. № 300/ 2021 година; Определение № 143 от 16.04.2021 г. на ОС - Р. по в. ч. гр. д. № 91/2021 г.; Определение № 1474 от 18.04.2023 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 632/2023 г. и други.
Следва да се посочи също, че правилно ищецът е предявил иска си 2 срещу А. О. П. У., която е надлежната правосубектна страна, доколкото областното пътно управление не притежава самостоятелна юридическа правоспособност, като няма процесуална пречка в хода на производството АПИ да се представлява от юрисконсулт или друг служител с юридическо образувание при съответното областно пътно управление, чийто ръководител я представлява във връзка с дейността, която осъществява по силата на чл. 22, ал. 2 от ЗП. Точно затова и отговорът на исковата молба е депозиран от АПИ чрез юрисконсулт в ОПУ – С..
Колкото до другия мотив на РС – С. – относно предмета на регресната претенция, произтичаща от деликт, а не от застрахователно правоотношение, той е без значение за хипотезата на чл. 108, ал. 2 ГПК, която предвижда само две положителни предпоставки: искът да е предявен срещу държавно учреждение и правоотношението да е възникнало в района на съответния съд, който в случай на деликт, респ. ПТП, е мястото на настъпването му, и една отрицателна предпоставка – да не е налице случай по чл. 109 /подсъдност по местонахождение на недвижим имот/ и 110 /подсъдност по местооткриване на наследство/. В случая всички предпоставки – и положителни, и отрицателна, за специалната местна подсъдност на РС – С. са налице.
Затова и на основание чл. 122 ГПК ОС - Смолян
ОПРЕДЕЛИ:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявената от „ЗАД А.“ АД срещу А. П. И. искова молба Вх. № 13298/16.01.2026г, по която първоначално е било образувано гр. д. № 1209/2026г. по описа на СРС., 2-ро ГО, 163-ти състав, е Районен съд – С., на който делото да се изпрати.
Препис от определението да се изпрати на СРС. за сведение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3