Решение № 3374 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3374 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110138111 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

28.02.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 38111/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от И. В. Л. и С. П. Л. срещу ЗАД „АР“ АД, като се твърди, че ищците били собственици на автомобил „Мерцедес“, модел „C 300”, рег. № СВ **** СА, придобит в режим на СИО. Поддържат, че с ответника за процесния лек автомобил била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306X0775035, с 1 период на застрахователно покритие от 04.12.2022 г. до 03.12.2023 г., при действителна и застрахователна стойност на автомобила от 21000,00 лева. Навеждат доводи, че по сключената застраховка бил покрит и риска кражба на автомобила. Излагат съображения, че бил настъпил застрахователния риск, като застрахованото МПС било противозаконно отнето при кражба. Твърдят, че с оглед настъпилото застрахователно събитие ответника е бил уведомен, като била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10023030120679, но застрахователят бил отказал необосновано да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Инвокира доводи, че в случая не са били налице хипотези на изключен застрахователен риск, което обосновават подробно. Искат ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че настъпилото застрахователно събитие било изключен застрахователен риск по полицата. Поддържа, че в рамките на застрахователната преписка били установени обстоятелства, които не съответствали на декларираното от ищеца по отношение на настъпването на застрахователното събитие и механизма на настъпването му, което съобразно с чл. 11, т. 4 от Общите условия водело до изключение от застрахователното покритие. Инвокира доводи, че в общите условия към застрахователната полица били уговорени изрично изключения от застрахователното покритие, като развива подробна аргументация за наличието на изключен застрахователен риск. Излага съображения, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и че на 08.08.2024 г. е постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, досежно процесния лек автомобил, който бил за последно паркиран на 31.08.2023 г. в гр.

**************, като на 07.09.2023 г., около 17:00 ч. била установена кражбата му, за което била образувана застрахователната преписка. Сочи документите, които са били представени към заявлението, но в хода на застрахователната преписка от записи от видеокамери било установено, че нямало данни МПС-то да е било паркирано на посоченото място. Навежда доводи за наличието на изключен застрахователен риск при условията на чл. 11, т. 4 от Общите условия, което обосновава подробно. Развива съображения, че размера на претенцията е завишен с оглед претендирания размер на застрахователно обезщетение. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С уточнителна молба с вх. № 250552/02.08.2024 г., ищците са заявители, че единствено ищцата С. Л. поддържа претенцията, като с молбата е формулиран изричен осъдителен петитум в тази насока. Също така е направено оттегляне на иска от ищеца И. Л..

С Определение от 05.08.2024 г., с което по отношение на ищеца Л. производството е било прекратено. Определението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 10.09.2024 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

2

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно, че: 1) между ищеца и ответника е налице застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306X0775035, с период на застрахователно покритие от 04.12.2022 г. до 03.12.2023 г., при действителна и застрахователна стойност на автомобила от 21000,00 лева; 2) застрахователно покритие касае автомобил „Мерцедес“, модел „C 300”, рег. № СВ **** СА; 3) че е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10023030120679, като ответника е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Между страните няма спори и досежно факта, че по застрахователната преписка ищецът е декларирал, че застрахованото МПС било паркирано на 31.08.2023 г. около 18:20 ч. в гр. София, ж. к. ***************, като на 07.09.2023 г. около 17:00 ч. установил кражбата му.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените от ответника под опис писмени доказателствени средства.

Според ОУ към застрахователния договор е предвидено съгласно клаузата на I. т. 12 „Клауза П“ – пълно каско, покрива пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове по клауза „М“, „Ч“ и „К“;

- в уговорката на клаузата на I. т. 11 „Клауза К“, е предвидено, че по тази клауза се покрива кражба на цялото МПС.

В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Спорът по делото се концентрира в това дали е налице хипотеза на изключен застрахователен риск, съобразно с т. 11.4 от раздел IV от ОУ към застрахователния договор, а именно несъответствие между декларираното обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка по механизма на настъпването му, в частност, че ищецът погрешно е декларирал местонахождението на 3 процесния лекия автомобил преди да се установи липсата му, съответно дали се е осъществил застрахователния риск, респ. какъв е размера на застрахователното обезщетение.

От удостоверение от СДВР 07 РУП и постановление на СРП се установява че е образувано досъдебно производство № 3382ЗМК1403/2023 г. за посоченото от ищеца деяние, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, което е спряно поради неразкрИ.е на извършителя.

За установяване на спорното обстоятелство по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И. Л. на страната на ищеца и св. КП на страната на ответника.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И. Л. и св.

КП

От казаното от св. Л. (съпруг на ищцата) се установява, че е паркирал автомобила на 31.08.2024 г., след като се прибрал от работа, в района около блока. Той уточнява, че на мястото за паркиране не съществува обособено място и често се налага да спира на различни места, както зад блока, така и пред блока. Пояснява, че не е обърнал внимание на точния паркинг, на който е оставил автомобила, когато заминали за почивка. Кражбата била установена от свидетеля чак на 07.09.2024 г., когато се е прибрал от почивката. Отчита, че не може да си спомни точно мястото, където е паркирал, и обикалял различни места в близост.

След като установил липсата на колата, свидетелят се свързал със застрахователя и след това се обадил на телефон 112. При пристигането на полицията и застрахователите той обяснил как е паркирал, като не посочил точния паркинг, а само ориентировъчно.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля Л. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.

Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време, да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят дава показанията си, под страх от наказателна отговорност.

Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори. Следва да се отбележи и обстоятелството, че свидетелят като съпруг на ищцата по делото не може да изключи изначално възможността същият да свидетелства и да дава достоверни показания.

Това обстоятелство е само индиция, съдът при преценка на свидетелските показания да подходи със завишена доза критичност. В случая по делото липсват дори индиции, че свидетелят е недобросъвестен, респ. че показанията му изопачават фактите за които 4 свидетелства.

В показанията си св. П (служител при ответното дружество) изяснява част от фактите посочени от св. Л., като самият св. П уточнява, че е пристигнал на мястото и както обикновено са потърсили записи от камери наоколо, както и че при съседна сграда са открили камера, обхващаща мястото на събитието. Излага, че е предоставен на застрахователя видеозаписът от камерата за периода от 31.08.2023 г. до 07.09.2023 г., както и че е изгледал целия запис. В тази част съдът кредитира показанията на св. П, доколкото са житейски и логично свързани с показанията на св. Л., а и с оглед останалите събрани по делото доказателства.

На следващо място св. П сочи, че от изгледания запис не е установил пред блока на посоченото от св. Л. място и време да е паркирал процесния лек автомобил или аналогичен модел. В тази част съдът не кредитира показанията на свидетелят, доколкото същите се явяват производни такива за настъпилото събитие. В Правната теория и съдебната практика се акцентира върху въпроса за първичните и вторичните доказателствени средства. В процесният случай се касае за пряко доказателствено средство, което обаче има вторичен характер, доколкото възпроизвежда субективни възприятия на свидетеля, които са формирани от възприето от видеозапис. Първичните доказателствени средства са тези които касая пряко възпроизвеждане, т.е. са „извор“ на преки знания за обективната действителност (например, свидетелски показания от очевидец на събитие). Производните показания (вторични доказателствени средства), които се базират на видео запис или други доказателствени средства – т.е. възпроизвеждат ги, могат да съдържат изкривявания или грешки, които се добавят по време на интерпретацията на информацията. Когато свидетелските показания са вторични, те не отразяват пряката връзка със събитията, а могат да претърпят промени, което намалява тяхната стойност от доказателствена гледна точка. В конкретния случай показанията се осланят на субективното усещане на св. П, че би разпознал процесния л. а. по външните му признаци (например фейслифтова маска на бронята за модела – без съобщаване на конректика), ако същият е заснет от камерата на съседната сграда. В приложеното постановление на СРП има индиция, че процесният видеозапис е с лошо качество, като макар и същото да не служи в тази част като доказателствено средство по отношение на правнорелевантен факт, то може да се ползва за проверка на други доказателствени средства по делото. Тоест, след като в досъдебното производство е налице индиция, че не може да се установи пълно и главно едно обстоятелство, вкл. с експертни познания, то е без значение казаното от свидетеля, дори последния да е добросъвестен. Поради това и съдът, вземайки предвид производния характер на показанията за спорното обстоятелство, както и индицията, че същите се базират на видеозапис с лошо качество, допуска, че свидетелят е възприел информацията невярно и не дава вяра на тези показания. В допълнение, имайки предвид факта, че св. П е служител при ответника, съдът подхожда с по-завишена критичност на показанията с оглед на разпоредбата на чл. 172 ГПК, като тук следва да се вземе и предвид факта, че самият свидетел сочи, че работи именно по случай като процесният.