Определение № 695 от 12.11.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Сливен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500414 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощник против Определение № 3715 / 06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.248, ал.1, от ГПК за изменение Решение № 754 от 18.09.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025г. по описа на Районен съд - гр.Сливен, като неоснователна.

В жалбата се твърди, че счита така постановеното определение, за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на дружеството за намаляване на присъдения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответника. Счита, че съдът неправилно е определил съдебните разноски, щом правната и фактическа сложност на делото не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Най общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. В същото време, по делото не е налице 1 фактическа или правна сложност, не са извършвани действия и/или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. На следващо място счита, че настоящият съдебен състав следвало да съобрази възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС". Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производството, която при неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от сторените по делото разноски. Следвало да се отбележи още, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване, на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна. Целта на законодателя не е да възстанови на страната, която има право по делото да получи разноски, направените от нея разходи в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение, а при констатирана прекомерност, да й присъди такъв, който е съобразен както с размера, предвиден в Наредбата, така и с особеностите на случая. Неправилно съдът е определил възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат на ответника с включен ДДС. В обобщение иска да се отмени определението и да се намалят разноските

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Излага аргументи и сочи съдебна практика за да обоснове, че дейността на съдиите и на нас адвокатите е обществено значима, което означава, че на адвокатите не следва да се присъждат унизителни възнаграждения, напротив не трябва да се забравя, че адвокатът е 2 квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и че адвокатското възнаграждение което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следа да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения: като тук следва да се включи разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски, върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и др. При представителство по чл.38 ал.1 от ЗА, услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, т.е съдът е органът който определя възнаграждението при представителство по чл.38 ал.1 от ЗА и това възнаграждение при регистрация по ЗДДС, следва да бъде облагано с ДДС. В обобщение иска да се потвърди определението.

В случая процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин и следва да му се присъди и възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Интересът по смисъла на чл.7 ал. 2 се отнася до цената на всеки отделен иск, независимо от неговия вид. Поради това и следва за всеки отделен иск да се определи възнаграждение в размер, базиран на класификацията по Наредбата.

Тази наредба обаче не може да има императивен характер за съда, тъй като приоритетно приложение имат актовете на СЕС. В т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с 3 наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101 пар. 1 на ДФЕС, както е посочено в т. 3 на цитираното по-горе Решение на СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази / чл. 78 ал. 5 от ГПК и съответно - Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ национална правна уредба“, поради което въззивният съд намира, че присъденото възнаграждение е в справедлив размер.

Правилно е определеното възнаграждение, тъй като дължимото адвокатско възнаграждение по делото е под минималният, който е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

За яснота следва да се посочи, че с оглед актуалните решения, сумата следва да бъде присъдена с ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощник против Определение № 3715 / 06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.248, ал.1, от ГПК за изменение Решение № 754 от 18.09.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025г. по 4 описа на Районен съд - гр.Сливен, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Сливен, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500414 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощник против Определение № 3715 / 06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.248, ал.1, от ГПК за изменение Решение № 754 от 18.09.2025 г., постановено по гр. дело № 3850/2025г. по описа на Районен съд - гр.Сливен, като неоснователна.

В жалбата се твърди, че счита така постановеното определение, за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на дружеството за намаляване на присъдения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответника. Счита, че съдът неправилно е определил съдебните разноски, щом правната и фактическа сложност на делото не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Най общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. В същото време, по делото не е налице 1 фактическа или правна сложност, не са извършвани действия и/или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. На следващо място счита, че настоящият съдебен състав следвало да съобрази възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС". Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производството, която при неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от сторените по делото разноски. Следвало да се отбележи още, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване, на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна. Целта на законодателя не е да възстанови на страната, която има право по делото да получи разноски, направените от нея разходи в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение, а при констатирана прекомерност, да й присъди такъв, който е съобразен както с размера, предвиден в Наредбата, така и с особеностите на случая. Неправилно съдът е определил възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат на ответника с включен ДДС. В обобщение иска да се отмени определението и да се намалят разноските