Решение № 390 от 05.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Разград, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101714 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от ищцата срещу ответника на обективно съединени искове, както следва:

1) Отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 13 895,71 лв., претендирана и събирана въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 2567/2021 г. на РС – Разград, като недължима поради твърдяна недействителност/нищожност на Договор за кредит № 205LD-R-000123 от 25.11.2011 г. съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, както и че клаузата относно наказателната лихва (посочена като раздел II, т. 10 от договора) е неравноправна;

2) Осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за заплащане на 1 250 лв., твърдени като недължимо платени по процесния договор (предявен като частичен иск според твърденията в исковата молба).

С искова молба от М. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, чрез пълномощника и, срещу "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД с ЕИК 831094393, представлявано от Светозар Попов и РА.ца Богоева, се моли да бъде признато за установено отношенията между страните, че процесният Договор за кредит № 205LD-R-000123/25.11.2011 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и ищцата не дължи: 6219,60 лв. главница ведно със законната лихва от 10.12.2021 г. до окончателното плащане; 3429,07 лв. просрочена договорна лихва от 15.10.2016 г. до 15.11.2021 г.; 1498,86 лв. просрочена наказателна лихва от 15.10.2016 г. до 12.03.2020 г., 2426,70 лв. просрочена наказателна лихва от 14.05.2020 г. до 09.12.2021 г., 321,48 лв. разноски по делото, поради нищожността на Договор за кредит № 205LDR-000123/25.11.2011г. на основание чл. 22 ЗПК, като главницата е погасена чрез плащане в размер на чистата стойност на получената сума, а останА.те вземания не се дължат на основание чл. 23 ЗПК. С молбата се моли да бъде 1 осъден ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 143 ЗЗП да заплати на ищцата сумата от 1250 лв., частично от 20 000 лв., представляваща недължимо платено за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2% за отпускане“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси и неустойки и разходи, свързани с договора за кредит, които не се дължат поради нищожността на договора за кредит, за периода от датата на сключване на договора до настоящия момент, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Евентуално, че тази сума се дължи на основание, че е платена за вземане, основаващо се на неравноправна клауза – платено за наказателна лихва, установена с раздел II, т. 10 от договора за кредит. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищцата твърди, че на 25.11.2011 г. е сключен Договор за кредит № 205LD-R-000123/25.11.2011 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата 8 600 лв. Въз основа на заявление на ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2567/2021 г. на РС – Разград, с която ищцата е осъдена да заплати: 6 219,60 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.12.2021 г. до окончателното плащане; 3 429,07 лв. просрочена договорна лихва (15.10.2016 г. – 15.11.2021 г.); 1 498,86 лв. просрочена наказателна лихва (15.10.2016 г. – 12.03.2020 г.); 2 426,70 лв. просрочена наказателна лихва (14.05.2020 г. – 09.12.2021 г.); 321,48 лв. разноски. Твърди се, че срещу заповедта не е постъпило възражение и е образувано Изпълнително дело № 539/2022 г. при ЧСИ Г.С.. Твърди се, че съдът не е извършил проверка за съответствието на договора за кредит със ЗПК и евентуалното нА.чие на неравноправни клаузи.

Ищцата поддържа, че договорът за кредит е недействителен/нищожен по чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивни изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, както и че клаузата относно наказателната лихва (посочена като раздел II, т. 10 от договора) е неравноправна. Иска се установяване на недължимост на сумата 13 895,71 лв. и осъждане на ответника да върне 1 250 лв. като недължимо платени.

Сочи се, че в договора се посочва единствено, че е нА.це променлив лихвен процент от 8.7907% годишно, назован „Базов лихвен процент“, който банката може да променя едностранно на непредвидено основание. Липсата на прозрачност как може да се променя този разход (доколкото лихвата е основната форма на разход), привежда договорът до нищожност. Твърди се, че има фиксирана надбавка и плаваща компонента, която е БЛП, като нейният размер изцяло зависи от волята на банката, а БЛП не е обективен индекс като EURIBOR и други индекси. Сочи се, че в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,70 %, но единствено като абсолютна процентна стойност, което не удовлетворява изискването за яснота за данните и компонентите, които се включват. Твърди се неправилно изчисляване на ГПР, поради неяснота какви разходи са включени, извън неясното му посочване. Твърди се, че посочените такси от 40 лв. по чл. 6 и таксата от 2% за „отпускане“ по чл. 7 от договора, не следва да бъдат включвани съобразно посоченото в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че лихвата е изчислена върху сумата от 8600 лева, а не върху реално ползваната стойност, а това рефлектира върху определянето на лихвения процент. Сумите, платени за първоначални такси не са „ползвани“ (за да се начислява лихва върху тях).

2

Изтъква се, че е следвало лихвата да бъде сметната върху реално ползваната сума, а не върху 8600 лв. Сочи се, че лихвеният процент при 365-дневна година би бил друг, а не 18,0007%. В погасителния план по договора за кредит били посочени две дати – начална дата и крайна дата. В самия погасителен план било посочено, е че падежната дата е 15-то число, като за всяка вноска се посочват по две дати в рамките на месец. Твърди се, че това създава несигурност за това кога потребителят трябва да погаси задължението си, а неяснотата относно това кога се дължи вноска - създава невъзможност да се изчисли ГПР коректно. Разходите следвало да се дисконтират с отстоянието им от датата на отпускане на кредита според броя на изтеклите дни. Тези дни се конвертират в години и се получава коефициент. Ако не се знае колко дни са, заради това че в погасителния план има разлика от поне 30 дни за всяка вноска, не може правилно да се изчислят коефициентите. Поради недействителността се поддържа, че се дължи само чистата стойност на получената сума, включително не се дължала лихва за забава. Твърди се, че в случая при уговорка за 18,0007% лихва, приложението на законната от 10% на година, а след миналата година над 13%, може да компенсира действието на загубата на възнаградителната лихва, като почти нищо не се губи от страна на банката. Банката печелила от пазарни фактори, като към момента понеже пазарната лихва е доста под 18,0007 %, приложението на 13 % законна лихва почти изцяло компенсирало загубата и. Излага се твърдение, че клаузата за заплащане на просрочена наказателна лихва е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати прекомерно високо обезщетение, равно на лихвения процент от 18,0007 % плюс законната лихва или 10 % и повече, т.е. повече от 28%, което създава значително неравновесие между страните търговец и потребител. Самата уговорка предвиждала начисляване върху неплатената част от вноската, в частта и за лихва – отново неравноправна според ищеца. Твърди се, че ищцата да е заплатила суми далеч над чистата стойност на главницата по кредита. Претендират се 1250 лв., частично от 20 000 лв., представляваща недължимо платено за възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл. 86 ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените „такса 40 лв. за разглеждане“, „такса 2% за отпускане“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси и неустойки и разходи, свързани с договора за кредит, недължими поради недействителността му за периода от датата на сключване на договора до настоящия момент.

Евентуално, че се тази сума се дължи от ответника на основание, че е платена за вземане, основаващо се на неравноправна клауза - наказателна лихва, установена с раздел II, т. 10 от договора за кредит.

В осигуреното право на отговор ответникът оспорва допустимостта поради неизползване на защитите по Глава XXXVII ГПК. По същество поддържа вА.дност на договора, приложимост на общите условия и законосъобразност на начисленията. Оспорва твърденията за нищожност и за неравноправни клаузи. Сочи, че евентуална преценка за неравноправност се прави към момента на сключване на договора. Прави възражение за неяснота/противоречивост на исковата молба, както и че претенциите са предявени само от един от двамата кредитополучатели.

Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор, съгласно който на двамата кредитополучатели М. Д. К. и Р.Г.К. с ЕГН ********** бил предоставен кредит в размер на 8 600 лева с краен срок за погасяване на кредита 15.11.2021 г. Към договора за кредит имало приложени 3 общите условия на банката за кредити на физически лица, вА.дни към онзи момент, както и условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор № 205LD-R- 000123/25.11.2011 г. за банков кредит.

Твърди се, че ищцата е запозната с условията, подписала ги е, следователно за нея са задължителни за нея поради разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ТЗ. В договора и общите условия били определени и начина за образуване на годишния лихвен процент, както и начина на изчислението му и промяната му.

Прави се възражение за неоснователност на твърденията за нищожност на клаузи от договора. Поддържа вА.дност на договора, приложимост на общите условия и законосъобразност на начисленията. Оспорват се твърденията за нищожност и за неравноправни клаузи. Сочи, че евентуална преценка за неравноправност се прави към момента на сключване на договора. Прави възражение за неяснота/противоречивост на исковата молба, както и че претенциите са предявени само от един от двамата кредитополучатели без да е упоменато дА. същия действа със знанието и съгласието на втория кредитополучател или само и единствено от собствено име, както и без да е конкретизирано дА. сумата, която претендира като неоснователно събрана я търси единствено за себе си или и в полза на другия според претенцията му кредитополучател.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за банков потребителски кредит № 205LD-R-000123 се установява, че на 25.11.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор, и М.

Д. К. и Р.К. като кредитополучатели, е сключен договор за банков потребителски кредит. По силата на договора банката им предоставила кредит в размер на 8600 лв., със срок за окончателното му издължаване 15.11.2021 г., като кредитът следва да бъде погасен чрез 120 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 155,64 лв., съобразно приложения към договора погасителен план. Страните уговорили променлив годишен лихвен процент, формиран от действащия към датата на договора базов лихвен процент на банката за кредити в лева, увеличен с договорна надбавка в размер на 9,21 процентни пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 8,7907 %. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) – 20,70 %, както и общата сума, дължима от кредитополучателите – 18 888,47 лв. В раздел „Такси и комисиони по кредита“ страните уговорили кредитополучателите да заплатят еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на 40 лв., както и комисиона за отпускане на кредита в размер на 2 % върху размера на кредита, възлизаща на 172 лв., като изрично е предвидено последната да бъде събрана от банката в деня на усвояване на кредита. Кредитополучателите поели задължение да погасяват кредита чрез договорените месечни анюитетни вноски, включващи част за главница и част за възнаградителна лихва, съобразно приложения към договора погасителен план, като при забава дължат и наказателна лихва при условията, уговорени между страните.