Решение № 278 от 27.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Перник, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Т., като пълномощник на Д. Г. против Решение № 285 от 29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 275/2023 г., по описа на Районен съд - Радомир, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу С. С. С. от *** и Г. И. Л. от ***, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.01.2023 г., с който П. К. Л., с ЕГН: *** се е задължил да сключи окончателен договор с ищцата Д. С. Г., с ЕГН: ***, за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на ***, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч. и блок на ***. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателката излага доводи за това, че районния съд е приел за окончателен, непълен доклад по делото. На следващо място, изложени са пространни мотиви в които се излага тезата, че неправилно първата инстанция е изключила от доказателствената съвкупност показанията на допуснатите и разпитани свидетели- С.Т. и Е.З.. Счита, че въз основа на техните твърдения факта на сключване на процесния договор и неговите съществени клаузи са доказани несъмнено. На последното място, в жалбата се оспорва 1 заключенията на вещите лица, като се предлага съдебните инстанции да не ценят направените изводи.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор и от двамата ответници.

Въззиваемата С. С., чрез адв.Д., сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че районния съд е обосновал решението си след внимателна преценка на всички събрани по делото доказателства. Така, всички те, в съвкупност водят до извода, че процесния договор не е бил сключен, тъй като подписа на обещателя по него не се отнася до съдържанието му. В този смисъл заключенията на вещите лица са пълни, обосновани и категорични.

Сочи се също, че в жалбата са цитирани несъществуващи решения на ВКС обуславящи тезата на ищцата.

Претендират се разноски.

Въззиваемата Г. Л., чрез адв.И., изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. В отговора е направен подробен анализ на изслушаните заключения на вещите лица. Твърди се, че в точно изпълнение на закона първия съд е поставил техните експертни оценки в основата на постановеното решение.

Сочи се също, че в жалбата са цитирани несъществуващи решения на ВКС обуславящи тезата на ищцата.

Претендират се разноски.

Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от настоящето изложение.

По отношение довода за процесуално нарушение- непълен доклад на районния съдия, въззивния състав е взел отношение в определението си за насрочване на делото, поради което не намира основания да преповтаря отхвърлителните си доводи.

Накратко, фактите по делото са следните:

Страните в производството са наследници по права линия на П.Л..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 2

35/28.04.2017 г., издадено от кметство, *** е, че Г.Й.К. е починала на *** и е оставила за наследници съпруга си П.К.Л., дъщеря си И.П.М. и сина си И.П.Л., починал на *** и наследен от Г. И. Л. – дъщеря. От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 436/20.09.2017 г., издадено от Община Радомир, се установява, че И.П.М. е починала на ***. и е оставила за наследници С. С. С. – дъщеря и Д. С. Г. – дъщеря.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 164, том III, дело № 1099 от 1994 г. на нотариус М.

Д., с район на действие - Районен съд – Радомир, се установява, че във време на брака си П.Л. и Г.К. са признати на основание чл.483 ГПК (отм.) за собственици на следния недвижим имот, а именно: Дворно неурегулирано място, находящо се в землището на ***, цялото с площ от 3000 кв.м, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С.И., К.Г.Ч. и блок на ***.

От представения по делото нотариален акт № ***, том ***, pег. № ***, дело № 352 от 2001 г. на нотариус Б.К., с район на действие - Районен съд - Радомир, се установява, че на 28.08.2001 г. П.Л. е прехвърлил на дъщеря си И.М. собствените 4/6 от гореописания недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му. С решение № 4/10.01.2023 г. по гр. д. № 826/2022 г. по описа на РС – Радомир така сключения договор за гледане и издръжка е развален по надлежния ред. По делото не са събрани данни кога това решение е влязло в сила.

Ищцата и въззивник Д. Г. е представила по делото предварителен договор от 14.01.2023 г., сключен между П.Л. и нея за покупко - продажба на 4/6 ид. ч. от процесния имот. От договора е видно, че е уговорена продажна цена в размер на 10 000 лева., която купувач се задължава да изплати на продавача на две части- при подписването на договора капаро (задатък) в размер на 5000 лева. и при окончателното сключване още толкова.

Страните са се задължили да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността след набавяне на необходимите документи, но не по-късно от 16:00 ч. на 31.12.2023 г. – чл. 5 от договора.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 7/30.01.2023 г., издадено от кметство, ***, се установява, че междувременно П.Л. е починал на ***.

Ищцата е изслушана пред първия съд по реда на чл. 176 ГПК като заявява, че при подписването на предварителния договор е платила в брой на дядо си П. сумата от 5000 лева, като това се е случило на 14.01.2023 г. в неговата къща в ***, м. „***”. След смъртта на П.Л. намерила дадените от нея пари в същата къща. Парите били в гардероба, завити в листовка с дата „13/14.01.2023 г.”

По делото пред районния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.Т. и Е.З. относно факта сключен ли е процесния договор, къде, между кого и при какви условия.

Неоснователни са упреците във въззивната жалба за това, че разпитите на 3 свидетелите в последствие са изключени от доказателствения материал и не са взети предвид при постановяване на решението. Разпоредбата на чл.164, ал.1 т.1 ГПК е категорична, че свидетелски показания не се допускат за установяване на правни сделки за които закона изисква писмен акт. Чл.19, ал.1 ЗЗД предвижда писмена форма за действителност на предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради и което за него важи цитираната забрана.

Именно разпоредбата на чл.164, ал.1 т.1 ГПК е законоустановената пречка за приобщаване на свидетелските показания към доказателствения материал. Поради това неотносими са доводите на жалбоподателя, позоваващи се на практика /макар и по несъществуващи номера на решения и дела/ по чл.290 ГПК формирана от ВКС за чл.164, ал.1 т.3 и 4 ГПК.

Макар и да не е от значение по настоящето дело, следва да се посочи, че според ВКС свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева по реда на чл.164, ал.1 т.3 ГПК, е допустимо само и единствено, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености- ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.

Конкретния случай е съвсем различен. Ответниците са оспорили с отговора на исковата молба действителността на предварителния договор и разпоредбата на чл.164, ал.1 т.1 ГПК изрично запретява установяването на тази правна сделка със свидетелски показания.

Неоснователни са и упреците във въззивната жалба за това, че първия съд изцяло, безкритично е кредитирал изслушаните по делото почеркови експертизи.

Напротив, обсъждането на двете заключения е заело централно място в мотивите на районната инстанция. Следва да се посочи, че от формална страна заключенията са изготвени от компетентни експерти в пределите на тяхното образование и практика. Същите са подробни, обосновани и отговарят на всички поставени им въпроси.

От заключението по съдебно – почерковата експертиза на вещото лице Е.К., се установява, че подписа, положен за „продавач” в предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 14.01.2023 г. е изпълнен от П.К.Л.. Първият и вторият лист, върху които е изготвен този договор обаче, не са били част от един и същ документ, като в тази връзка вещото лице е установило съвпадения в шрифта и сходства в хартията (вид и структурни белези) и в тонера (вида и начина на отлагането и затопяването му в щрихите).

Наред с това е констатирало и множество различия– в цвета на хартията; в тонерните частици (в количеството и начина на разпръскване на тонерните частици около контурите на щрихите, в неотпечатаните полета на листовете хартия и в наличието на разпръснати, вертикално по левия срез на втория лист тонерни частици, каквито не се наблюдават върху двете страни на първия лист); в топографското разположение на отпечатаните текстове 4 върху двата листа и във форматирането на трите страници и в броя отвори от скрепяването с телбод.

От заключението по изслушаната повторна съдебно – почеркова експертиза на вещото лице А.Г., се установяват сходни факти, а именно, че трите страници на предварителния договор от 14.01.2023 г. са отпечатани с един и същи шрифт и по електрофотографски способ на печат с еднакъв като вид принтер (лазерен, едноцветен).

Според вещото лице лист 1 и лист 2 от договора първоначално не са били част от един документ, като на по-ранен етап лист 2 е бил прикачен към друг лист хартия, който е различен от сегашния лист 1. В съдебно заседание пред районния съд, при изслушването му, вещото лице твърди, че съвпадението в шрифтовете не сочи, че двата текста имат общ произход. Според вещото лице лист 1 от договора е бил подменен.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в точно приложение на материалния закон е приел, че по делото не са доказани всички елементи на фактическия състав, които обуславят уважаване на исковата претенция. Поради това и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не се явява доказан в своето основание. Липсва установено по безспорен начин договорно отношение между обещателя и приемателя.

Неоснователно е, поради всичко изложено до тук и възражението, че първия съд нарушил разпоредбата на чл.20 ЗЗД, като не е тълкувал волята на страните чрез съвкупна оценка на текста на договора, поведението на страните и обстоятелствата около сключването на договора. В преценката си по приложение на материалния закон съда е ограничен от представените от страните доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест. Така, първата инстанция е коментирала подробно, поотделно и във взаимната им връзка всички допустими и относими доказателства представени от страните. Поради това към оценъчната й дейност не може да се отправи упрек.