Решение № 260032 от 08.02.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260032 гр.

Пазарджик, 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 13 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на РС Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2386 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен иска по чл.439 ГПК на Д.С.В. с ЕГН ********** *** против С.И.В. с ЕГН ********** *** за оспорване на изпълнението по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, предприето въз основа издаден изпълнителен лист от 05.11.2010г. по гр.д. №1288/2008г. на РС-Пазарджик за сумата 6630лв., ведно със законната лихва за забава от 10.07.2008г. до плащането, поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, изтекла след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Осъдена е Д.С.В. да заплати на С.И.В. съдебни разноски в размер на 300лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Д.В., чрез процесуалния и представител.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно PC Пазарджик преценил събраните по делото доказателства.

Съдът приел че при висящност на изпълнителното дело давност не тече до момента на обявяване на т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. Изводите на съдът били неправилни.

Изп. д. № 480/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не следвало да се смесват институтите на погасителната давност и перемпцията.

Тъй като срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бил преклузивен не се влияел от спирането или прекъсването на давността, а съществувал независимо и самостоятелно от него. Така дори и да се приеме, че давност не тече до момента на обявяване на т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, то това не означавало, че не тече срокът по чл. 433, an. 1, т. 8 от ГПК.

Давност не е текла, но изп. дело ще е прекратено през 2007 г. именно поради перемпция, а ППВС № 3/18.11.1980г. няма да намира приложение след прекратяването на делото, предвид, че се отнася само за висящи изп. дела.

След образуване на изп. дело и налагане на запор- 28.09.2012г., не са искани никакви изпълнителни действия в продължения на 2 години. Изп. дело е прекратено ех lege на 28.09.2014 г. Така е разрешавай въпроса в практиката на ВКС.

От друга страна, прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК водело до заличаване на всички изп. действия. Така всички извършени изп. действия били обезсилени по право, с обратна сила и се считат за неизвършени, т. е. не прекъсват давността. Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. В този смисъл е Решение № 285/06.10.2015г., по гр. д. № 1953/2015г., ВКС, ГК, IV гр. отд., Решение № 100/23.01.2019г. по в. гр. д. № 2389/2018г, ОС Пловдив, V гр. с. и др.

Счита,че е налице до колизия при прилагането на TP № 2/2013 от

26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК в частта му относно прилагането на ППВС № 3/18.11.1980г. и заличаването на всички последици от образуваното изп. дело при прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от

ГПК.

Изразява становище, че настоящето производство следва да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020г., ВКС, ОСГТК. С това TP се дава разрешение именно на спорните по настоящето дело въпроси.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и постановите решение, с което да бъде уважен предявения иск изцяло.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва жалбата и намира решението за правилно и законосъобразно.

Правилно PC приел че не е налице твърдяното с исковата молба погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на постановеното по гр. д. №1288/2008 г по описа на

PC

Пазарджик решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист за сумата от 6630 лв ведно с законната лихва за забава от 10.07.2008 г до плащането и е отхвърлил предявения иск по чл. 439 от ГПК.

За да възприеме този извод PC правилно съобразил извършените от взискателя и съдебния изпълнител действия по изп.дело № 480/2012 г , които са прекъсвали давността и които опровергават твърдението че след наложения запор на вземане по изп.д.№ 2391/2012 г през м. септември 2012 г до завеждане на исковата молба нямало предприети други искания от взискателя и действия на съдебния изпълнител.

Установено било, че делото е образувано на

21.09.2012 г на която дата е наложен и запор върху вземането на длъжницата по изп. д.№ 2391/2012 г по описа на ДСИ при

PC

Пазарджик. През 2016 г взискателя е правил неколкократно искане за намаляване на сумата, предмет на запора, по които се е произнасял съдебния изпълнител с разпореждания от 1.03.2016 г и от 24.04.2016 г

Налице било и частично плащане по наложения запор, извършено на 16.11.2017 г, след което е направено искане за насочване изпълнението върху недвижим имот.

Неправилно било позоваването на ищеца на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г на ВКС по т.д. № 2/1913 г., тъй като то няма обратно действие , а действието му е занапред. До момента на постановяването на това

TP е в сила Постановление № 3 на Пленума на Върховния съд от 18.11.1980 г, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането.

С решение по в.гр.д. № 315 /2019 г ОС било отменено прекратяването и отмяна на отказа да се извършат исканите изпълнителни действия. Съдът приел, че не е налице бездействие от страна на взискателя и съдебния изпълнител не е имал основание да прекрати производството и да откаже извършване на исканите изпълнителни действия. В мотивите си ОС сочи че, разпоредбите на TP № 2/2015 г нямат обратно действие и че до приемането му са действали разпоредбите на Постановление №3 от 1980 г.

Съдът

, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

В исковата си молба против С.В. ищцата Д.В. твърди ,че е ответника е взискател, а тя длъжник по изпълнително дело ѝ0 480 /2012 година на ДСИ при РС Пазарджик.

Производството било образувано по пет изпълнителния листа , единия от които бил за сумата 6630 лева , издаден въз основа на решение по гр.д.№ 1288/2008 година по описа на РС Пазарджик.

Счита

, че не дължи тази сума , тъй като вземането е погасено по давност.Решението , по което бил издаден конкретния изпълнителен лист било влязло в сила на 1.10.2009 година, изпълнителното дело било образувано на 21.09.2012 година.

Счита

, че първото действие,което би могло да прекъсне давността е искането за налагане на запор, което било направено с образуване на изпълнителното дело. Издаването на изпълнителен лист и искането за образуване на изпълнително производство не прекъсвали давността.

Счита

, позовавайки се на приетото по Т.д.0

2/2013 г. на ОСГТК,че давността при висящност на изпълнителния процес тече и се прекъсва само с предприемане на изпълнителни действия.

Освен искането за налагане на запор други изпълнителни действия не били предприемани.

Отчетено от този начален момент погасителната давност била изтекла.

Отделно от това всички изпълнителни действия , годни да прекъснат давността били обезсилени по право и заличени с обратна сила, поради това , че изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Изрично прекратяване не било постановено , но то настъпвало по право , според съдебната практика.

Моли да бъде прието за установено, че не дължи сумата 6630 лева по изпълнтлен лист от 5.10.2010 година , издаден по гр.д.1288/2008 година на РС

Пазарджик.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска.погасителната давност била прекъсната с предприемане на действия по образуване на изпълнително производство.От последните действия на СИ не била изтекла погасителна давност.

Съдът

, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: