Решение № 13957 от 05.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13957 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110174598 по описа за 2021 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 23.02.2022г. ищецът „Т е предявил искове за осъждане на всяка от трите ответници като съсобственици и наследници на предходния собственик Р. Х. Г. да му заплати поотделно, т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответницата К. М. Г. да заплати: 1 151,31 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община 1111, с абонатен № 35904, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 184,70 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. ; 12,22 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г.;

- ответницата М. Р. Г. да заплати: 1 151,31 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община 1111, с абонатен № 35904, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 184,70 лв, представляващи 1/3 част 1 о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. ; 12,22 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., и

- ответницата К. Р. Г. да заплати: 1 151,31 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община 1111, с абонатен № 35904, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 184,70 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. ; 12,22 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., и 2,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г.;

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 11.11.2022г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответниците К. М. Г. , М. Р. Г. и К. Р. Г. оспорват предявените искове видно от изявленията на пълномощника им в представения на 12.05.2022г. по реда на чл.131 ГПК общ отговор на исковата молба. Сочат се доводи , според които вземанията срещу всяка от трите ответница за топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение” за периодите до месец 11.2018г. включително са погасени по давност , а за останалата част от периодите – от месец 12.2018г. до месец 04.2020г. са погасени поради плащания от вяска от тях , осъществени на 09.05.2022г. , т.е. след предяването на исковата молба. Според адвоката на ответниците погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от месец 05.2018г. до месец 11.2018г. с общ размер от 590, 08 лв (т.е. по 196, 69 лв за всяка ответница) и за дялово разпределение за периода от месец 10.2018г. до месец 11.2018г. с общ размер от 3,86 лв (т.е. по 1,28 лв за всяка ответница). Погасени чрез плащания са вземанията за топлинна енергия за периода от месец 12.2018г. до месец 04.2020г. с общ размер от 2 863,84 лв (т.е. по 954,61 лв за всяка ответница) и вземанията за дялово разпределение за периода от месец 12.2018г. до месец 04.2020г. с общ размер от 32,81 лв (т.е. по 10,94 лв за всяка ответница). Обосновава се становище , че ответниците не дължат лихви , тъй като не са изпаднали в забава , доколкото не са били уведомени за задълженията и за падежите им , както и разноски , тъй като не са дали повод за завеждане на исковата молба и са признали исковете в частта им , в която не са погасени по давност.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържат оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 11.11.2022г. адвокатът на ответниците е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в депозираната на 18.11.2022г. писмена защита от адвоката на ответниците Подпомагащата страна – „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ”ООД

2

(конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 0106366652/31.07.2019г. и № 1006700737/31.08.2020г. ( чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който 3 вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 0106366652/31.07.2019г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура

№ 1006700737/31.08.2020г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 15.10.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти в гр. София.

Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №

0106366652/31.07.2019г. е започнала да тече от 15.09.2019г., и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура № 1006700737/31.08.2020г. е започнала да тече от 16.10.2020г. и ще изтече на 16.10.2023г.

Исковата молба , по която е образувано насотящото съдебно произовдство, е предявена на 30.12.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответницата М. В. М. по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявените осъдителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД срещу всяка от трите ответници за сумите : 1 151,31 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община 1111, с абонатен № 35904, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 184,70 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. ; 12,22 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. , и 2,67 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г. Тези задължения , както и периодите и размерите им са обявени за беспорни обстоятелства по искане на страните с протоколно определение , постановено в съдебното заседание на 11.11.2022г.

Не се спори между страните , а и е доказано чрез представените три броя платежни нареждания от 09.05.2022г. , че всяка от трите ответници е платила на ищцовото дружество сумата от 965, 55 лв , с която според изрично вписаното във всяко платежно нареждане са погасени поради изпълнение (плащане) главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от месец 12.2018г. до месец 04.2020г. , от които : 954, 61лв за топлинна енергия и 10,94 лв за дялово разпределение. Тъй като ответниците са посочили изрично кои вземания следва да се считат погасени чрез извършените частични плащания (чл.76,ал.1,изр.1 ЗЗД), не е приложима разпоредбата на чл.76,ал.1 , изр.2 и ал.2 ЗЗД, нито 4 това може да бъде определено по преценка на ищеца.

Независимо, че плащането на сумата от 965,55 лв е извършено след предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .

Следователно от всяко от трите вземания за топлинна енергия непогасена е останала частта в размер на 196,70 лв (1151,31 лв – 954,61 лв) за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. включително. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца срещу всяка от трите ответници. Всеки от субективно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде отхвърлен в останалата му част за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. и за сумата от 954,61 лв до пълния предявен размер от 1 151, 31 лв.

Всяко от трите вземания за цена на услугата „дялово разпределение” непогасена е останала частта в размер на 1,28 лв (12,22 лв – 10,94 лв) за периода от 01.10.2018г. до 30.11.2018г. включително. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца срещу всяка от трите ответници. Всеки от субективно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде отхвърлен в останалата му част и за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. за сумата от 10,94 лв до пълния предявен размер от 12,22 лв.