Решение № 2909 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2909 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100509803 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 045342/01.08.2022 г. на В. В. Н. – длъжник по изпълнително дело № 20208410402420 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 18.07.2021 г.

В жалбата са изложени доводи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че задължението на длъжника към кредитора „Райфайзенбанк“ е било изплатено, поради което същият не дължи посочените суми. На отделно основание, жалбоподателят излага, че дори и задължението да не е било изплатено, то същото е погасено по давност. Навеждат се доводи, че твърдяната цесия не може да произведе действие, тъй като длъжникът не е бил уведомен за нея, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Твърди се, че по делото фигурира изпратено и неполучено писмо до адрес, на който длъжникът не живее и където не е регистриран нито по постоянен, нито по настоящ адрес, от което следва, че посоченото като взискател дружество няма това качество и изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Излагат се съображения, че съгласно нормата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се предвижда съобщаване на длъжника за извършената цесия, което не може да бъде заменено от каквито и да е други действия, изискващи наличието на законова презумпция, която не е предвидена в ЗЗД.

По изложените съображения, жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело, поради което моли съда да отмени отказа на ЧСИ 1

Н.М., рег. № 841 да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 18.07.2021 г. и да прекрати изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство „М.“ АД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, чрез юрисконсулт Л.И. е подал писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен, а подадената жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПП в размер на 300 лева.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви ЧСИ Н.М. излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна като излага подробни съображения в тази насока. Относно твърденията на длъжника за изтекла погасителна давност, счита, че същите са недопустими и неподлежащи на разглеждане от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20208410402420 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 е образувано по молба с вх. № 053330/10.07.2020 г. на взискателя „М.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.12.2013 г. по гр. дело № 53705/2013 г. на СРС, ГО, 35 с-в срещу длъжника В. В. Н., ЕГН ********** за сумите от 18 247.99 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10/07/2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 10.07.2020 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, като със същото е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. С разпореждането е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в: „Банка ДСК” АД, “Първа Инвестиционна Банка” АД и “Юробанк България” АД. Изпратени са и запорни съобщения до третите задължени лица.

На 07.08.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника В. В. Н..

С Молба, вх. № 082145/07.12.2021 г., подадена от взискателя „М.” АД е поискано да се наложат възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника В. В. Н..

С писмо изх. № 17-10-041618/1/17.03.2021 г. „Банка ДСК“ е уведомила ЧСИ Н.М., че е наложила запор по наличната сметка на длъжника в Банката.

На 01.03.2022 г. е постъпило плащане от “Банка ДСК” АД, в изпълнение на запорно 2 съобщение от 15.03.2021 г.

С разпореждане от 28.02.2022 г. е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: Застроен поземлен имот, находящ се извън строителните граници на село Луково - ЕКАТТЕ 44330, община Своге, област София, целият с площ от 2500 кв. м., заедно с паянтова едноетажна сграда, със застроена площ от 146,96 кв. м. и застроен обем 400,00 куб. м.

С разпореждане от 28.02.2022 г. е наложена е възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника В. В. Н., а именно: 1/6 идеална част от дворно място от 386 кв.метра, с построена в него жилищна сграда, находящо се в с. Костенец, Софийска област и представляващо УПИ - пл. № 1549 и включено в парцел VI - за имоти 1548 и 1549, в кв. 86а по пл. на с. Костенец, Софийска област.

На 26.05.2022 г. е постъпила молба до ЧСИ Н.М. от длъжника В. В. Н., с вх. № 029900/26.05.2022 г., в която същият е заявил, че не дължи посочените суми, тъй като задължението му към „Райфайзенбанк България“ ЕАД е изплатено, както и че е погасено по давност. В молбата, длъжникът е оспорил и действието на договора за цесия, сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и взискателят по изпълнителното дело „М.“ АД.

С Разпореждане от 18.07.2022 г. ЧСИ Н.М. е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С посоченото разпореждане съдебният изпълнител е отказал да уважи и молбата на длъжника, в частта относно възражението за изтекла погасителна давност. Разпореждането е изпратено на длъжника със съобщение изх. № 056719/18.07.2022 г., получено на 21.07.2022 г.

На 01.08.2022 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила жалба с вх. № 045342/01.08.2022 г., подадена от длъжника В. В. Н., която е предмет на настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно т. 7 - постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. В случая се обжалва постановление за отказ за прекратяване на образуваното изпълнително дело, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, прекратяване на изпълнителното 3 дело е възможно въз основа на възражение, предявено от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство.

В случая от страна на длъжника се твърди плащане към кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД преди образуване на изпълнителното дело и следователно той е този, който следва да установи плащането надлежно съобразно разпределението на доказателствената тежест.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай нито към молбата от 26.05.2022 г., нито към подадената жалба, длъжникът В. Н. не е представил необходимите доказателства, с които производството може да бъде прекратено на това основание. В този смисъл длъжникът не е представил разписка от взискателя, писмо от банката или преводно нареждане, от които да е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното дело, каквото е изискването на закона. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че делото се образува за остатък от главница в размер на сумата от 18 247.99 евро, от което следва, че дори и да е налице плащане от страна на длъжника на част от сумата по изпълнителния лист, което е надлежно отбелязано на гърба му, то това плащане не е погасило изцяло вземането на кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, плащането по банков път се извършва чрез заверяване на сметката на получателя. В случая от взискателя се оспорва плащането на посочената сума, за която е образувано конкретното изпълнително дело. Следователно длъжникът, който се позовава на благоприятния за него факт на плащане, следва да установи при пълно и главно доказване, че същият е платил изцяло дълга, че плащането е било извършено надлежно, т.е. че с посочената сума е била заверена сметката на получателя.

Такива доказателства, по делото не са представени, за да се приеме, че задължението на длъжника е било изцяло погасено.

На следващо място, по отношение на наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното производство, обосновани с твърденията на жалбоподателя – длъжник за изтекла погасителна давност по отношение на процесните парични вземания, настоящият състав намира следното:

Произнасянето по така наведеното възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на задължението поради погасяването му по давност е извън правомощията на окръжния съд, сезиран с жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител в производство по реда на чл. 435 ГПК. Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и (при изпълнение на парично вземане) имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните 4 действия е без правно значение. Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес /в този смисъл определение № 551/01.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 483/2010 г., IV ГО; определение № 2/02.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7756/2013 г., I ГО/. В този смисъл категорична и последователна е съдебната практика, че в производство по чл. 435 от ГПК съдът действа само като контролно - отменителна инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.

Възражение за недължимост на вземане по изпълнителния лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално правопогасяващо възражение за недължимост на притезанието и като такова е извън правомощията на съдебен изпълнител, респ. на съда в производството по чл. 435 от ГПК. Този въпрос следва да се реши в състезателно исково производство. С оглед изложеното, съдът намира, че извън предмета на настоящото дело е дали е погасено правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за процесното задължение.