Решение № 7 от 15.02.2024, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кула, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20231330200113 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на язовирите“/ДПУСЯ/, ЕИК 205756975, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Средец“, ул. „ ..... представлявано от инж. Ц.М.Б. – изпълнителен директор чрез юрисконсулт Яница Янкова срещу Наказателно постановление № НЯСС 154/17.11.2023г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 във вр. с ал.1,т.3 от Закона за водите. предписание по чл. 138а, ал.3, т.5 от същия закон.

С жалбата се твърди, че НП e незаконосъобразно и необосновано. Излагат се твърдения, в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно: нарушена е разпоредбата на чл. 54, ал.1,т.2 от ЗАНН – не е доказано вмененото нарушение, тъй като липсват доказателства, че на 11.04.2023г., когато се твърди, че е извършено нарушението председател на ДАМТН или определени от него лица са направили проверка, за да установят, че предписанието не е изпълнено в указания срок, както се твърди в АУАН и в НП. В жалбата се посочва също, че процесния АУАН е съставен в нарушение на нарушение на чл. 40, ал, 1 от ЗАНН, тъй като свидетеля инж. И. Д. И., която е вписана в АУАН като свидетел при установяване на нарушението, като в същото време е участвала при извършване на проверката, при която е констатирно нарушението, като според жалбоподателя по този начин на практика свидетелства за нещо, което именно тя е констатирала като нарушение, което според жалбоподателя е нелогично е в противоречие с целта на закона, като се посочва и че 1 свидетелят, присъствал при установяване на нарушението - инж. П.И.К., изобщо не е присъствал при съставяне на АУАН. Също така, в жалбата се твърди, че в АУАН не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в която връзка са изложени твърдения, че в акта за установяване на нарушение е посочено, че не е изпълнено даденото предписанието в Протокол № 25/08.06.2021г., а именно: "Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", като в същото време се посочва, че са извършени някакви дейности, но че те са извършени с цел да се предотврати цялостното разрушаване на преливния тракт, но бързотокът и енергогасителят на преливника на язовира не са възстановени изцяло в изправно техническо и експлоатационно състояние, което е прието за нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ. Посочва се, че информацията в АУАН е непълна относно това, бързотокът и енергогасителят на преливника, с какви размери и характеристики трябва да бъдат, за да се обоснове наличието на нарушение на тези бързоток и енергогасител и за да е ясно на жалбоподателя как следва да изпълни предписанието, т.е. какви параметри на бързотока и енергогасителя на преливника следва да бъдат достигнати, за да отстрани евентуално твърдяно нарушение, което възпрепятства жалбоподателя да изпълни точно предписанието. На последно място в жалбата се посочва, че се касае за маловажен случай и са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от същата, чрез процесуален представител, което се оспорва изцяло жалбата като неоснователна и се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното: Видно от представените по делото актове за публична държавна собственост № № 4002/21.12.2020г., № 4003/21.12.2020г., № 4004/21.12.2020г., № 4005/21.12.2020г. и № 4006/21.12.2020г., актуваните поземлени имоти представляват язовир с наименованието "НИШОР-802“ с са предоставени права за управление на жалбоподателя. В изпълнение на заповед на областния управител на Област Видин на 03.11.2022г. междуведомствена комисия извършва проверка на посочения язовир, в състава на която участват свидетелката И. С., вследствие на която е констатирано, че бързотокът и енергогасителят са в неизправност, което е отразено в съставения във връзка с проверката Констативен протокол № 03-03-34 от 04.11.2022г., с който е дадено и предписание на жалбоподателя, на когото са предоставени права за управлението на язовира 2

"Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", със срок за изпълнение 10.04.2023г. При извършването на проверката и съставянето на протокола, присъствал и представител на жалбоподателя – инж. П.В., която подписала протокола, които обстоятелства се установяват от представения по делото протокол и от свидетелските показания на разпитаната от съда свидетелка И.

С..

На 25.04.2023 г. е извършена повторна проверка и контрол на язовирната стена и на съображенията към нея на посочения язовир от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“ /НЯСС/ свидетелите С. и И. Д. И., в присъствието представител на жалбоподателя – П.И.К., при която проверка е констатирано, че горепосоченото предписание не е изпълнено. За установеното при повторната проверка е съставен Констативен протокол № 03-03-19/25.04.23г., които обстоятелства се установяват от представения по делото и вече цитиран протокол и показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетелка И. С.. След изпратена покана с изх. № 85-02-84/29.05.2023 г. за съставяне на АУАН, видно от приложената по делото покана, на 26.06.2023г. в присъствие на П.И.К. - представител на жалбоподателя е съставен АУАН № 03009/26.06.2023 г. от свидетеля С. – главен инспектор в регионален отдел „ Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях – Северозападна България“ при ДАМТН, за това, че жалбоподателят ДПУСЯ не e изпълнил предписанията в определения срок - 10.04.2023 г. отразени в Констативен протокол № 03-03-34/04.11.2022 г., а именно "Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", което нарушение е квалифицирал като такова по чл. 190а, ал.2 от Закона за водите. Цитираният АУАН е връчен и подписан от представителя на жалбоподателя, който е упълномощен да го представлява на основание Заповед № 92/2023г. на изпълнителния директор на ДПУСЯ, който не е изложил възражения срещу акта при съставянето му, а е депозирано писмено възражение в законоустановения срок, в което излага възражения, че констативният протокол с даденото предписание е обжалван по съдебен ред и производството все още не е приключило. На 17.11.2023г. въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и атакуваното НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението е квалифицирано по чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал.1,т.3 от Закона за водите,което нарушение се санкционира по реда на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, като на осн.чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева от административнонаказващия орган.Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.11.2023г.

Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение, както и цитираните по – горе констативни протоколи за извършените проверки, актовете за публична държавна собственост и другите писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и приобщени в настоящото 3 производство, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите В. Х. Н. и И. С., разпитани в съдебното заседание по делото.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.

Съдът намира обаче за основателно възражението на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като към момента на извършване на повторната проверка, при която е констатирано неизпълнение на посоченото предписание, същото не е било влязло в сила и респективно санкционираното лице не е имало задължението да го изпълни към онзи момент.

От събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че обжалваното пред съда НП е издадено за нарушение, на което санкционираното дружество не може да бъде субект, тъй като неизпълненото предписание, за което дружеството е санкционирано, не е влязло в сила към момента на извършената проверка на 25.04.2023г. поради факта, че е било обжалването по съдебен ред и е било предмет на разглеждане по Административно дело № 813/2023 г. по описа на Административен съд София – град и Административно дело № 6814/2023г. по описа на ВАС.

Препис от постановеното съдебно решение на ВАС, което е окончателно, е приобщено към настоящото производство, видно от което същото е постановено на 15.11.2023г. С оглед на посоченото, даденото предписание е било предмет на съдебен контрол до 15.11.2023г., което е пречка за влизане в сила на същото до този момент. Предписанието безспорно е индивидуален административен акт и оспорването му, на основание чл. 166, ал.1 АПК, спира изпълнението му. Видно от приетия по делото констативен протокол, с който е дадено процесното предписание, по отношение на същото не е постановено предварително изпълнение. Проверката, при която е констатирано неизпълнение на предписанието е извършена на 25.04.2023г. въз основа, на което е издадено процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление.