Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13083 от 02.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46675/2025
Вид
Определение № 13083
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13083 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146675 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 321563/03.10.2025 г./ на „Йеттел България“ ЕАД срещу Н. А. С., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 09:50 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 2074/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Н. А. С. дължи на ищеца „Йеттел България ” ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2074/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно:

116.34 лв. /с еврова равностойност 59.48 евро/, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. за период от 18.12.2022 г. до 17.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането; 168.97 лв. /с еврова равностойност 86.39 евро/, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на 1 вземането;

23.88 лв. /с еврова равностойност 12.21 евро/, представляваща неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. за период от 18.12.2022 г. до 17.03.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането; 39.71 лв. /с еврова равностойност 20.30 евро/, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането;

77.76 лв. /с еврова равностойност 39.76 евро/, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. за период от 18.12.2022 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането; 69.63 лв. /с еврова равностойност 35.60 евро/, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането; 150.01 лв. /с еврова равностойност 76.70 евро/, представляваща неустойка в размер на съразмерната част от направената отстъпка за устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането; 154.10 лв. /с еврова равностойност 78.79 евро/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.12.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. за период от 18.12.2022 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника посочените договори за мобилни услуги.

Излага, че във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. е предоставил на абоната на преференциална цена устройство марка „TCL 405 32GB Grey“ и е сключен между страните Договор за лизинг от 23.12.2022 г. за пакет базови аксесоари.

Сочи, че абонатът не е платил задълженията си по договорите за мобилни услуги и договора за лизинг за исковите периоди, за които са издадени Фактура № 7346079030/18.01.2023 г., Фактура № **********/18.02.2023 г., Фактура № 7348605199/18.03.2023 г. и Фактура № 7351166162/18.05.2023 г. Заявява, че с последната фактура са начислени също така неустойки и останалите лизингови вноски, тъй като е изтекъл срокът на лизинговия договор.

Претендира разноските по заповедното и исковото производства.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. А. С., с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на процесните договори, но оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми. Възразява, че договорът за лизинг не отговаря на изискванията на ЗПК – не са спазени изискванията за предоставяне на преддоговорна информация, налице е противоречие с изискването на чл. 19 ЗПК относно ГПР, уговорените обезщетения по договора противоречат на чл. 33 ЗПК, а възнаградителната лихва е определена незаконосъобразно. Релевира възражение за нищожност на неустоечните клаузи. Счита, че неустойка в размер на до 3 месечни такси при предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, има неравноправен характер /още повече че не е предвидена неустойка, ако договорът бъде прекратен по вина на мобилния оператор/ и нарушава принципа за справедливост. Възразява, че неустойката в размер на отстъпката от цената на мобилно устройство също излиза извън присъщите функции на неустойката и е неравноправна. Твърди, че неустоечните клаузи не са индивидуално уговорени. Евентуално сочи, че дори и да се приеме, че неустоечните клаузи са валидни, в случая неустойките са недължими, на първо място, защото не е доказано ищецът да е предал на абоната мобилното устройство, и на второ място, понеже е недоказано ищецът да е отправил писмено изявление до абоната за разваляне на договорите поради негово виновно неизпълнение, което да е достигнало до него и с което да му е даден срок за доброволно изпълнение, респ. договорите не са развалени по надлежния ред и неустойките не се дължат поради липсата на предпоставки за тяхното начисляване. Моли за отхвърляне на исковете.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването с ответника на всеки от процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно 2 дължимостта и размера на месечните абонаменти такси, както и че е изпълнявал задължението си за предоставяне на мобилни услуги по всеки от договорите на претендираната цена, а ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договорите за мобилни услуги.

По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен процесният договори за лизинг и неговото съдържание /включително размера на договорените лизингови вноски и техния падеж/, както и че е предоставил лизинговото имущество на ответника, а ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора за лизинг.

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни неустоечни клаузи във всеки от договорите, настъпване на предпоставките за претендиране на всяка от неустойките и размера на дължимите неустойки по всеки договор, а в тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията за неустойки.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: предоставени на ответника през исковия период услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г. и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3***/23.12.2022 г., за които да се дължи допълнителна цена над абонаментната такса; получено от ответника писмено изявление на ищеца за разваляне на всеки от процесните договори за мобилни услуги.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за плащане на задълженията.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3