Решение № 220 от 11.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№21532/13.06.2025 г., подадена от Д. В. А., чрез адв. В. М., против Решение №646/28.05.2025 г. по гр.д.№3126/2024 г. на ОС – Пловдив, с което жалбоподателката е била осъдена да заплати на „Кубик Транс“ЕООД сумата от 38 000 лв., представляваща сбор от преведени от ищеца по банкова сметка на ответницата парични суми в периода от 09.12.2019 г. до 27.01.2020 г., получени от нея без основание, а именно: на 09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на 27.12.2019 г., на 02.1.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на 16.01.2020 г., на 17.01.2020 г., на 20.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г. и на 23.01.2020 г. – по 3000 лв., и на 27.01.2020 г. – 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 22.11.2024 г., до окончателното плащане, както и да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 1525 лв.

Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Искът е квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, но съдът не е разпределял в доказателствена тежест на ответника доказването на основанието за получаване на процесните суми, с което е допуснал процесуално нарушение. В производството се установява, че сумите са били предоставени от ищеца на ответницата на валидно правно основание – заемно правоотношение. За валидността на договора за заем не е нужно той да бъде сключен в писмена форма, тъй като се касае за реален договор, както и не е нужно да бъде договорен срок за връщането на заема – в този случай се дължи връщане след покана.

От събраните показания на управителя се установява, че сумите са били дадени целево на 1 ответницата – за спешна покупка на жилище, с уговорката сумата да бъде върната.

Неправилно са възприети показанията на св. И, въпреки че съдът ги е кредитирал изцяло. Не са обсъдени доводите на ответника, че сумата, за която се твърди, че е платена без основание, е била преведена чрез 11 отделни плащания. В подкрепа на извода за наличие на заемно правоотношение е представения от ищеца в открито съдебно заседание проект за договор за заем, който не е подписан от страните. Тъй като сумите са предоставени по договор за заем, а не без основание, предявената претенция за осъждане на ответника на претендираното основание е следвало да се отхвърли. Настоява се решението на съда да бъде отменено, като неправилно, и вместо него да бъде постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№26996/29.07.2025 г., подаден от „Кубик Транс“ЕООД, чрез адв. К. О.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че между страните са водени разговори по повод предоставяне на заем за закупуване на жилище, но договор не е сключен, тъй като не е постигнато съгласие за общата сума, страните, условията, начина на плащане, лихвите, падеж и срок, както и не е подписан договор. След получаването на сумите ответницата прекратила разговорите с ищеца, поради което в началото на 2024 г. ищецът поискал връщане на предоставените парични средства. Тъй като всички преддоговорни отношения са устни, въззиваемият счита, че поради ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, направените плащания правилно са квалифицирани по чл.55 от ЗЗД. От събраните гласни доказателства се установява, че вписаното основание в платежните нареждания „служебен аванс“ не съществува, тъй като ответницата никога не е била служител на ищеца. В петитума на исковата молба ищецът е поискал да бъде осъдена ответницата „да върне предоставените й парични средства в периода 09.12.2019 г. – 27.01.2020 г., в общ размер на 38 000 лв.“, като посочената от него правна квалификация на иска не обвързва съда. Неправилно едва във въззивната жалба ответникът твърди да е налице валидно сключен договор за заем. Тъй като наличните бланки за договори и изначални намерения не са завършени и подписани, и всички преговори са били прекъснати в момента на получаването на парите от ответницата, съдът правилно е дал правна квалификация на иска по чл.55 от ЗЗД. Неправилно се поддържа, че договорът за заем е постигнат с факта на предаване на сумата – налице е бил само проект на договор за заем, който не е бил подписан, а доказването му със свидетелски показания е недопустимо. Същевременно фактът на извършените преводи е неоспорен, и доказан с представените платежни нареждания. Правилно е била разпределена тежестта на доказване, като ответникът в открито съдебно заседание изрично е заявил, че няма основание за 2 извършените плащания. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за всички деловодни разноски и изплатени адвокатски възнаграждения за въззивното производство, в общ размер на 3700 лв., като се прилагат доказателства за плащането им.

С въззивната жалба и отговора не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба, както и изложените от страните доводи и възражения в жалбата и отговора, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че ищецът „Кубик Транс“ЕООД в периода от 09.12.2019 г. до 27.01.2020 г., е превел по банков път на ответницата Д. В. А., сумата от общо 38 000 лв., представляваща сбор от преведени от ищеца по банкова сметка на ответницата парични суми, а именно: на 09.12.2019 г. – 10 000 лв.; на 27.12.2019 г., на 02.1.01.2020 г., на 03.01.2020 г., на 16.01.2020 г., на 17.01.2020 г., на 20.01.2020 г., на 21.01.2020 г., на 22.01.2020 г. и на 23.01.2020 г. – по 3000 лв., и на 27.01.2020 г. – 1000 лв. Ответницата изрично признава пред съда в първото по делото открито съдебно заседание, че е получила тези суми, което изявление съдът преценява при условията на чл.175 от ГПК като признание на неблагоприятен за ответницата факт. Същото изцяло кореспондира на събраните по делото писмени доказателства – извлечение за движението по банковата сметка на ищеца за периода от 09.12.2019 г. до 27.01.2020 г. /на л.5 от делото на ПОС/, преводни нареждания на л.6-л.16/ и на заключението на приетата по делото ССЕ вх.№16020/02.05.2025. /на л.59-60/, от което се установява, че посочените суми са били надлежно осчетоводени от ищеца по сметка 498 „други дебитори“, по която се отразяват аналитично дадени парични средства, които са дължими на дружеството. Дадените служебни аванси се осчетоводяват по друга сметка, различна от сметка 498 „други дебитори“. Същите са заплатени от банкова сметка на ищцовото дружество, по нейна банкова сметка, и са осчетоводени като дължими от ответницата Д. В. А.. Заключението на приетата ССЕ не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира, като компетентно изготвено.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н И /без връзка със страните/ се установява, че ответницата и Г Г, с който тя живеела на съпружески начала, през 2019 г. гостували в дома на свидетелката, и поискали от нея и приятеля й Л Б да им услужат с 60 000 лв., като заем. Ответницата била тяхна семейна приятелка от около 10 години.

Свидетелката и приятелят й не разполагали с такава сума, поради което се разбрали да услужат на ответницата и Г Г с фирмени средства на търговското дружество „Генимот“ и на „Кубик Транс“ЕООД, което дружество било фирма на сина на Л Б - А. Собственик на 3 капитала на това дружество била съпругата на А, но той реално осъществявал търговската дейност на дружеството. Л Б разговарял със сина си, и той се съгласил. Уговорката между свидетелката и Л Б от една страна, и Д. А. и Г Г от друга страна, била сумата да се предостави от двете дружества, като се подпише договор за заем с тях, като ответницата Д. и приятелят й Г Г се ангажирали да намерят адвокат, който да изготви договорите.

Впоследствие те ангажирали адвокат Х Т, който изготвил проект на договор и го изпратил на електронния адрес едното от дружествата. Двете дружества превели парите на Д. А., като „Генимот“ превело 21 500 лв., а „Кубик Транс“ЕООД й привело 38 000 лв. Парите били дадени в рамките на 2019 г., както и януари – февруари. Тъй като Д. А. не е била служител на „Кубик Транс“, свидетелката счита, че вписаното в платежните нареждания основание „служебен аванс“ е техническа грешка на лицето, което е превеждало парите. След привеждането на парите по сметката на ответницата, тя заминала за Англия. Впоследствие двете дружества няколко пъти си търсели парите от Д. А., като последното искане било направено през месец януари, 2024 г., устно по телефона, като свидетелката присъствала по време на телефонния разговор.

Съдът намира показанията на тази свидетелка за подробни, основани на непосредствените впечатления на свидетелката от обстоятелствата, при които процесните суми са били предадени от ищеца на ответницата. Показанията й кореспондират на представеното по делото електронно писмо на л.64, и проект за договор за заем на л.65-66 от делото на ПОС, на представените по делото преводни нареждания и извлечение от банковата сметка на дружеството, както и на приетата ССЕ, не се опровергават изцяло или частично от други събрани по делото доказателствени средства, поради което съдът ги кредитира.

По реда на чл.176, ал.1 от ГПК е изслушан управителят на ищцовото дружество Б, която заявява, че станала управител на дружеството през м. декември, 2021 г. От предходния управител научила, че дружеството било дало някакви пари по спешност на ответницата, във връзка със закупуването на жилище. Те имали близки взаимоотношения, но когато си получила парите, преговорите „изчезнали“ – тя прекъснала комуникацията по сключването на договора, и само обещавала да върне парите. В този период ответницата не е извършвала никакви услуги на дружеството, и не е била в трудово-правни или други отношения с дружеството. Оформянето на преводните нареждания било работа на счетоводителката, която обяснила, че вписването на основание „служебен аванс“ е било нейна техническа грешка.

С разпоредбата на чл.176, ал.1 от ГПК законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство обясненията на страната за неизгодни за нея факти, както и поведението й във връзка със събирането на това доказателство. В конкретния случай дадените обяснения от управителя на дружеството поясняват и допълват твърденията на ищеца в исковата молба, и не съдържат твърдения за неизгодни за ищцовото дружество факти, поради което да имат доказателствена стойност за опровергаване на твърденията в исковата молба.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин 4 от фактическа страна, че ищецът „Кубик Транс“ЕООД в периода от 09.12.2019 г. до 27.01.2020 г., е превел по банков път на ответницата Д. В. А., сумата от общо 38 000 лв., на единадесет транша, а именно: на 09.12.2019 г. – сума от 10 000 лв.; девет транша по 3000 лв.