Решение № 462 от 05.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Бургас, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20202100102173 по описа за 2020 година Производството по делото е образувано по исковата молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, представлявано от ТЕОДОР ВАЛЕНТИНОВ МАРИНОВ и СВЕТЛА АТАНАСОВА

ГЕОРГИЕВА - изпълнителни директори, чрез пълномощника им Стела Желязкова - юрисконсулт в Дирекция “Събиране на проблемни вземания”, с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „Георги Измирлиев” № 7 срещу Д.

Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 2, ет. 4, ап. 6, със съдебен адрес: адвокат Златина Димитрова Билянова, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 8, ет. 1.

Видно от изложеното в исковата молба, на 12.02.2007 г., в Разлог, е подписан договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот между „ОББ“ АД в качеството на кредитор и Д. Д. К. в качеството на кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила кредит в размер на 101 870.00 лева /сто и една хиляди осемстотин и седемдесет лева/.

Съгласно договора кредитополучателят се съгласил да издължава кредита в сроковете и условията, подробно описани в разпоредбите на чл. 2, 3, 4, 5, 6 и 7. Съгласно чл. 13 от договора за банков кредит, погасяването му се 1 извършва на 300 /триста/ месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 05.03.2007г. на пето число на месеца и краен срок за издължаване на дълга по кредита е уговорен до 05.02.2032 г. На 05.08.2010 г. е подписано Допълнително споразумение към договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 12.02.2007 г., като по силата на същият страните са констатирали размера на задължението по кредита и са договорили нов план на издължаването му, като крайният срок е запазен- до 05.02.2032г. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да заплаща в срок дължимите суми и наличие на просрочен дълг, банката е предприела действия чрез подаване на заявление по чл. 417 от ГПК за предсрочно изискуемата сума. След снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. 891/2012 г. по описа на PC-Силистра, съгласно които Д. Д. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ОББ“ АД, следните суми:

- 94 374,97 лева /деветдесет и четири хиляди триста седемдесе и четири лева и деветдесет и седем стонитки/ - представляващи просрочена главница по договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 09.05.2012г.;

- 13 609,41 лева /тринадесет хиляди шестотин и девет лева и четеридесет и една стотинки/- договорна лихва за периода от 05.01.2011 г. до 08.05.2012 г.;

- 273,91 лева /двеста седемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ - наказателна лихва просрочена главница за периода от 05.01.2011 г. до 08.05.2012 г.; 2 165,17 лева /две хиляди сто шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ - държавна такса;

- 1 839,10 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и десет стотинки/ - адвокатско възнаграждение

- 2 165,17 лева-заплатена държавна такса

На ищеца е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, тъй като е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

2

Ищецът иска установяване на дължимостта на сумите по така издадената в заповедното производство заповед, ведно с присъждане на разноските от заповедното дело и разноските в настоящото производство.

По делото има депозиран отговор на исковата от назначените на ответника особени представители. Същите, считат, че претенцията е недопустима, тъй като е депозирана извън законопредвидения срок. Твърди се, че ищецът не е изяснил, кои вноски не са били платени от ответника на съответните падежи, което е причината за обявяване на всички вноски по договора за предсрочно изискуеми. Ответната страна, счита, че липсва такава предсрочна изискуемост, тъй като не липсва волеизявление в този смисъл, което да е стигнало до ответника. Ответната страна навежда твърдение за нищожност и неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите на конкретни клаузи от договора. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претендираните главници и лихви.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема за установено по делото, че между страните има валидно сключен на 12.02.2007г. договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер 101 870.00 лева /сто и една хиляди осемстотин и седемдесет лева/, като така представеният договор не е оспорен по делото. Съгласно договора кредитополучателят се е съгласил да издължава кредита на 300 /триста/ месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 05.03.2007г. на пето число на месеца и краен срок за издължаване на дълга по кредита е уговорен до 05.02.2032г. На 05.08.2010г. е подписано допълнително споразумение към договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 12.02.2007 г., като по силата на същият страните са констатирали размера на задължението по кредита и са договорили нов план на издължаването му, като крайният срок е запазен- до 05.02.2032г. От изготвената по делото съдебно икономическа експертиза става ясно, че до 05.12.2010г. ответникът е погасявал редовно сумите по кредита, като след това е преустановил плащане. Експертизата е констатирала, че към датата на 3 подписване на допълнителното споразумение между страните се сформира нова главница по кредита в размер на 94 374,97 лева, която включва непогасената главница по първоначалния погасителен план в размер на 91 501,47 лева и непогасената договорна лихва за периода 05.01.2011г.05.05.2012г. в размер на 4 263,52 лева. С допълнителното заключение вещото лице е заявило, че банката не е третирала неизплатената възнаградителна/договорна лихва като част от главницата и че същата не е включена в главницата при определяне на новия погасителен план.

При така констатираната фактология съдът прави следните правни изводи:

Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430 и чл.

432, ал. 1 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени изискуеми суми за главница и лихвивъзнаградителна и наказателна, по сключен договор за кредит по обявен договор за кредит, като предсрочно изискуем.

Така предявената претенция е допустима, а относно основателността и съдът намира следното:.

Ищецът следваше да докаже настъпила предсрочна изискуемост на сумите по процесния договор, основанието им за дължимост и размера на същите.

Съдът намира, че ищецът не установи по делото да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Претендирането на суми по договора за кредит на основание тяхната предсрочна изискуемост е развитие на договорните отношение на страните извън обичайното им уговаряне.

Предвид на факта, че в договора за кредит е уговорен дълъг период на разсрочване на връщането на получената от кредитополучателя кредитна сума, възможността кредитодателят да поиска връщане на цялата сума наведнъж, поставя кредитополучателя в неизгодно положение. С оглед на което, за да се иска предсрочна изискуемост на сумите по договора, освен предвиденото в процесния договор и общите условия на банката неплащане от страна на длъжника, е налице законовото изискване на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, допълнено с постановеното с тълкувателно 4 решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, че кредитополучателят трябва да бъде информиран за настъпването на предсрочната изискуемост. Стигането до знанието на длъжника, че настъпва промяна в по-рано уговорения начин на издължаване на кредита, трябва да стане преди самото претендиране на сумите и по начина уговорен в договора.

Видно от приложеното заповедно производство, заявителят и ищеца по настоящото дело, изобщо не е твърдял, че е съобщил предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като се е позовал на предвидената в процесния договор автоматична предсрочна изискуемост. Както вече беше казано, законодателят не е предвидил възможност за обявяване на предсрочната изискуемост по посочения начин, следователно е трябвало да има изрично съобщаване на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което не е направено от ищеца. Такова изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем липсва и в исковата молба, която принципно може да играе ролята на такова обявление. С оглед на което и съдът намира, че ищецът и кредитодател не е изпълнил изискването на закона и съответно неоснователно се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор.

С оглед становището на съда за неналичието на предсрочна изискуемост на кредита, следва да бъде съобразена съдебната практика по чл. 290 от ГПК и даденото тълкувание в тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева,, която предвижда, че няма пречка съдът да присъди падежиралите вноски към момента на приключване на съдебното дирене, а именно към 12.10.2021г. Видно от основното заключение на вещото лице, след като на 05.08.2010г. е подписано допълнително споразумение към договора за предоставяне на кредит, погасителния план е запазил срока, за който е уговорен, като вноските /главница и възнаградителна лихва/ са уговорени като 18 месечни вноски в размер на 684,86 лева и 240 месечни вноски в размер на 901,09 лева. Видно и от приложения на лист 62-65 от делото погасителен план и като съобрази констатираното от експертизата, че ищецът е направи последно плащане на главница на 05.12.2010г., то е видно, че главниците от 05.01.2011г. до 05.10.2021г. /приключване на съдебното дирене по по делото/ са падежирали и не са платени от ответника, следователно са дължими от последния. С оглед на становището на за дължимост на 5 въпросните главници, следва да се разгледа възражението на ответника за изтекла погасителна давност, като на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, в случая е приложима общата петгодишна погасителна давност, тъй като задължението по договора за кредит е неделимо, макар и разсрочено на вноски. Видно е обаче, че образуваното пред Районен съд-Силистра заповедно дело е от дата 10.05.2012г. С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице хипотезата на чл.

116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите, а именно е прекъснато изтичането на давността за погасителните вноски. С оглед на датата на образуване на заповедното дело, е видно, че нито една от падежиралите главници за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2021г. не са погасени по давност. Падежиралите главници за периода от 05.01.2011г. до 05.10.2021г. възлизат в размер на 25 596,30 лева, в който размер е основателна претенцията за главница.

По отношение на претендираната по делото възнаградителна лихва е видно, че същата касае сумата от 13 609,41 лева за периода 05.01.2011г.08.05.2012г. Както вече е приел съда по делото не се установи обявяването на кредита за предсрочно изискуем, следователно за посочения период ответникът дължи уговорената с процесния договор възнаградителна лихва.

От страна на особените представители на ответника е направено възражение за нищожност и неравноправност на уговорената в договора клауза за лихва, тъй като същата дава възможност за едностранна промяна на лихвата и съответно увеличение на същата. За да бъде основателно възражението за неравноправност на договорната клауза за лихва, следваше по делото да се установи, че в резултат на едностранна промяна на договорните условия за лихва, банката е повишила лихвата на ответника. От изготвеното по делото основно заключение на СИЕ експертиза е видно, че както по първоначална уговорка между страните по договора, така и при сключеното допълнително споразумение, лихвата по договора е била една и съща, даже на годишна база лихвата по допълнителното споразумение е незначително намаляла. С оглед на което и съдът намира, че липсва едностранна промяна на условията по кредита относно възнаградителната лихва и съответни не е налице твърдяната неравноправност и нищожност на клаузата. Видно обаче от изготвената съдебно-икономическа експертиза-основно заключение, размера на възнаградителната лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г. е от 9 345,89 6 лева, в който размер и съдът приема за доказана претенцията на ищеца за дължимост на търсената сума за възнаградителна лихва. Видно от основното заключение в претендирания по заповедното дело и в настоящото дело размер на възнаградителната лихва от 13 609,41 лева се включва възнаградителната лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г. е от 9 345,89 лева, както и остатъка по неизплатената възнаградителна лихва при подписването на допълнителното споразумение между страните в размер на 4 263,52 лева. С оглед на факта, че ищецът не е заявявал в заповедното производство възнаградителна лихва 4 263,52 лева, а я е включил към дължимата сума за възнаградителна лихва за периода 05.01.2011г.-08.05.2012г., то неоснователно претендира същата за посочения период, защото същата в размера от 9 345,89 лева.