Определение № 667 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Частно наказателно дело № 20255300201411 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С постановление от 29.04.2025 г. прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № КПК - 40/2024 г. по описа на КПК, водено за престъпление по чл.282, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В рамките на досъдебното производство не е било привлечено обвиняемо лице.

Недоволно от постановлението е останало дружество „****“ ЕООД гр.

К., което чрез управителя си П. Г. е депозирало жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в жалбата.

Жалбата според съда е допустима, предвид легитимирането на жалбоподателя, от чието име е депозирана, като лице по чл.282, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на което е целено причиняване на вреда, като се има предвид, че то е започнало по повод на негова жалба с твърдения за извършени длъжностни престъпления от служители на Община С. и частен съдебен изпълнител, вследствие на които са настъпили и значителни вредни последици за дружеството-жалбоподател. Отделно от това, от извършената служебно проверка по наличния по делото номер на товарителница по изпращане на жалбата в ОП Пловдив, става ясно и че същата е депозирана в законоустановения срок.

По същество разгледана, жалбата е неоснователна.

1

Съдът, след преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали и при съобразяване с изразеното от жалбоподателя становище в жалбата намира следното:

В обжалваното постановление, след излагане на фактическата обстановка, която е установена, е направен извод от прокурора, че в конкретния случай служителите на Община С., които са приемали подаваните от свидетеля Г., като управител на дружеството-жалбоподател декларации по чл.14 от ЗМДТ и са определяли дължимите данъци върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, както и които са предприели действия за събиране на дължимите, но неплатени суми по повод на установените задължения, са съблюдавали изцяло интересите на Община С.. Заключено е, че са несъстоятелни твърденията на свидетеля Г., че е бил заблуден от длъжностни лица при Община С. при подаване на декларация за процесния имот и че принудителните действия, предприети по инициатива на кмета на Общината за събиране на дължими от дружеството, но неплатени задължения, са били тенденциозни. Посочено е в постановлението, че тези действия са били предприети именно с цел осигуряване по предвидения законов ред на възможността да се получи финансов приход за общината, предвиден в ЗМДТ.

Изрично е отразено в обжалваното постановление и че действията на ЧСИ П.

И. по образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, които длъжникът е могъл да обжалва, са законосъобразни. В крайна сметка е посочено, че не е реализиран състав на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна, а от доказателствата не се установява и да е извършено друго по вид престъпление. Поради това и наказателното производство е било прекратено с посочено правно основание по чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

Според съда обжалваното постановление на ОП Пловдив се явява обосновано, правилно и законосъобразно. Описаната от прокурора фактическа обстановка е правилно установена и се основава на приложените по досъдебното производство доказателства.

Следва да се има предвид, че, за да е налице престъпление по чл.282, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна да се установи поведение на длъжностно лице, което може да се изрази в нарушение на служебните му задължения, неизпълнение на служебни задължения, или превишаване на 2 властта или правата на длъжностното лице. Нарушаване на служебните задължения съставлява извършването на дейност, несъобразена с изискванията за съответната длъжност. Неизпълнението на служебните задължения се изразява в установено бездействие по служба на съответното длъжностно лице, а превишаване на властта или правомощията на длъжностно лице ще е налице тогава, когато с действията си същото излиза извън своята компетентност и изпълнява чужди властнически функции или правомощия. От субективна страна съставът на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК изисква пряк умисъл и специална цел – деецът да набави за себе си или за другиго облага /имотна или под формата на полза или изгода/ или да причини другиму вреда. В тази насока, ако при нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, или превишаване на властта и правата си длъжностното лице не е целяло да набави за себе си или другиго облага, или да причини някому вреда, то макар да са налице другите предпоставки на този престъпен състав, няма да има престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Същото е и при немарливо нарушение на служебните задължения, което може да е основание само за административна или дисциплинарна отговорност.

В конкретния случай от събраните по преписката на делото доказателства може да се направи извод за наличието на установен административно-правен спор между дружеството-жалбоподател и съответната служба „Местни данъци и такси“ в Община С. във връзка с начина на облагане с данък върху недвижимите имот и съответно начисляване на такса за битови отпадъци за имот на дружеството в землището на с. А., с идентификатор на ПИ ***, деклариран от дружеството-жалбоподател с декларация по чл.14 от ЗМДТ като земя и сгради, който е със статут на земеделска земя и начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, съгласно отразеното в действащата кадастрална карта и регистри на с. А., общ.С.. В тази насока се установява действително, че въз основа на подадената от дружеството-жалбоподател декларация по чл.14 от ЗМДТ и съобразно с чл.107, ал.3 от ДОПК за въпросния имот са били издадени няколко акта за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ /описани в жалбата на дружеството-жалбоподател, по повод на която е и започнало разследването/ с установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Издадените по повод облагането на процесния имот с местни данъци и такси АУЗД № 3

6618000003/30.08.2012 г., както и АУЗД 6618- АУЗД- 282-1/18.02.2016 г. не били обжалвани от дружеството-жалбоподател и понеже, въпреки уведомяването на дружеството, не постъпили плащания, било образувано изпълнително дело при ЧСИ И. през 2017 г. Установява се, че след започването на изпълнителното производство, в хода на което били предприети и предвидени в закона изпълнителни действия от ЧСИ, включващи налагане на възбрани, както и описи и насрочване на публична продан, жалбоподателят предприел оспорване на втория от посочените актове за установяване на задължения по декларация, като поискал обявяването му за нищожен от съда, като единствена възможност предвид изтичане на срока за обжалването му, което и обявяване на нищожността на акта на практика станало с окончателен съдебен акт на ВАС през март 2020 г. Междувременно, докато течало това административно съдебно производство било осъществено спиране на изпълнителното производство по изпълнение на оспорвания АУЗД, което пък станало основание и ЧСИ да спре частично изпълнението по образуваното при него изпълнително дело само досежно вземането на взискателя по този именно АУЗД от 18.02.2016 г., а впоследствие, след обявяването на този АУЗД за нищожен - и за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземането на взискателя само по този АУЗД.

По следващи два АУЗД касателно същия ПИ, а именно такъв от 26.07.2021 г. и такъв от 29.03.3022 г. също били инициирани съдебни производства по обжалването на актовете, като първият АУЗД бил отменен от Административен съд Пловдив, но решението му било отменено от ВАС и делото върнато за ново разглеждане, а по отношения на вторият жалбата на „****“ ЕООД била частично уважена и това решение на Административен съд Пловдив било потвърдено с Решение на ВАС по адм. дело 2271/2025 г.

/съгласно извършена от съда справка от електронната страница на ВАС/.

Следва да се има предвид, че позоваването на жалбоподателя на незаконосъобразност на действията на администрацията в Община С. касателно облагането на имота му с АУЗД, който впоследствие е бил обявен за нищожен и издаване след него на последващи актове за облагането на имота му, което според жалбоподателя се определя като неизпълнение на служебни задължения и превишаване на права, не може да бъде взето предвид като основателно съждение. Въпросният обявен за нищожен АУЗД е признат от съда за такъв предвид неналичието на съответни доказателства, представени в 4 съдебното производство, касателно компетентността на органа, който го е издал, а не във връзка със заявения спор относно това дали декларираният имот подлежи на облагане с местен данък върху недвижимите имоти и по какъв ред, съответно дали за него следва да се начислява и такса битови отпадъци и кои нейни компоненти се дължат. Впрочем, по така оформилия се административно-правен спор между дружеството –жалбоподател и съответната служба в Община С., издател на АУЗД, са и останалите проведени съдебни производства, за които е взето становище и в постановлението на ОП Пловдив. Следва тук да се посочи, че съобразно с последно влязлото в сила Решение на ВАС по адм. дело № 2271/2025 г., което вече е било произнесено към момента на прекратяване на наказателното производство, изводът на първоинстанционния Административен съд Пловдив относно това, че в случая е налице право на административния орган за облагане на процесния имот в качеството му на застроена земя по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗМДТ – за действително застроената площ и прилежащия й терен, се явява законосъобразен. Очевидно е от изложеното, че при издаването на АУЗД съответните длъжностни лица при компетентния административен орган са се позовавали на съдържанието на депозираната от дружеството-жалбоподател декларация по чл.14 от ЗМДТ, като са прилагали съответната методика за определяне на данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци касателно декларирания имот съобразно с тяхната компетентност. Част от тези актове, съставляващи индивидуални административни актове по своята същност са били предмет на административно, както и на съдебно обжалване.

В тази насока и възведените сега в жалбата възражения, свързани със статута на имота и правените въз основа на това изводи дали и как същият следва да подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти, са все въпроси, които би следвало, а и са били предмет на обсъждане именно в съответните производства по обжалване на актовете. Видно е и от съдържанието на приложените по делото съдебни актове, и цитираната в тях съдебна практика на ВАС, че е налице нееднакво разрешение и тълкуване на съответните за преценка дали един имот е облагаем или не разпоредби във водените производствата по чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.107, чл.144, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.4 и 9б от ЗМДТ. В тази насока обстоятелството, че съответни длъжностни лица са издавали АУЗД по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК при наличие на подадена декларация по чл.107 от ДОПК, не води на извод за 5 превишаване на техните права, доколкото такива правомощия са им възложени пряко от закона. Дали същите длъжностни лица тълкуват и прилагат закона правилно и съответно на други относими разпоредби е въпрос на преценка, която е свързана с валидността и законосъобразността на издадените от длъжностните лица актове, която в случая по повод на обсъжданите АУЗД е била и правена в хода на осъществените административно и съдебно обжалване на част от актовете - законова възможност, от която жалбоподателят се е възползвал. Не се установява по делото влязъл в сила съдебен акт да е обявил процесния имот за изцяло необлагаем, поради което и твърденията, че издаването на АУЗД за облагането му съставлява превишаване на властнически правомощия и неизпълнение на служебни задължения, не могат да бъда приети за основателни.