Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 256 от 16.10.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 378/2025
Вид
Решение № 256
Подписан
16.10.2025
В сила
15.06.2026
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Габрово, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата по делото К. Д. К. против Решение №120/21.03.2025г. по гр.д. №182569/2024г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.422 ГПК и същата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1300лв.- разноски по делото.

В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон във връзка с установените факти и събраните доказателства в хода на делото.

Неправилен бил извода на съда, че при съвместно съжителство, без сключен брак, отношенията между съжителите са основани на взаимно разбирателство, без да произтичат от нормативни задължения, съответно при разрив, съжителството се прекратява, както в случая, както и че е нелогично в рамките на съжителството, включващо и отглеждането на дете, страните да си предоставят заеми, които да подлежат на връщане, а ако това би се наложило ще е изключение. Според жалбоподателката фактическото съпружеско съжителство се определяло като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрично законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намирали приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата, придобити по време на брака.

Заключението в обжалваното решение, че страните в производството са осъществявали съвместна търговска дейност били голословни твърдения от страна на ответника неподкрепени с каквито и да било доказателства.

Ищцата и ответника, осъществявали творческа дейност, близка по характер, но това не обосновавало по никакъв начин твърдяното погрешно възприето обстоятелство от съда, че те са извършвали съвместна търговска дейност.

Твърдението на първоинстанционния съд, че тази закупената то Б.

1 дървообработваща машина се ползвала от двамата във връзка със съвместната им дейност, излизало извън всякакво разширително тълкуване на твърденията от ответника и събраните в производството доказателства. Такива обстоятелства не били твърдени от никоя от страните и не били подкрепени от събрани в производството доказателства При обстоен анализ и правилно тълкуване на събраните в производството доказателства, се установявало, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договори за паричен заем. Следвало да се приеме, че с представените платежни нареждания било установено съществуващото заемно правоотношение за претендираната сума в общ размер на 10930лева, която ответникът не оспорил, че е получил.

Неоснователни бил твърденията на ответника, че сумата не е предоставена като заем, тъй като намерението на ищцата към датите на предаването било именно предоставянето на заем, като уговорките между страните в този смисъл, както и уговорката за връщането на заетата сума в едногодишен срок категорично се потвърждавали от показанията на разпитаната свидетелка р. Х.а Р.. Ответникът не бил доказал предоставените в заем от ищцата парични суми да са върнати, нито е предоставил доказателства обосноваващи абсурдните твърдения, че с предоставените средства е закупувал материали на ищцата.

Моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените във въззивната инстанция разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :

Не е спорно по делото, че сметката на ответника е заверена със сумата 3000лв, наредена на 05.04.2019г. от ищеца, със сумата 5000лв, наредена на 08.04.2019г. от ищеца, със сумата 200лв, наредена на 24.04.2020г. от ищеца, със сумата 1130лв, наредена на 29.03.2021г. от ищеца, със сумата 1000лв, наредена 07.12.2021г. от ищеца, със сумата 600лв, наредена 15.08.2022г. от ищеца. Страните не спорят и видно от приложеното съдебно решение №1452/07.11.2024г. по гр.д. №2298/2024г. на РС Велико Търново, между тях е налице висящ спор по предявен от К. Д. К. иск с правна квалификация чл.127, ал.2 СК относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата издръжка по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете.

Първоинстанционният съд счел, че приетите в производството писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства не обосновавали извод за сключени договори за заем. В случая представеното извлечение от банкова сметка установявало само извършени от ищеца към ответника преводи по банков път на парични суми в общ размер на 10930лв, но не обективирало волеизявление от страна на получателя на сумите за поемане на правно задължение за тяхното връщане. Тези парични суми не се установявало да са уговорени като предоставяне на заеми от ищеца в полза на ответника, т. е. не са налице доказателства, от които да се установява, че паричните суми са получени при поето от Д. Х. Б. насрещно задължение да бъдат върнати на заемодателя. Ето защо нямало основание да се приеме, че сумите са получени в заем. Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна сделка правоотношение.

Нямало съмнение, че между страните са съществували облигационни отношения и че ищецът е превел по банков път на ответника парични суми в общ размер на 10930лв, но какъв е бил правопораждания тези отношения факт и конкретното предметно съдържание на правата и задълженията на страните, не било установено с допустимите в ГПК доказателства.

Сключването на договори за заем не можело да бъде изведено от представените в 2 производството доказателства. Налице били доказателства, че страните са живеели в общо домакинство, развивали са предприемаческа дейност по изработване на икони, основата на които е изработвана от ответника, а изографисването е извършвано от ищеца, съответно предоставените парични суми, както и свидетелите, доведени от ищеца посочват са били предоставени за закупуване на дървообработваща машина, която съдът приема да е служила за обработка на основите на изработваните икони. Това сочело, че за получаването на сумите по платежната сметка на ответника било налице основание – поемане на част от разходите за осъществяваната от страните съвместна стопанска дейност, съответно възможността сумите да са предоставени в заем била според районния съд житейски недостоверна.

При съвместно съжителство, без сключен брак, отношенията между съжителите били основани на взаимно разбирателство, без да произтичат от нормативни задължения, съответно при разрив, съжителството се прекратява, както в случая. Нелогично било в рамките на съжителството, включващо и отглеждането на дете, страните да си предоставят заеми, които да подлежат на връщане. Ако това би се наложило щяло да е изключение, за което биха били осигурени и съответните доказателства, тъй като подобно структуриране на отношенията обичайно е насочено срещу интересите на трети лица.

Поради горните изводи първоинстанционния съд приел предявения иск за неоснователен.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство и от връзката си имат родено едно дете. Не е спорно и че ищцата е превела по сметката на ответника на 05.04.2019г. сумата 3000лв, на 08.04.2019г. сумата 5000лв, на 24.04.2020г. сумата 200лв, на 29.03.2021г. сумата 1130лв, наредена на 07.12.2021г. сумата 1000лв. и на 15.08.2022г. сумата 600лв, общо 10930лв.

На всички банкови преводи като основание е посочено захранване на сметка.

Не е спорно и че ищцата е занимава с иконопис, а ответника с дървообработване, като през 2018г. и 2019г. същият е закупил няколко машини във връзка с дейността си.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя.

Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това принадлежи на ищеца- заемодател, тъй като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника- заемател и търси изпълнение на договорно задължение от последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите право-изключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

Заемът за потребление е от категорията на реалните договори и се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, като писмената форма е форма за доказване, а не форма за валидност.

Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява, че е присъствал на уговорки между страните по делото, че ищцата предоставя гореописаните средства в заем на ответника, нито че между тях е налице уговорка за връщана на сумите.

Следователно ищцата не доказва наличието на заемно правоотношение между нея и ответника

В показанията си св.Б. установява, че по време на съжителството си брат му и ищцата закупили общо жилище, което било ремонтирано от тях. свидетелят установява, че ищцата е изпращала на ответника средства за ремонт и издръжка на домакинството.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №369 от 18.06.2024г. на ВКС по гр.д. №3821/2023г., IV г.о., ГК, Определение №1298 от 18.11.2015г. на ВКС по гр.д. №3784/2015г., IV г.о., ГК, Определение №60887 от 14.12.2021г. на ВКС по гр.д.

№2209/2021г., III г. о., ГК, отношенията и задълженията на партньорите, които живеят във фактическо съжителство по естеството си не се различават от отношенията между мъж и жена, сключили брак, а тези отношения предполагат всеки от партньорите според 3 способностите и възможностите си да допринася за благополучието на общността. Всеки от тях е длъжен /съпрузите – правно, а съжителите – нравствено/ да участва според възможностите си в издръжката на общото домакинство

Поради изложеното следва да се приеме, че превода на процесната сума от ищцата към ответника е извършен при наличие на съзнание, че поема припадащата й се част от разходите за поддръжка на общото домакинство и ремонт на общото жилище Предвид горното предявения иск е неоснователен и правилно първоинстанционния съд го е отхвърлил.

Съобразно изхода от правния спор и направеното от ответната страна искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1300лв. разноски по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/21.03.2025г. по гр.д. №182569/2024г. по описа на Районен съд Габрово.