Решение № 21 от 30.01.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Русе, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20254500500720 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 240 от ГПК.

Ю. Д. Т., чрез пълномощника си адв. К. Х., е подала молба за отмяна на неприсъствено решение № 1603/25.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6938/2023 г. по описа на Русенския районен съд, № 1603/25.11.2024 г., с което същата е осъдена в качеството си на собственик на два обекта (магазини) с идентификатори *** да преустанови неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, изразяващи се в наднормен шум от климатични системи, и да заплати разноски по делото.

Молителката твърди, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при съществено нарушение на правилата за призоваване, довело до лишаването от възможност да участва в делото. Поддържа се, че въпреки наличните данни за нейния постоянен адрес в гр. София, ул. „***, съдът не е адресирал нито един документ до него, а е извършвал опити за връчване на адреси, за които се твърди, че не съвпадат с постоянния адрес.

Излагат се доводи, че призовката за единственото проведено открито заседание е изпратена на неактуален адрес, при което съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ГПК, приемайки за редовно 1 призоваването при липса на надлежно оформено съобщение и без да спази императивната процедура по чл. 47 от ГПК.

По отношение на срока за подаване на молбата се излага становище, основано на практика на ВКС, че едномесечният срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК започва да тече от надлежното връчване на неприсъственото решение.

Поддържа се, че с оглед изпращането на решението на адреси, различни от постоянния адрес на страната, и при липса на надлежно връчване, срокът за неговото оспорване не е започнал да тече. Въз основа на тези съображения се претендира отмяна на неприсъственото решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с цел гарантиране правото на защита и участие в процеса.

Насрещните страни по молбата А. Р. А. и А. М. И. са подали становище след изтичане на указания от съда срок, видно от входящия номер в регистратурата на съда (респ. пощенското клеймо), писменото становище е депозирано един ден след изтичане на указания срок. Независимо от това, съдът го съобрази, доколкото същото не препятства своевременното разглеждане на делото, не накърнява правото на защита на молителката и не влияе върху служебната преценка относно наличието на предпоставките по чл. 240 от ГПК. В писмения отговор са изложени съображения, че молбата е процесуално недопустима поради просрочие, а при условията на евентуалност – неоснователна, поради липса на твърдените основания по чл. 240 от ГПК, като се отправя искане тя да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция.

Подаденото писмено становище не се поддържа в съдебно заседание, тъй като насрещните страни и процесуалният им представител не се явиха и не взеха участие в проведеното на 13.01.2026 г. открито съдебно заседание.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:

Молбата е подадена от надлежна страна - ответника, срещу който е постановено неприсъствено решение, действащ чрез надлежно упълномощен пълномощник.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК едномесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна започва да тече от надлежното връчване на неприсъственото решение. След като страната се позовава на липса на 2 надлежно връчване по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ГПК и по делото не се установява такова връчване, за нея не е започнал да тече срокът за подаване на молба за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК. При липса на доказателства за надлежно връчване съдът приема, че срокът не е започнал да тече и молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от А. Р. А. и А. М. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Ю. Д. Т. за преустановяване на действия, с които се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост необезпокоявано.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответницата на 11.04.2024 г. в канцеларията на Софийския районен съд на настоящия адрес, установен след извършена служебна справка в

Националната база данни „Население“. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК същата не е подала писмен отговор. Призовката за насроченото съдебно заседание на 23.10.2024 г. е изпратена на същия адрес, но не е била редовно връчена на Т., тъй като не е била открита на него. Поради постъпила молба от процесуалния представител на ищците, подкрепена с представен болничен лист, съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 20.11.2024 г., за която дата страните са били счетени за уведомени. За насрочените съдебни заседания първоинстанционният съд е счел ответницата за редовно призована, като е приел призовката за връчена по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК.

В проведеното на 20.11.2024 г. съдебно заседание ответницата не се е явила, а ищците са направили искане за постановяване на неприсъствено решение, като Русенският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и е постановил неприсъствено решение.

Предметът на настоящото производство е ограничен в рамките на посочените отменителни основания по чл. 240 от ГПК. Защитаваното според закона право по чл. 240, ал. 1от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото. Съгласно цитираната правна норма, основание за отмяна на неприсъствено решение е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва по делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание; невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за 3 съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства и невъзможност да се яви лично или чрез пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителката е основала искането си за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение на първата правно регламентирана хипотеза – ненадлежно призоваване за съдебно заседание.

При преценка основателността на молбата за отмяна относими са само наведените от страната доводи във връзка с лишаването от възможността да участва в делото по изрично изброените от закона хипотези.

В тази връзка следва да се отбележи, че законът допуска връчване и призоваване на настоящ адрес, когато той е установен като актуален по надлежния ред и представлява действително място на пребиваване на адресата, поради което обстоятелството, че съдебните книжа са били изпращани на настоящия, а не на постоянния адрес, само по себе си не обуславя незаконосъобразност на връчването. За да е надлежно връчването, същото следва да бъде извършено съобразно процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 45 и сл. от ГПК.

От данните по делото се установява, че призоваването за съдебното заседание е извършвано чрез посещения на настоящия адрес на молителката, установен въз основа на извършена служебна справка в Националната база данни „Население“, като призовкарят е констатирал, че адресатът не живее на същия. Самото отбелязване от призовкаря, че лицето не живее на адреса, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме призоваването за редовно, доколкото при подобна констатация законът изисква предприемане на допълнителни действия по реда на чл. 47 от ГПК, при спазване на установените изисквания и срокове, с които се създава правна фикция за редовно връчване. В конкретния случай не се установява тази процедура да е била приложена, като липсват данни за предприети действия съобразно изискванията на закона.

Когато адресът съвпада с регистрирания постоянен или настоящ адрес на ответника и в продължение на един месец ответникът не е намерен на него и на адреса няма лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което да се съгласи да получи съобщението със задължение да го предаде на ответника, следва да се пристъпи към призоваването му чрез уведомление по чл. 47 от ГПК, с което на 4 страната се предоставя срок да се яви в канцеларията на съда и да получи съдебните книжа. Само поради липсата на залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК следва да се приеме, че е опорочена процедурата по призоваването на молителката като ответник за първото открито съдебно заседание пред Русенския районен съд. Наред с това съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 47, ал. 3 от ГПК да разпореди извършване на справка и призоваване по месторабота или по друг известен адрес на страната, въпреки че по делото е бил надлежно установен постоянният адрес на ответника. По делото не се констатира да е правен какъвто и да било опит за връчване чрез работодател или за призоваване на установения постоянен адрес на ответника, при положение че призовкарят е отбелязал, че лицето не живее на посочения настоящ адрес. Това процесуално бездействие обуславя извод, че процедурата по чл. 47 от ГПК не е проведена при спазване на законовите изисквания. По тези съображения следва да се приеме, че неспазването на разпоредбата на чл.

47 от ГПК в конкретния случай е довело до ненадлежно призоваване, при което съдът приема, че молителката не е била редовно призована за съдебното заседание, в което са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което е била лишена от възможността да участва в процеса, а това е основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъственото решение, с което исковете срещу нея са уважени.

Съдът намира, че същите съображения следва да бъдат съобразени и при преценката за редовността на връчването на съдебното решение, при което също не се установява надлежно проведена процедура по връчване съобразно изискванията на чл. 47 от ГПК. При така констатираните обстоятелства липсват основания съдебното решение да се приеме за редовно връчено на страната, противно на приетото от Районен съд – Русе.

Гореизложеното налага извод за основателност на молбата за отмяна, тъй като е осъществен фактическият състав на основанието, визирано в чл.

240, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановеното неприсъственото решение на Районен съд Русе следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на друг състав, като новото разглеждане на делото да започне от насрочване на първото по делото съдебно заседание.

С оглед изхода на спора разноски на ответника по молбата не следва да бъдат присъждани.

5

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК неприсъствено решение № 1603 от 25.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 6938/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд от фазата на насрочване на първото по делото съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6