Решение № 244 от 27.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. П., 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.-Здравкова при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело № 20251720105066 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. М. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. ****, чрез пълномощника й адв. Л. Б. от САК, против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****, представлявана от В.Г., А.

Д., Н.С. и Л.Т., иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК да бъде прогласен за нищожен на Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 19.04.2023 г., поради противоречието му със закона.

В исковата молба се излага, че на 19.04.2023 г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът й предоставил сумата 2000,00 лв. при фиксиран ГЛП 41,15 % и ГПР 48,26 %, която съгласно погасителния план следвало да върне на 59 месечни вноски по 137,34 лв. и 1 месечна вноска от 136,63 лв., включващи главница, лихва и застрахователна премия в размер 1475,40 лв., присъединена към главницата.

Твърди се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в случая е посочен годишният лихвен процент, но липсва разписана методика за формирането му и кои компоненти са включени в него, поради което потребителят е в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс.

Сочи, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка на 1 стойност 1475,40 лв. води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на ГПР от 48,26% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна извън посочените ГЛП и ГПР.

Счита, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и тъй като това не е сторено, то ответното дружество не е оповестило действителния размер на ГПР, в която хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.

Навежда довод, че уговорената възнаградителна лихва от 41,15 % е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен.

По изложените съображения, моли за уважаване на иска и присъждане на разноските за производството, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк България“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва искa като неоснователeн. Твърди, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазен, тъй като е посочен ГПР - 48,26 %, и общата дължимата от потребителя сума – 8239,69 лв. Възразява срещу твърдението на ищеца, че ГПР в договора е неправилно посочен, като излага, че включването на информация относно формулата, по която е изчислен, би била абсолютно безполезна на потребителя. Твърди, че не е налице неравноправност или противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва, която е уговорена с оглед свободата на договаряне и в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва доводите на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, като твърди, че тя не е разход по договора за кредит, защото сключването й не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи кредита. Отделно от това сочи, че неправилно посоченият ГПР чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, както твърди ищецът, не води до недействителност на договора, а до недействителност на самата клауза в договора съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноските за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 10/05.01.2026 г. е приет за съвместно разглеждане предявения т от „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД срещу С. М. К. насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1037,19 лв. с равностойност 530,31 евро – непогасен остатък от чистата стойност на кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че потребителят е получил чист ресурс по договора в размер на 2000,00 лв., като е извършил плащания в размер на 962,81 лв., както следва: на 16.06.2023 г. – 137,63 лв., на 19.06.2023 г. – 137,34 лв., на 04.08.2023 г. – 137,34 лв., 05.09.2023 г. – 137,34 лв., на 09.10.2023 г. – 137,47 лв., на 01.11.2023 г. – 137,34 лв., на 05.01.2024 г. – 138,35 лв., след което е в неизпълнение на задълженията си по договора. С оглед изложеното, претендира заплащане на остатъка от чистата получена сума по договора в размер на 1037,19 лв. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от 2 подаване на насрещната искова молба и присъждане на сторените разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. Б., с който признава, че потребителят дължи незаплатената главница.

Възразява срещу присъждането на разноски на ответника по насрещния иск. Излага становище по отговора на исковата молба като сочи, че с добавянето на сумата по сключената застраховка като част от месечните вноски се увеличава финансовата тежест за потребителя и общата дължима сума, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал.

4 ГПР. С оглед добавяне на застрахователната премия към главницата, счита, че сключването на договора за застраховка в условие за сключване на договора за кредит.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен сключен Договор за потребителски кредит № **** на 19.04.2023 г., във връзка с който е сключен договор за застраховка, застрахователната премия по който не е включена в ГПР, както и че по договора чистият представен ресурс е в размер на 2000,00 лв., а погасената сума е в размер на 962,81 лв.

За установяване на твърденията си страните са представили стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № ****/19.04.2023 г., в който е инкорпориран погасителен план към него, застраховка на кредитополучатели декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 16.04.2025 г., сертификат № 1****2023/19.04.2023 г., Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide international към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от "Ти„Би Ай Банк“ ЕАД.

От събраните доказателства се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата 2000,00 лв., както и сумата 1475,40 лв., представляваща размер на застрахователна премия, с което общият размер на кредита е 3475,40 лв.

В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по посочената сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и кредитът се счита усвоен от Потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му 3 банкова сметка.

Съгласно чл. 7.2.3, в случаите, в които Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда от кредитора за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.

В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.15 %, като съгласно чл. 9.2. лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48.26 % и общата сума, дължима от потребителя по кредита, е 8239.69 лв.

В чл. 19 от договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, инкорпориран в договора, се установява, че общата предоставена в заем сума от 3475.40 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 4764.29 лв. подлежи на връщане на общо 60 броя месечни вноски, от които 59 в размер на 136,63 лв. и последна в размер на 136,63 лв., всяка с падеж 05-то число от месеца, с първо плащане на 05.06.2023 г. и краен срок на договора 05.05.2028 г.

В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.

При гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 19.04.2023 г. поради противоречие със закона:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишният процент 4 на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя". Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.

19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.

19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.