Решение № 23 от 02.11.2021, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 174/2021
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 02.11.2021
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- Милена Бранкова, Олег Софрониев, Диана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334,ал.1,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Монтана, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Диана Кузманова
Олег Софрониев при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаКамелия Цветкова Видолова (ОП-Монтана) като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211600600174 по описа за 2021 година
С присъда на РС Монтана от 02.06.2021г. по НОХД № 494/2021г., подсъд. В. П. от гр. *, е призната за невиновна в това, че на
13.06.2017г. в гр. *, ул. ,,*” № *, като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнела от владението на Г.Г. от гр. *движими вещи – плик с парична сума от 3 980лв., банкноти в копюри от 20.00лв. без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение в извършено престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Със същата присъда и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът е отхвърлил предявения от Г. Г. от гр.*граждански иск против В.П. за сумата от 3 980лв., представляваща обезщетение за причинените му вследствие на престъплението имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останал гражданския ищец Г.Г. и чрез защитника си адв. Н. В. я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени присъдата и постанови нова с която признае подсъдимата П. за виновна и я 1 осъди по повдигнатото й обвинение.
Недоволна е останала и РП Монтана и депозира протест в срок, в който се твърди, че са налице достатъчно доказателства които в тяхната съвкупност да обосноват вината на подсъд. В.П. и които не са преценени обективно от съда. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която признае подсъдимата за виновна и й наложи справедливо наказание.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 14.09.2021г. и е преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимата, както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита протеста и жалбата за основателна, а постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят не се явява и не взема становище по делото.
Подсъдимата не се явява, ненамерена на посочения адрес, назначеният служебен защитник адв. Ц. счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли за нейното потвърждаване.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Протеста и жалбата са неоснователни. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна не е доказано по несъмнен начин подсъд. В. П. на 13.06.2017г. в гр. *, ул. ,,*” № *, като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да е отнела от владението на Г.Г. от гр. *движими вещи – плик с парична сума от 3 980лв., банкноти в копюри от 20.00лв. без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, с което да е осъществила състава на престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили 2 отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. В. П. е родена на 14.02.2000г. в гр.*, и живее в гр. *. Поради смърт на нейната майка и влизането на баща й свид. О.П. в Затвора, била настанена в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания в гр. *. След като П. бил освободен от затвора, той се прибрал в гр.*и ползвал помещение под наем при гражданския ищец и частен обвинител Г.Г.. Подсъдимата П. често напускала центъра в гр. *и се прибирала в гр.*, където престоявала при леля си, а след освобождението му - и при баща си.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Г. живеел през 2017г. в гр. * на ул.,,*" № *.
В недвижимия имот имало изградени няколко жилищни постройки, който бил отдал под наем. След смъртта на майка му здравословното му състояние се влошило. Започнал да се движи трудно и наемателите му се грижили за него. Свид. Х.Ф., който бил негов съсед, също му помагал.
Към 13.06.2017г. гражданският ищец и частен обвинител отдал под наем жилищни помещения на свид. Т.Т. и на нейната дъщеря А., като двете ползвали различни етажи на една сграда. Другото помещение било отдадено на свидетеля О.П., който го ползвал заедно с децата си – подсъд. В.П. и двама от синовете му.
На същата дата свид. Г. правил помен на майка си, като част от наемателите му и свидетеля Ф. му помагали. Последният бил изтеглил паричната сума от 4 000лв., получени от майката на Г. от продажбата на земеделска земя и му я предоставил в плик. Гражданският ищец и частен обвинител оставил плика с парите до възглавницата на леглото си и поставил шапката си върху тях. От сумата той взел 20лв. и я предоставил на подсъд. П. да купи нещо за помена. В стаята се намирали освен П., но и свидетелите Т. Т. и О.П.
Около 17:00ч. свидетелката Т.напуснала стаята на пострадалия, като там останали само свидетеля О.П., подсъдимата и самия пострадал. Мъжете били много пияни.
Гражданският ищец и частен обвинител отишъл до тоалетната, като докато се намирал там, свидетелят П. ударил силно вратата на тоалетната и Г. паднал на плочите. Малко по - късно свидетелката Т. се върнала в стаята, но не намерила никого там. Установила, че Г. е паднал в тоалетната и го пренесла в стаята му. Двамата потърсили остатъка от парите в размер на 3 980 лева, но не ги намерили. Установили, че подсъдимата и свидетеля П. са напуснали ползваното от тях помещение, като дори не били взели всичките си вещи. Гражданският ищец и частен обвинител се опитал да се свърже със свид. П. на мобилния му телефон, но той не приел обаждането.
След тази случка свидетелят П. и по - големия му син А. заминали за Република *, а впоследствие П. се преместил да работи в *. Подсъдимата В.П. се върнала в центъра в гр. *.
Пострадалият свидетел Г.Г. депозирал жалба до Началника на РУ Монтана. В нея лицето посочва, че на въпросната дата, около 18,30ч. му била отнета сумата от 4 000лв. от лицата, които бил пуснал на квартира в дома си ,,*" (свидетелят О.П.) и дъщеря му В..
С Постановление от 25.07.2017г. на прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана 3 било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извърши-тел по обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването били изискани справки от Община Монтана във връзка с адресите на свидетеля О.П. и дъщеря му В.. Също така били изискани справки за съдимост и на двете лица, както и били разпитани в качеството на свидетели пострадалият Г.Г., Х. Ф., В.П., Т. Т. и О.П..
Била назначена съдебно психиатрична и психологична експретиза на свид. В.П., която дала заключение, че въпреки непълнолетинето си, съща-та е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При нея не се наблюдавало признаци на зависимост на психоактивни вещества, не се води на учет и не страда от психическо заболяване.
При своите показания свидетеля Г.Г. безспорно навежда обстоя-телството, че на процесната дата и място, му е била отнета сумата от 3 980лв.
Разпитаните в досъдебното производство свидетели Ф., Т. и П. потвърждават твърденията на свидетеля Г. относно лицата, които са се намирали в помещението, когато е бил извършен помена на неговата майка, но нито един от тях не твърди да е видял кое е лицето, отнело въпросната сума.
Единствената индикация в тази насока са показанията на бащата на свид. В.П., който заявява, че дъщеря му признала, че е извършител на кражбата. Неговите твърдения се потвърждават единствено от втория й разпит по досъдебното производство, проведен на 31.08.2020г.
С Постановление от 25.03.2021г. към наказателна отговорност била привлечена разпитаната като свидетел В. П. по обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Обвинението било предявено с участието на служебен защитник. При разпита си в качеството на обвиняем, В.П. се признала за виновна и отказала да даде обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.371 т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимата и служебния й защитник и с предоставеното съгласие на гражданския ищец и частен обвинител. Пред съда подсъдимата е изразила съгласие да не с провежда разпит на свидетелите и вещите лица и постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи, експертно заключение по назначената в досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и другите писмени доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на всички разпитани в досъдебното производство свидетели относно извършената кражба и размера на отнетите пари. Правилно и законосъобразно също така е приел, че съгласно чл. 303, ал.1 от НПК, за да се постанови осъдителна присъда, следва същата да почива на доказани факти /а не на предположения/ и обвинението следва да е доказано по категоричен и несъмнен начин и че този стандарт не е изпълнен по 4 отношение на подсъд. В.П..
В хода на проведеното досъдебно производство, освен направеното от подсъдимата признание на вина, не са събрани никакви доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Или всъщност единствените доказателства, които уличават подсъдимата като автор в извършеното престъпление, се нейните признания пред разследващ полицай от 31.08.2020г., направени в друго процесуално качество, които не намират подкрепа в разпита й като обвиняема и наведеното твърдение от страна на нейния баща, че тя му признала, че е извършила кражбата. Съдебната практика е имала възможността да посочи, че единственият процесуален способ за приобщаване на обясненията на подсъдим, респективно на неговите самопризнания, към подлежащи на съдебна преценка доказателствени материали, е провеждането на разпит по начина, указан в НПК. Заявлението на подсъдим, че признава верността на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, няма доказателствена сила, ако не е съчетано и с фактическо признание, съдържащо конкретно описание на извършеното престъпление и участието му в него.
Показанията на разпитания в качеството на свидетел О.П. по никакъв начин не подкрепят в пълен обем доказаността на повдигнатото обвинение. Същите съдържат своебразни голословни признания, без да посочват никакви конкретни факти, свързани с извършената кражба.
Настоящата инстанция също намира, че не са събрани необходимия обем доказателства, които да подкрепят обвинението срещу подсъдимата като автор на извършената кражба.