Определение № 4181 от 06.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4181 гр. Варна, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502021 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 65819/07.09.2023г., подадена от „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК 103533691 против Определение № 10100/24.08.2023г. постановено по ч.г.д. № 7648/2023г. по описа на ВРС, в частта с която съдът НЕ ПРИЕМА възражението по чл.414а ГПК на жалбоподателя - длъжник в заповедното производство относно недължимост на сумата 425 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса /25 лева/ и адвокатско възнаграждение /400 лева/, определено в полза на процесуалния представител на заявителя по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В частната жалба са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят посочва, че е длъжник по издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземане в размер на 38 лева, която сума е била заплатена на кредитора в срока по чл.412, ал.8 от ГПК. Счита, че предвид на това, че е погасил доброволно задължението си и не е дал повод за предявяване на вземането на заявителя не дължи разноските, които са възложени в негова тежест. На това основание е подал възражение по чл.414а от ГПК срещу дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение /защото я е заплатил/, така и срещу дължимостта на възложените му разноски в размер на 425 лева /защото е платил доброволно и не е дал повод за завеждане на делото/. С обжалвния акт съдът е приел възражението в частта относно недължимостта на сумата от 38 лева, но е отказал да приеме възражението в частта относно недължимостта на сумата за разноските. Моли определението от 24.08.2023г. в обжалваната му част, с която не е прието възражението по чл.414а от ГПК относно недължимостта на сумата от 425 лева разноски по заповедното производство да бъде отменено, като същото бъде прието и за обезсилване на постановената заповед за изпълнение изцяло. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

1

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – Ю. Давидкова К., чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че правилно възражението на длъжника срещу дължимостта на сторените от заявителя разноски по заповедното производство не е било прието от заповедния съд, предвид на това, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на делото.

При извършена служебна проверка на жалбата, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, но е недопустима поради следните съображения.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т.2/. Обжалваното определение, с което съдът не е приел възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК хипотези, доколкото нито е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона.

Издаваните от съда актове по глава 37 от ГПК - Заповедно производство, които подлежат на самостоятелно обжалване, са изрично посочени и това са разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл.413, ал.2 от ГПК/; Заповедта за изпълнение в частта за разноските /чл.413, ал.1 от ГПК/;

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист при заявление по чл.417 от ГПК /чл.418, ал.4 от ГПК/; Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 от ГПК/; Определението за спиране на постановено незабавно изпълнение /чл.420, ал.3 от ГПК/ и разбира се на общо основание подлежи на обжалване разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист /чл. 407 ГПК/, включително и когато предмет на изпълнението са разноските в заповедното производство. Всички те касаят хипотези, при които със съответното съдебно произнасяне се засягат пряко права на заявителя и/или длъжника по изпълнението, поради което е предвиден ред за проверка законосъобразността на съдебния акт по пътя на обжалването му.

Когато длъжникът е заплатил доброволно в срока за възражение сумата по заповедта за изпълнение изцяло или отчасти и е подал възражение по чл.414а от ГПК, че не дължи платената сума и/или разноски по заповедното производство се провежда процедура по чл.414, ал.3 от ГПК по проверка дали претендираното от заявителя вземане е действително удовлетворено, а така също да се разреши окончателно спора относно сторените в производството разноски. В случай, че заявителят е подал становище по възражението в изпълнение на процедурата по чл.414а, ал.3 от ГПК, съдът на основание чл.414а, ал.4 от ГПК се произнася по възражението на длъжника и становището на заявителя.

Произнасянето по възражението представлява формиране от съда на становище по материалноправния спор за дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение, 2 включително в частта за разноските. Когато намери, че възражението е неоснователно, съдът дължи издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за сумите, за който заповедта за изпълнение е влязла в сила, включително и за разноските. Ако пък счете възражението за основателно и го приеме, то съдът отново дължи произнасяне по обективираното в заявлението искане за издаване на изпълнителен лист, като в този случай го остави без уважение. Защитата на правата на заявителя при прието възражение следва да се осъществи чрез обжалване на разпореждането на съда във връзка с отказът да бъде издаден в негова полза изпълнителен лист. Аналогично, при неприето възражение, защитата на длъжника се осъществява по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя. Както бе посочено по-горе именно това са актовете, за които изрично е предвиден инстанционен контрол по реда на чл.407 от ГПК.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван, поради което е процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които с оглед резултата от настоящото произнасяне – липса на разрешение по същество по обжалването не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 2021/2023г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3