Решение № 13603 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13603 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20261110105290 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Я. Я. срещу „*****“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 230,61 евро – непогА. остатък от възнаграждение по Сертификат за награда за изход № 8/2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане; сумата от 101,10 евро - мораторна лихва върху главницата за възнаграждение по Сертификат за награда за изход № 8/2022 г. за периода от 12.09.2025 г. до 26.01.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане; сумата в общ размер от 2 499,93 евро – мораторна лихва за периода от 26.08.2024 г. до 11.09.2025 г., начислена върху неизплатени в срок нетни трудови възнаграждения за периода от м.юли 2024 г. до м.март 2025 г., представляваща сбор от следните суми: 419,42 евро мораторна лихва за периода от 26.08.2024 г. до 03.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. юли 2024 г. в размер на 3 105,08 евро; 385,35 евро – мораторна лихва за периода от 26.09.2024 г. до 03.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. август 2024 г. в размер на 3 124,30 евро; 349,86 евро – мораторна лихва за периода от 26.10.2024 г. до 03.09.2025 г., начислена върху трудовото възнаграждение за м. септември 2024 г. в размер на 3 124,30 евро; 313,19 евро - мораторна лихва за забава за периода от 26.11.2024 г. до 03.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. октомври 2024 г. в размер на 3 124,30 евро; 283,91 евро – мораторна лихва за периода от 1

26.12.2024 г. до 09.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. ноември 2024 г. в размер на 3 124,30 евро; 248,72 евро – мораторна лихва за периода от 26.01.2025 г. до 09.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. декември 2024 г. в размер на 3 124,30 евро; 214,91 евро - мораторна лихва за периода от 26.02.2025 г. до 10.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. януари 2025 г. в размер на 3 124,30 евро; 183,44 евро - мораторна лихва за забава за периода от 26.03.2025 г. до 10.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. февруари 2025 г. в размер на 3 124,30 евро; 101,13 евро – мораторна лихва за забава за периода от 26.04.2025 г. до 11.09.2025 г., начислена върху нетния размер на трудовото възнаграждение за м. март 2025 г. в размер на 2 152,33 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 222,38 евро, представляваща паричната равностойност на непредоставените от работодателя ваучери за храна за периода от м. юли 2024 г. до м. март 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че е полагала труд при ответника на длъжност „дизайнер, софтуер“ по силата на сключен между страните Трудов договор № ****22.04.2016 г., последно изменен с допълнително споразумение от 28.05.2024 г., от постъпването й на работа на 25.04.2016 г. до прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 17.03.2025 г. на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ. Излага, че считано от 01.06.2024 г., основното месечно възнаграждение на ищцата e в размер на 3 558,81 евро съгласно допълнителното споразумение от 28.05.2024 г. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 4 от трудовия договор уговореното трудово възнаграждение се изплаща всеки месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, в брой/по банков път по посочена от служителя банкова сметка. Твърди, че е полагала труд съгласно уговореното по договора, но въпреки това за периода от м. юли 2024 г. до 17.03.2025 г. ответникът не й заплатил дължимото трудово възнаграждение. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 3 от трудовия договор по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на трудовите задължения и/или постигнатите резултати на служителя се дължи допълнително заплащане /бонус/ към трудовото възнаграждение, във връзка с което ищцата получила бонус по Сертификат за награда за изход № 8/2022 г. с посочена сума за плащане в брутен размер от 11 734,63 евро. Посочва, че върху тази сума била допълнително уговорена 9% годишна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2023 г. до датата на плащането й. След множество опити за преговори между страните, които се оказали неуспешни, ищцата подала сигнал до Главната инспекция по труда, в резултат на което в периода от 03.09.2025 г. до 11.09.2025 г. по банкова сметка на ищцата постъпили дължимите от работодателя суми за трудово възнаграждение за процесния период, обезщетение по чл. 224 КТ и бонус в нетен размер по процесния 2 сертификат. Законните лихви за забава върху неизплатените в срок трудови възнаграждения, дължими за периода от м. юли 2024 г. до 17.03.2025 г. останали непогА.и въпреки получената от ответника на 10.11.2025 г. покана за доброволно изпълнение. Твърди, че непогА.а останала и сумата от 2 230,61 евро, представляваща остатък от бонуса, формиран при приспадане на възнаградителната лихва в размер на 9% за периода от 01.06.2023 г. до 11.09.2025 г. от нетния размер на бонуса от 10 854,53 евро, заплатен на 11.09.2025 г. Посочва, че с плащането работодателят е погасил изцяло лихвата и частично главницата съгласно поредността, уредена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Върху този остатък работодателят дължи и законна лихва за забава за периода от 12.09.2026 г. до 26.01.2026 г. Ищцата претендира и заплащане на паричната стойност на непредоставените й ваучери за храна по Наредба № 7/09.07.2003 г., дължими в месечен размер от 25,56 евро, за периода от м. юли 2024 г. до м. март 2025 г. Претендира разноски по настоящото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 1942/2026 г. по описа на СРС, 39 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, както и че същото е прекратено, считано от 22.03.2025 г. Не оспорва, че е издал в полза на ищцата процесния сертификат във връзка с действащия при работодателя план за стимулиране на служителите. Поддържа, че задължението за заплащане на главницата по сертификата е изпълнено изцяло от работодателя с извършеното плащане от 11.09.2025 г. в размер на 10 854,53 евро, което било потвърдено и от ищцата в провелата се между страните писмена кореспонденция от 12.09.2025 г. В тази връзка оспорва изцяло търсената лихва за забава върху главницата по сертификата. Признава дължимостта на претенциите за законна лихва за забава върху трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2024 г. до м. февруари 2025 г., но оспорва размерите, претендирани от ищцата за периода от м. юли 2024 г. до м. октомври 2024 г. и за м. март 2025 г. Счита за неоснователна и претенцията за присъждане на парична равностойност на ваучери за храна, тъй като електронните ваучери за храна по своята същност представляват социална придобивка, предоставяна в натура съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗКПО, която не е част от трудовото възнаграждение. Поддържа, че единствената законова възможност за предоставяне на ваучерите е в натура - чрез зареждането им по специална сметка на оператора, като не съществува законов механизъм, по който същите да бъдат изплащани в паричната им равностойност. Не претендира разноски.

С протоколно определение от 16.06.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и 3 правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи наличие на трудово правоотношение между страните за исковия период, в рамките на което е престирала труд на съответната длъжност, при което за работодателя е възникнало задължението да плати уговорения размер на трудовото възнаграждение; настъпване на предпоставките за дължимост на претендираното възнаграждение по сертификата за награда и неговия размер; изпадане на работодателя в забава в плащането на трудовото възнаграждение и възнаграждението по сертификата за награда.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на всички задължения на уговорения падеж.

В случая с оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през исковия период страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „дизайнер, софтуер“, с код по НКПД 25126002, което, считано от 22.03.2025 г., е било прекратено със Заповед № 27/17.03.2025 г. на работодателя на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което за работодателя е възникнало задължението да плати на служителя уговорения размер на трудовото възнаграждение.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от приетия като писмено доказателство Трудов договор № ****22.04.2016 г. служителят може да получава допълнително заплащане (бонус) към брутното си трудово възнаграждение по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на трудовите му задължения и/или постигнатите от работодателя резултати.

Не е спорно между страните, че ответникът е издал на ищцата Сертификат за награда за изход № 8/28.11.2022 г., съгласно който в съответствие с действащия План за стимулиране на служителите на ищцата е определен бонус за прекратяване на участие в плана за периода 2017 г. – 2021 г. в брутен размер от 22 950,94 лв.

Липсва спор между страните, а и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 11.09.2025 г. ответникът е превел на ищцата определения по сертификата бонус в нетен размер от 21 229,62 лв.

Спорен по делото е въпросът дали извършеното на 11.09.2025 г. плащане следва да се отнесе най-напред за пълното погасяване на уговорената между страните годишна възнаградителна лихва в размер на 9% върху главницата за бонус по издадения сертификат, а с остатъка да се погаси частично 4 главницата.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК е прието задължително тълкуване относно частичното изпълнение на парични задължения и реда за тяхното погасяване. Разяснено е, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.