Решение № 220 от 03.12.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е

Ш Е Н И Е

№…

Разград

3.ХІІ.2019г.

Разградски окръжен година Град

2019 съд

21.Х.

На Година публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Светлана Лазаров ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС

ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2019

№229 дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №123/1.ІV.2019 по грд

№2012 по описа му за 2018г., състав на РРС уважил частично исковете на Д.Ф.Р., ЕГН********** срещу „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, ЕИК200813931 като на осн.чл.215 КТ и чл.32 от Н-ба за служебни командировки и специализации в чужбина е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца, полагащи му се за времето от 13.ІХ.-15.Х.2016г. дневни командировъчни в размер на 792,11лв. и за периода от 16.Х.-30.ХІ.2016г. дневни команировъчни в размер на 1 847,48лв. Сумите са присъдени ведно със законна лихва, считано от 16.Х.2016 до окончателното им изплащане. С така постановеното решение искът, предявен от Д.Ф.Р. срещу „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, за дължими му се на осн.чл.215 КТ команировъчни в размер над 1847,48 до претендираните за времето от 16.Х.-30.ХІ.2016г. 2 429,14лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и насрещно предявеният от „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, ЕИК200813931 срещу Д.Ф.Р., ЕГН********** иск, за дължимо му се на осн.чл.5 ЗЗД връщане на недължимо платени 638,25лв. С постановено в производство по чл.248 ГПК Определение №2265/17.V.2019г., РРС оставя без уважение молбата на „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД за изменение на Решение №123/1.ІV.2019 по грд №2012/2018 в частта му за разноските.

Недоволно от така постановеното решение, ответното „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, ЕИК200813931 обжалва същото в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца претендираното на осн.чл.215 КТ обезщетение, както и в частта, с която като неоснователен е отхвърлен насрещно предявеният иск. Моли за обезсилване на решението като недопустимо постановено по спор, разрешен между страните на същото основание с влязъл в сила съдебен акт. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателят моли и за отмяна на решението в обжалваните му части, и постановяване на ново такова , с което въззивният съд да отхвърли предявените срещу него искове и уважи насрещно предявеният от него иск. Претендира присъждане на доказано сторени за двете инстанции разноски. В срока по чл.248, ал. ГПК е подал жалба и срещу определението, с което му е отказано изменение на решението в частта за разноските. Твърдейки недоказаност на същите, възразява срещу присъдените с обжалваното решение разноски в полза на ищеца. Не сезира съда с доказателствени искания.

В законоустановените и предоставени му за това срокове, въззиваемият

Д.Р. се е възползвал от правото си на отговор и е оспорил основателността на жалбите Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.21 КТ и 5 ЗЗД защита.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие, и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест, като в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се навеждат обстоятелства, внасящи различие в установената от РРС фактическа обстановка, която с препратка по чл.272 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Разгледана по същество, подадената срещу решението на РРС жалба е неоснователна. РОС не установи релевираните с нея отменителни основания.

Правилно, съответно на доказателствата и приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел, че по сила на установените с въззивника трудови правоотношения, въззиваемият е работел като шофьор на товарен автомобил и е осъществявал възложените му от работодателя задгранични рейсове. В предмет на заявената на осн.чл.215 КТ защита са въведени полагащите му се обезщетения: за възложена му със Заповед №82/13.ІХ.2016(вж.л.43) командировка до Румъния за времето от 13.ІХ.-14.ІХ.2016; за командировка, реализирана за времето от 30.ІХ-15.Х.2016 по маршрут до Русия, съгл. Заповед

№89/28.ІХ.2016(вж.л.47) и за командировка , реализирана за времето от 16.Х-30.ХІ.2016г до Беларус и Турция, съгл. заповед №101/4.ХІІ.2016г.(л.51).

От приложената като доказателство преписка по грд №805/2017 на РРС се установява, че по това дело, с постановеното и влязло в сила на 10.ІХ.2018г. Р.№196/21.VІІ.2017г. между същите страни и на същото основание е разрешен спор за полагащо се на въззиваемия обезщетение по чл.215 КТ, но за период на м.ХІІ. 2016, м.І и м.ІІ.на 20-17г. Т.е., не е налице идентичност в разрешения със сила на пресъдено нещо период и предявения такъв в настоящото производство. Поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд искът се явява допустимо предявен и се следва разрешаването му по същество.

В предоставеният му срок за отговор, работодателят е предявил насрещен иск с правно твърдейки плащането й на ищеца без основание (при начална липса на основание) .

Не е спорно между страните, че ответникът като работодател е командировал ищеца, в изпълнение на задълженията му като шофьор да извършва международни превози.Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че въззиваемият е изпълнил и отчел командировките, възложени му с цитираните по горе заповеди.

В настоящото производство спорът се концентрира върху изправността на работодателя по отношение на вмененото му с чл.215 КТ задължение за заплащане на дължимото се на командирования работник/шофьор обезщетение.

Според посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 115/2004 г. /Д. В. бр. 50/2004 г./ е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С Наредбата са предвидени специални правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. За шофьорите при автомобилните превози (персонал на сухоземни транспортни средства) е приложима нормата на чл. 31 от НСКСЧ, в която е разпоредено, че те получават командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3 - изрично в този смисъл е Решение № 759 от 29.ХІІ.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1361/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо част от задължителната за настоящия съд съдебна практика.

Персоналът на транспортното средство по смисъла на § 1, т. 3 ДР на НСКСЧ може да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно осъществяването на превоза. По този въпрос е налице задължителна за настоящия съд съдебна практика - Решение № 147/21.VІІ.2010 г. на ВКС на РБ, по гр. дело № 3034/2008 г. на ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е посочено, че персоналът на транспортното средство може да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно осъществяването на превоза, поради което и във всички случаи, в които командироването е с цел превоз на товари и хора е приложима нормата на чл. 31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се изчислява по правилата на Приложение № 3 към което препраща същата норма.

Ищецът като шофьор на товарен автомобил е осъществявал през процесния период превоз на стока извън граница и в този смисъл като на персонал на сухоземно транспортно средство размерът на дължимите командировъчни суми следва да се изчисли по правилата на Приложение № 3, а не на Приложение № 2.

Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя минималните размери на командировъчните обезщетения и е предвидил, че е допустимо да се определят по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне - чл. 228, ал.2 от КТ. Следва да се отбележи, че командироване се извършва въз основа на писмена заповед, която писмена заповед съгласно чл. 5, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/ НСКСЧ/, съдържа съответните реквизити, като един от тях е финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари. Предвид това и съобразявайки разпоредбата на чл. 228, ал.2 от КТ командировъчни се дължат като минимални размери съгласно наредбата. Т.е. касае се за обстоятелства, установими и подлежащи на доказване с писмен акт.

В заключение, назначената и приета от страните, и съда СИЕ е установила, че за процесния период от 13.ІХ.2016 г. до 30.ХІ.2016 г. въззиваемият е бил в командировка в чужбина 49 дни, за които в обезщетение по чл.215 КТ му се следват 2587,58 лв. От които - 1120,40 лв., дължими на въззиваемия в обезщетение за осъществената по заповед на въззивника командировка в периода 13.ІХ.2016 г. – 15.Х.2016 г., а 1847,48 лв. за осъществената в периода 16.Х.2016 г. – 30.ХІ.2016 г. командировка.

Правилно и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е приел за доказан размера на командировъчните за втория до размера на 1847,48 лв., а за първия, след приспадане на доказано заплатените му до дата на иска 332,88лв. - до размера на 792,11 лв.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение по въпроса за дължимост на претендираните по реда на чл.215 КТ командировъчни пари.

Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По предявения на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД насрещен иск: Съгласно цитираната законова норма, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Ищецът по насрещния иск твърди, че ищецът е получил заплатената му в размер на 638,25лв. сума без основание и в повече от дължимото му се за командировки обедщетение.

Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Парите за командировки съставляват обезщетение по трудовото правоотношение по смисъла на КТ, поради което и попадат в обхвата на горната разпоредба. В чл. 8, ал. 2 от КТ е установена оборима презумпция за добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения. Оборването на законовата презумпция е било в тежест на работодателя, твърдящ неоснователността на плащането. Доказателства, от които да следва извод за оборването й, не се установяват по делото. Съобразявайки се с тази законова постановка, правилно първоинстанционният съд е приел насрещният иск за недоказан по основание.

При това положение, след като във въззивната жалба относно насрещния иск ответникът не е навел доводи, черпени от разпоредбата на чл. 271 КТ, то и за настоящата инстанция не е налице правна възможност да приеме нещо различно от приетото от първоинстанционния съд по отношение на насрещния иск.

По тези съображения и в тази част решението също следва да бъде потвърдено.

Ч.ж., подадена от „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД срещу постановеното в производство по чл.248 ГПК Определение №2265/17.V.2019г., с което РРС и оставил без уважение молбата му за изменение на Решение №123/1.ІV.2019 по грд №2012/2018 в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и съответно на изискванията на чл.78 ГПК, РРС е присъдил на ищеца сторени от него разноски в размер, съизмерим с уважената част от исковата му претенция. Извършените от него разноски се явяват доказани по основание и размер с приложения по делото договор за правна помощ.