Решение № 503 от 04.07.2022, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Пещера, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20215240100952 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от П. С. П. срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД - за присъждане на 10000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 140 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.05.2020г., ведно със съответната законна лихва върху тези суми от дата 03.09.2020г. - до окончателно им изплащане В исковата молба се твърди, че вследствие на настъпило на 11.05.2020г. ПТП на път ПП 1-5 км 31+300 Русе-Бяла, на ищеца са причинени физически и психически травми от (и по вина на) водача на л.а. „Мазда-6“ с Рег. № *** – ИЛ. Г. ИЛ., чиято гражданска отговорност към онзи момент била застрахована при ответното дружество.

С молба на ищеца (от 03.06.2020г. ) застрахователното дружество било уведомено и завело щетата под № 10020100101376Н, но не определило и не изплатило обезщетение за претендираните вреди в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ (до 03.09.2020г.).

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца застрахователни обезщетения за причинените на ищеца в резултат на настъпилото на 11.05.2020г. ПТП вреди, както следва: 10000 лв. – за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, и 140 лв. – за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, ведно със законна лихва върху тези суми от 03.09.2020г. до окончателното им плащане. Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, при съображения, че ищецът не е представил необходимите документи за установяване основанието и размера на претенцията си, изпадайки в забава като кредитор, и че е претърпял незначителни травми, които не могат да обосноват завишения размер на исканото 1 обезщетение. Прави възражение за съпричинявне на вредоносния резултат – при твърдения, че ищецът е бил без предпазен колан към момента на произшествието.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

По делото са предявени искове с правни квалификации по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и съответни на тях претенции за акцесорни вземания – за лихви по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил към ответника писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ (чл. 498, ал.1 от КЗ), която съгласно писмо от 24.08.2020г. на ответника (л.46) не е била удовлетворена (чл. 498, ал.3 вр. с чл. 496 от КЗ), и това е обусловило допустимостта на исковете по чл. 432, ал.1 от КЗ.

Доказването основателността на тези преки искове предполага установяване от страна на ищеца на следните обстоятелства: 1). наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника и делинквента – И.

Г. И.; 2). елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – противоправното деяние на И. Г. И., настъпилите за ищеца вреди - по вид и размер, и причинноследствената връзка между деянието и тези вреди.

Наличието на валидния към датата на инцидента договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по Застрахователна полица № BG/11/119002972138 е обстоятелство, което предвид твърденията на страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с неоспорения от тях доклад по делото (т.3).

Извършеното деяние, неговата противоправност и презюмираната вина на дееца също са безспорно установени в контекста на заключението по изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, показанията на свидетеляи И. Г. И., а и влязлото в сила НП № 20-0247-000262/30.06.2020г. на Началник на РУ на МВР- Бяла при ОДМВР-Русе.

Причинно-следствената връзка между деянието на И. Г. И. и претърпените от ищеца неимуществени вреди се установява отново от приетото заключение на изготвената по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в която е описан и механизмът на произшествието и настъпилите от него вреди.

Следователно по иска за обезщетение на неимуществени вреди спорни по делото остават единствено въпросите за размерa на обезщетението на тези вреди, и 2 налице ли е съпричиняването им от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението (така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.) При изследване на изложените критерии, съдът съобрази, че съгласно експертното заключение и изразеното в зала от вещото медицинско лице становище - ищецът П.П. е претърпял няколко видими охлузвания с площ от по 0,5 см. до 3 см. - на челната и тилната част на главата, на десния лакът и мишница и на един от пръстите на лявата ръка, които са му причинили болка за период от 8-10 дни; а най-същественото увреждане в резултат на процесното ПТП е полученото от ищеца мозъчно сътресение със стесняване на съзнанието до степен зашеметяване, и последвалите периодични главоболия и световъртеж за период около 2 месеца след инцидента. Тежестта на клиничната картина не е предвиждала задължителна хоспитализация, а ищецът е отказал болнично лечение. В същата връзка съдът съобрази и показанията на свидетеля И.И., според който никой не е изпадал в безсъзнание при процесното ПТП, а в деня непосредствено след инцидента той разговарял по телефона с ищеца, който го уверил, че е добре.

Според показанията на другия разпитан по делото свидетел - Ф. Г., още 3-4 дни след инцидента срещнал ищеца, а и в следващите седмици, в които често си гостували последният му се оплаквал от затруднения при битовите си занимания като гледане на телевизия, четене на книги и игра на карти – заради гадене и главоболие, а също – от притеснение да шофира. С оглед гореизложеното съдът намира, че обсъжданите последици за ищеца от причиненото от делинквента ПТП несъмнено са предизвикали моментен стрес и болки при самото произшествие, и в последствие са се отразили на ритъма на ежедневието му, но до степен на неудобства и дискомфорт значително по-ниски от такива, предполагащи обезщетение в претендирания размер от 10000 лв. Предвид тежестта на последиците и двумесечният период на отшумяване на най-съществените от тях до пълно възстановяване, съдът намира, че в съответствие с чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1600 лв.

Отнасящото се за конкретния иск възражение за съпричиняване е неоснователно, тъй като от експертното заключение става ясно, че ищецът е бил с предпазен колан към момента на произшествието.

Предвид изложеното искът е основателен за посочения по – горе размер от 1600 лв., и следва да бъде отхвърлен до пълния размер от 10000 лв.

Въпреки разпределената с допълнения доклад доказателствена тежест за ищеца – да установи настъпването на претендираните от него имуществени вреди в 3 причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника делинквент, както и техния размер – в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо искът за сумата от 140 лв. се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне изцяло, което обосновава и извод за недължимост и на претендираната върху това вземане законна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ – застрахователят отговаря за лихвите за забава „…считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.“ Предвид ангажираните по делото доказателства - молба от ищеца (л. 36) – приложима би била втората от горепосочените хипотези, като за дата на уведомяване (предявяване на застрахователните претенции) следва да се счита тази на завеждане на молбата при ответника – 03.06.2020г. От друга страна - лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Дължи се като допълнение към размера на определеното обезщетение. Длъжникът се смята в забава и без покана – чл.

84, ал.3 ЗЗД. Началната дата на лихвата е денят на изискуемост на вземането, а това е денят на извършване на непозволеното увреждане – 11.05.2020г. (ако деецът е неизвестен – от денят на неговото откриване). С оглед обстоятелството, че се иска лихва едва от изтичнае на законоустановения в чл. 496, ал.1 от КЗ срок за произнасяне (03.09.2020г.) - претенцията за такава лихва върху гореобосновано приетото за дължимо обезщетение от 1600 лв. във всеки случай е основателна и следва да се уважи.

Относно разноските:

С оглед обстоятелството, че ищцецът по делото е освободен от заплащане на държавни такси, но искът му за обезщетение на неимуществени вреди се явява частично основателен – то на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда съразмерната на уважената степен на иска част от съответно дължимата държавна такса по него. Тази част възлиза на 64 лв. = [(4%10000лв. х 1600лв.)/10000лв.].

На основание чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за всеки от двата разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ. Изхождайки от разпоредбите съответно на чл. 7, ал.2, т.4 и т.1 от НМРАВ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че за прекият иск за обезщетение на неимуществени вреди следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., а за прекият иск за обезщетение на имуществени вреди – 300лв. Доколкото само искът за обезщетение на неимуществени вреди е частично основателен, то по арг. от чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката съразмерната на уважената част: 132,80 лв. = [(830 лв. х 1600лв.)/10000лв.]

4

Ответникът също е претендирал разноски по списък (л.109), на които има право съобразно чл. 78, ал.3 ГПК. Доколкото всички направени от него разноски (общо 480 лв.) са във връзка и с двата разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, то при претенции на ищеца в общ размер 10140 лв. и уважени такива в размер 1600 лв. – съразмерната на отхвърлената (10140лв. минус 1600лв.) част от исковете сума от разноските, полагащи се на ответника е 404,26 лв. = [(480лв. х 8540лв.)/10140 лв.].

При тези мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“

АД с ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.

„Стефан Караджа“ №2, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на П. С. П. с ЕГН **********, сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.05.2020г. на път ПП I-5 км 31+300 Русе-Бяла, извършено от И. Г. И. при управление на л.а. „Мазда-6“ с рег. № ***, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер - 10000лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. П. с ЕГН ********** иск за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК

121076907, да му заплати сумата от 140 лв. като обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 11.05.2020г. ПТП на път ПП I-5 км 31+300 Русе-Бяла, извършено от И. Г. И. при управление на л.а. „Мазда-6“ с рег. № ***, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до окончателното й изплащане – като неоснователен.