Решение № 56 от 02.02.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Елхово, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А Д М като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100594 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.310, т.1 ГПК, във вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/.

Образувано е по искова молба депозирана от А. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бургас, ул. ***, общ. Бургас, обл. Бургас , действащ чрез процесуални пълномощници адвокат П С и адвокат В. Б., вписани в АК-Бургас, със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Бургас, пл."П" № 21, ет. 1, офис 2, с която против Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, с административен адрес: гр.София, бул.„Княгиня Мария Луиза" №46, е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд през периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен по коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба /31.10.2022г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът А Й К в исковата си молба твърди, че е държавен служител в служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи и в периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г. е изпълнявал длъжността, на която е назначен в Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново, което е на структурно подчинение към Регионална дирекция „Гранична полиция" - гр. Елхово при ГД„Гранична полиция" към МВР. Полагал е труд при органа по назначението на 12 часови смени по 1 график, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/. Отработеното време се е изчислявало сумарно. Положеният от ищеца нощен труд през периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020г. не е бил приравнен от органа по назначаването на дневен такъв по коефициент 1,143, съобразно правилата на Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1,143, не е била отчетена като извънреден, съответно не е заплатен от органа по назначаването, както и не е компенсиран по друг начин.

Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в действащата до 10.07.2020 г. редакция) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумарно за период от три месеца. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР с Наредба на министъра на вътрешните работи, като през процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., действала до 10.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. В същите е било предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но липсва изрично правило, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Ищецът твърди, че при липсата на специално правило, което да определи методология за преобразуването на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Възприемането на обратното становище според ищеца, би поставило в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо останалите държавни служители, извън структурата на МВР и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение в самата структура на МВР, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на КТ и НСОРЗ.

Излага се и че разпоредбите на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 9, ал. 2 от същата Наредба се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се преобразуват в дневни с 2 коефициент „1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след преобразуването на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове след преобразуване на нощните часове в дневни по реда чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са извънреден труд.

По гореизложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което осъди ответника Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР да заплати на ищеца сумата 300 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен по коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и направени по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът ГД „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител – юрисконсулт Т., е депозирал отговор на исковата молба. Предявения иск са оспорва по основание и размер.

Иска се същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на исковата молба процесуални представител на ответникът сочи, че през процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд е приложима нормативната уредба по специалния ЗМВР, а КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност за тези от тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

3

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищеца не е бил през процесния период.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца за съществувало валидно служебно правоотношение на ищеца с ответната Дирекция и че ищеца е работил на 12-часови смени по график в Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново.

В съдебно заседание ищецът, не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена молба процесуалните представители на ищеца, адвокат П С и адвокат В. Б., са направили искане да бъде даден ход на делото в отсъствието на представител на ищовата страна. Исковата молба се поддържа по основание, а по отношение размера на предявения иск, съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК надлежно е заявено искане за изменение размера му, а именно за увеличаване размера на иска от 300 лева на 489.36 лева, за положени 57 часа извънреден труд, допуснато от съда с протоколно определение постановено в съдебно заседание на 17.01.2023 година. Желае се предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендират се и разноските по делото. Представен е списък на разноските.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт Яна Т., която поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер.

В хода на устните състезания въз основа на изложените в писмения отговор съображенията, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че съдът уважи предявения иск се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът А. Й. К., през процесния период от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г., е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, в ГПУ - Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”МВР.

4

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице С. Д., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 02.09.2019 г. до 10.07.2020 г.. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 328 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 328 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 375 часа /колона 7 на Таблица 1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 47 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от вещото лице при ответника през м. декември 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 420.59 лева. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с данните за основното месечно възнаграждение за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за процесния период от време, обосновали даденото от вещото лице заключение за часовете нощен труд. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Д. заключение по експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.