Решение № 260046 от 06.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3240/2021
- Вид
- Решение № 260046
- Подписан
- 06.01.2023
- Състав
- КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА, ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI брачен въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
Д. ЧЕРНЕВА при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Митова в.гр.д. № 3240 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Ц.П. срещу Решение № 20220644/09.10.2020 г. по гр. дело № 63628/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав. Съдебното решение се обжалва в частта, в която е определен режим на лични отношения на въззиваемия И.П.П. с детето Г.И.П., както и в частта, в която въззивникът е задължена да води и връща детето Г.в Република България за престоя му при бащата през летата и поне още един път годишно в периодите на зимните или пролетните ваканции като уведомява въззиваемия поне месец предварително за датите на пристигане и отпътуване.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И.П.П. не е подал отговор.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Въпросите, свързани с местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти, попадат в предметния обхват на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно чл.8 от Регламент № 2201/2003 г. съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако последното има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран (съдът се смята за сезиран към момента на подаване исковата молба съгласно чл.16 от Регламента). Действително, в производството не е спорно и се установява, че към момента на депозиране на исковата молба детето Г.има обичайно местопребиваване на територията на Република Кипър – същото физически пребивава на територията на тази държава от 2010 г. насетне и, видно от приетия социален доклад от компетентните социални служби на Никозия, подрастващият е интегриран в социалната среда там. В случая е налице условието за пророгация на компетентност в хипотезата на чл.12, т.3, б. „б“ от същия регламент, доколкото с подаване на исковата молба от въззивника и на писмения отговор от въззиваемия, без изразяване на възражение срещу компетентността на сезирания съд в този и дори в по – късен момент, по недвусмислен начин е приета от носителите на родителска отговорност компетентността на българския съд. Налице е връзка между детето и държавата, чийто съд е избран – непълнолетният е български гражданин и бащата има обичайно местопребиваване в Република България. Направеният от страните избор на компетентен съд е във висш интерес на детето, доколкото, макар да липсва пряка връзка на българския съд със създадената семейна и социална среда на детето на територията на друга държава - членка, то същите могат да бъдат в достатъчна степен изследвани и съдът е в състояние да гарантира правото на непълнолетния на справедлив процес /придобил е лични впечатления при изслушване на детето, възложил е психологична експертиза с негово участие при ангажиране на специални знания на вещо лице, изследвал е семейната му и социална среда в страната по обичайно местоживеене/, а и поначало разполага с възможността да прецени родителския капацитет на неотглеждащия родител и условията за пребиваване на Г.територията на страната по произход, осигурявайки ефективно привеждане на съдебния акт в изпълнение, съчетано с възможност за последващ контрол върху това изпълнение. Интересите на подрастващия налагат въпросът относно упражняването на родителските права и регламентацията на лични отношения с неотглеждащия родител да се разреши по възможно най-бързия и ефикасен начин, за да му се осигури сигурност и спокойствие, което не би могло да се осъществи при десезиране на българския съд от спора и започване на нов процес относно родителската отговорност в Република Кипър / в този смисъл Решение № 186 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2018 г., IV г. о., ГК/.
Поради изложеното българският съд е компетентен да разгледа спора.
С Решение № 20220644/09.10.2020 г. по гр. дело
№ 63628/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав съдът е предоставил, на основание чл.127, ал.2 СК (аналогична възможност разписва параграф 95 вр.параграф 91 от Закон № 216/90 на
Република Кипър, извадка от който е приета във въззивното производство), упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Г.И.П. на неговата майка Д.Ц.П., при която детето да живее. Съдът е определил режим на лични отношения на бащата И.П.П. със синът му Г.като е разписал, че въззиваемият има право да взема с преспиване детето и задължение да го връща всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа, както и за по месец през летните ваканции и за половината от зимните и пролетните училищни ваканции в Република Кипър. СРС е задължим въззивникът да води и връща детето до и от Република България за времето на престоя му при бащата през летата и още поне един път годишно в периодите на зимните или пролетни ваканции, като уведомява бащата поне месец предварително за датите на пристигане и отпътуване.
С атакувания съдебен акт, на основание чл.127а, ал.2 СК, е разрешено на въззивникът, без изричното съгласие на въззиваемия, да снабди детето Г.с паспорт и да го извежда от Република България до страни – членки на Европейския съюз за срок от пет години, считано от датата на постановяване на съдебното решение, като пътуванията до страни, различни от Република Кипър следва да са до два пъти годишно за период не по – дълъг от две седмици и извън фиксираните периоди за контакт на бащата с детето. Въззиваемият е осъден да заплаща на сина си Г.месечна издръжка в размер на 200 лева, както и да заплати в полза на СРС такса от 288 лева, определена върху размера на присъдената месечна издръжка. Първоинстанционния съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за заместване на съгласието на въззиваемия за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това и в частта за присъдената издръжка.
Изслушана от въззивния съд, Д.Ц.П. посочва, че от 16.09.2010 г. живее с детето Г.в Република Кипър, където се намират майка ѝ и двамата ѝ братя, на чиято помощ разчита, включително при отглеждане на непълнолетния. И.П. бил съгласен за заминаването им от Република България и установяването им на територията на Република Кипър, подписал и декларация за пътуването на детето. На територията на тази държава твърди, че живее сама с детето в жилище, в което подрастващият разполага със самостоятелна стая, обзаведена съобразно нуждите му. Въззивникът посочва, че е трудово ангажирана и организира служебните си ангажименти съобразно учебния график на сина ѝ. Бащата не се интересувал от детето, не го търсел дори за рождения му ден. Изразява съгласие детето да се вижда с баща му на територията на Република Кипър и изразява готовност да поема половината от разхода за пътуването на въззиваемия и да му осигурява място за нощувка, а на територията Република България контактите между бащата и сина да се осъществяват по изключение и единствено е нейно присъствие по време на почивните дни за коледната ваканция. Изказва тревога, че в страната по произход не разполага със собственост, където да пребивават с детето и опасения от неизвестността къде би отседнало детето и къде би пренощувало при оставане с бащата. Посочва, че ѝ е непосилно да осигурява пътуване на детето до Република България всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и през лятната училищна ваканция на непълнолетния.
Въззивният съд не е придобил непосредствени впечатления за личните качества на въззиваемия. В конкретния случай съдът изгражда впечатленията си за родителския капацитет на бащата и желанието му да полага грижи за детето въз основа на данните от АСП, Д „СП“ - Плевен и приетата СПЕ и процесуалното му поведение. Неизпълнението на изискването на чл.59, ал.6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато на родителите не е осигурена възможност за изслушването им от съда (а не когато те не са се явили, въпреки че съдът им е указал да сторят това нееднократно) и това е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателските качества на неизслушания родител (Определение № 706 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2019 г., IV г. о., ГК), какъвто не е настоящия случай.
Въззивникът не е оказал никакво съдействие и на АСП, Д“СП“-Плевен за изследване на емоционалната му връзка с детето и на жилищните му условия пред настоящата инстанция, не е оказал и съдействие за провеждане на експертното изследване пред въззивния съд.
Изслушано пред въззивния съд
(съгласно изискването на чл.15, ал.1 ЗЗДет на Пепублика България и на параграф 106 от Закон № 216/90 на Република Кипър), детето Г.споделя, че живее и учи в Република Кипър, за първи път от напускането на Република България се завръща в страната си по произход, тъй като не е разполагал с документи за пътуване. Малолетният е откровен, че няма спомени с баща му, от десет години не го е виждал и не се е чувал с него, не желае да го вижда, защото и сам баща му не желае това, не го търси за празници, включително за рождения му ден. Склонен е да осъществи единствено онлайн контакт с въззиваемия.
Пред настоящата инстанция е представен на
29.11.2022 г. социален доклад, изготвен от Служба за социално подпомагане - Никозия, в който е отразено, че детето Г.се установява със своята майка на територията на Република Кипър през 2010 г., след който момент детето не се е виждано и чувало с баща му, с когото майката безрезултатно е опитвала да осъществи контакт. Целта на установяване на територията на тази страна за въззивника е била осигуряване на препитание.
Първоначално П. е полагала труд в сферата на селското стопанство, а през последните три години работи като сервитьор в кафене на територията на общината, където живее. Същата получава месечен доход от 750 евро и има ежемесечен разход за наем в размер на 250 евро. Въззивникът е свързана с общината, известна е там като тих и кооперативен човек и разполага с подкрепяща среда. Непълнолетният посещава лицея на Полемио, където е трети класи и е изградил добър имидж, не създава проблеми и полага усилия за преодоляване на трудностите в обучението си. Майката сътрудничи на учебното заведение по всички въпроси, касаещи подрастващия. Въззивникът и детето живеят в наето жилище, състоящо се от спалня, кухня, хол, сервизни помещения.
Наетият имот покрива нуждите на семейството. Проведеното за нуждите на производството социално проучване не е установило негативи за майката и детето.
От писмо на АСП, Д „СП“ – Плевен от 13.05.2022 г. се установява, че при опит за провеждане на социално проучване по постоянен адрес на въззиваемия социалните работници са констатирали, че на същия се намира двуетажна къща, която е видимо необитаема от години, в лошо техническо състояние и в процес на разрушаване. Постъпилите по делото писма от тази социална служба отразяват невъзможността за изготвяне на социален доклад относно въззивника, поради липсата на контакт със същия.
Постъпилото писмо от АСП, Д „СП“
– Слатина от 19.09.2022 г. установява невъзможността на социалната служба да проведе социално проучване по настоящ адрес на въззиваемия, поради обстоятелството, че не е открит на адреса, не се е отзовал на оставената покана за провеждане на среща със социални работници и липсата на осъществен контакт с И.П..
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8e43c26-7356-48a4-a3e1-68e9b17176c2