Решение № 749 от 18.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.София,

18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря ЕКАТЕРИНА

КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1277 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Ищецът „Е.БГ ” ЕООД ЕИК *******е предявил иск с правно основание чл.17 и чл.37 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR) и вр.чл. 373, ал.1 от ТЗ вр. чл.374,ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД срещу „С. „ ЕООД ЕИК ********** .

Ищецът твърди, че му е било възложено извършването на международен превоз от Н.Ю.Ф.Т.на 14 152 кг. Дълбоко замразени храни при – 18 градуса по дестинация Ридекрек Нидерландия до България, с.Мусачево, Подбалкански път, с получател Унивег България. Ищецът е превъзложил превоза на последващ превозвач – ответника по спора, който приел да го реализира с хладилен фургон. Ответникът е приел стоката от товародателя на 25.05.2016г. и превозът е извършен с товарен автомобил с рег.№*******и *****влекач и фургон , за което е съставена международна товарителница № 12092 и дължимото навло в размер на 4 889.57 лв. е платено от страна на ищеца по издадена към него фактура № 21194/31.05.2016г. Превозът е извършен и стоката доставена на товарополучателя Унивег България на 03.06.2016г., със забележка, че стоката е отказана и ще бъде унищожена, тъй като е доставена при температура 2-9 градуса. Това обстоятелство е потвърдено и от ответника, видно от отразеното в международната товарителница, и от ел.писмо от 15.06.2016г., в което се признава технически проблем с хладилния агрегат на превозното средство. С писмо от 03.06.16г. товародателя е потърсил отговорност от ищеца, като претендира вреди по фактура № 59602421 от 05-07-2016г. в размер на 24 698.69 евро. С протокол № 21056 от 13.07.2016г. ищецът е поканил ответникът доброволно да му заплати стойността на претърпените вреди в размер на 48 306.44 лв., но той не го е сторил.

Тъй като ищецът не е заплатил на възложителя на превоза стойността на вредите доброволно, то същият е предявил иск пред РС Ротердам. Ищецът е уведомил ответникът за спора и за възможността ответникът да встъпи в производството за да защити интересите си и оспори своята вина, но последния не го е сторил.

Ищецът е бил осъден да заплати на товародателя претърпени вреди в размер на 23 345.16 евро, законната лихва от 24.03.17г. до окончателното плащане и законна лихва в размер на 351.46 евро и 1819.42 евро разноски по делото с влязло в сила решение от 16.03.2018г. Ищецът е заплатил сумата общо в размер на 25 745.08 евро или 50 352.99 лв., съобразно банково извлечение от 17.04.2018г. Към тази сума следва да се прибави и прихванато от товародателя неиздължено навло в размер на 2700 евро или 5280.74 лв. За адвокатска защита пред съда в Ротердам са заплатени 5 132 евро или 10037.31 лева, както и са направени разходи за ревод в размер на 288.40 лв. Предвид, че ищецът е поел отговорността за последващия превозвач, увредил стоката на осн.чл.373, ал.1 ТЗ и чл.17 от конвенцията, то на осн.чл.37,б.А от конвенцията предявява регресен иск срещу причинителя на щетата за главницата, лихвите и разноските. Позовава се и на чл.39,ал.1 от Конвенцията, доколкото задълженията за покриване на вредите са установени с влязъл в сила съдебен акт. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 65 959.44 лв., увеличена по размер в открито съдебно заседание до 66 351.42 лв. , вреди настъпили в резултат на неизпълнение на договор за международен превоз по товарителница № 12092, зак.лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и направените съдебни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете.

Твърди, че ищецът няма право на регресен иск, тъй като е погасен по давност.

Твърди, че ищецът няма качеството на последователен превозвач, при международен превоз на стоки по един единствен превозен договор. Същото касае и неговия възложител, поради което същите се явяват спедитори, а не превозвачи. Ищецът не е лицензиран превозвач, не притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари по см. на чл.6,ал.1 от Закона за автомобилните превози и не е извършило част от международния превоз. Липсата на лиценз на международен превозвач и неизвършване на част от превоза прави регресния иск по чл.37 от конвенцията недопустим. Намира, че регресния иск по чл.37 от Конвенцията е допустим само при чл.34 от същата, а именно когато превоз на товари се извършва в рамките на един договор за превоз от различни превозвачи и всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз. В същност ответникът е действителния и единствен превозвач, тъй като стоката е натоварена на негов камион в Нидерландия и само той е извършил превоза. Фирмата на ищеца не фигурира в товарителницата и същият не е приемал стоката в Нидерландия. Намира, че ищеца, без лиценз на превозвач, има качеството на спедитор, действащ по възлагане от друг спедитор – нидерландското дружество Н.Ю.Ф.Т.. Делото в нидерландския съд се е водило между двама спедитори, при което ищецът е втори спедитор по см. на чл.363 от ТЗ , а не спедитор превозвач по см. на чл.362 ТЗ и спора не може да се квалифицира като такъв основан на чл.39 от Конвенцията и не служи като основание за специалния регресен иск по чл.37,ал.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки.

Намира, че в спорното правоотношение, ищецът има качеството на товародател и предявения иск следва да се квалифицира като такъв с пр.осн чл.31 от Конвенцията вр.чл.373,ал.1 ТЗ и вземането по такъв иск се погасява с едногодишна давност, която е изтекла преди предявяване на вземането. Моли ако съдът приеме, че искът е допустим да го отхвърли като неоснователен, поради погасяването му по давност. Решението на нидерландския съд не е задължително за българския съд защото няма идентичност на страните по двете дела. Твърди, че не са били уведомени своевременно от ищеца за това дело, след като делото е започнало им е изпратено ел.писмо до тяхната счетоводителка без приложени книжа. Тъй като не са участници в този процес намират, че решението на Нидерландския съд не ги обвързва, като изразяват мнение, че решението е неправилно и като разрешение. По арг.от чл.39 от Конвенцията оспорват и правилността на плащането извършено от ищеца на възложилия превоза спедитор. Навлото във връзка с процесния спор е събрано принудително въз основа на издаден от СРС изп.лист.

По негово искане за привличане и като трето лице помагач по делото е привлечено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г. „ АД ЕИК *******.

Предявява и обратен иск срещу същия. Твърди, че има сключена застраховка „ Отговорност на превозвача“ по застр.полица № **********R00630 в сила към момента на събитието и с лимит на отговорност за едно събитие 400 хил.евро. Твърди, че в случай че главния иск бъде уважен и доколкото е установено уреждане на товара в размер на 23 345.16 евро с решението на съда в Ротердам, то моли застрахователя да му заплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие - повреден товар по време на застрахован превоз на замразени продукти от Нидерландия до България за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. в размер на 23 345.16 евро.

ОТВЕТНИКА по обратния иск

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г. „ АД ЕИК ******* оспорва обратния иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че не са налице предпоставките за съединяване на исковете. Намира, че липсата на идентитет в субективните права предмет на двата иска е основание да се откаже главно встъпване. Предмет на първоначалния иск е осъдителен иск за заплащане на вреди в резултат от неизпълнение на договор за международен превоз. Предмет на иска на главно встъпилото лице е потестативното право да иска заплащането на вреди в резултат от неизпълнение на договора за превоз.

Намира, че липсва идентите в предмета на спора, независимо че се касае за вземания на основание един и същ договор за превоз. Липсата на идентитет в субективните права предмет на двата иска е основание да се откаже главно встъпване. Оспорва обратния иск по основание и размер, като твърди, че не е настъпило застрахователно покритие.Липсва покрит застрахователен риск, , намира че хипотезата попада след изключенията посочени в т.2.8 и т.2.11 от раздел V от Изключения от Общите условия по застраховка отговорност на превозвача-изключват се хипотезите на повреда на хладилния агрегат през първите 24 часа на превоза, както и неспазване от превозвача на хладилния режим. Ако не се възприеме тази теза, намира че следва да намери приложение ограничената отговорност на застрахователя. Намира, че не могат да покриват договорения между страните безусловен франшиз в размер на 200 евро. Претендират направените разноски.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните намира за установено следното:

По допустимостта на обратния иск – съдът намира, възражението за недопустимост на този иск на третото лице помагач и ответник по обратния иск за неоснователно. Не се касае за главно встъпване, а за насочване на обратен иск от страна на ответникът по спора спрямо неговия помагач. Б.В.И.АД е застраховател на отговорността на ответника, като превозвач за процесния период и същият не оспорва, това обстоятелство. Следователно и доколкото се иска ангажиране на отговорността на ответника като превозвач за вреди причинени от него по конкретен договор за превоз, по който отговорността на превозвача, ответник е застрахована от третото лице помагач, съответно и неговата отговорност като застраховател няма пречка да се търси от застрахования чрез обратен иск.

Видно от представените по делото писмени доказателства – поръчка, фактури, товарителница се установява, че на ищецът му е бил възложено извършването на превоз от Холандия, Ридекерк до България, с.Мусачево от Н.Е.Ф.Т.Б.В. на определено количество замразено пилешко месо, който превоз той е превъзложил на ответника.

Имало е изискване как да бъде извършен превоза с хладилен камион, при температура от -18 градуса. Между страните няма спор за конкретните факти – товародател, местонатоварване, местодоставяне, цена на превоза. Не се спори също така, че камион на ответника в указания ден и час – 25.05.2016г. е натоварил стоката и я е доставил в указаното място на получаване в Р България, но не в указания срок – 31.05.2016г., а едва на 05.06.2016г. . Не се спори също така, че стоката е превозвана при температура от -1 до – 9 градуса, а не изискваната и договорена – 18 . Също така не се спори, че хладилното устройство на камиона се е повредило и това е наложило стоката да бъде премествана с оглед ремонта и отново натоварвана – период 29.05.2016г. – 31.05.2016г. , което се установява и от размененана кореспонденция и документация между представители на ищеца и ответника по е-мейл. Получателя на стоката я е приел за негодна, и не я е приел, и същата е била унищожена, по което обстоятелство също няма спор между страните.

От представените по делото фактура №

59602421/05.07.2016г. се установява, че възложителя на ишеца му е фактурирал обезщетение за вредената стока в размер на нейната стойност – 24 698.69 евро. Същата стойност като неустойка за настъпилото застрахователно събитие – повредена стока при превоз от Холандия до България с автомобил *****ищецът е поискал от ответника в левова равностойност в размер на 48 306.44 лв., видно от протокол №

21056 от 13.07.2016г.

Тъй като ищецът не е заплатил поисканото обезщетение на холандската фирма възложител е проведено съдебно производство между тези две страни пред РС Ротердам.

Ответникът е бил уведомен за същото по е мейл от ищеца на 15.06.2017г., видно от приложеното по делото писмо/стр.24/, като му е приложил копие от призовката за делото пред РС Ротердам, насрочено за 3.10.2017г. Настоящия състав приема, че призовката дава достатъчно информация, както и периодът от повече от 3 месеца е достатъчен за да може ответникът да получи необходимите му книжа и да встъпи, ако желае в съдебния процес пред холандския съд, което не се спори между страните, че не е сторено. Вярно е, че това решение не обвърза ответникът, но същото установява със сила на присъдено нещо задължението на ищеца да възмезди своя възложител за унищожената стока, по извършения транспорт от ответника, който ищецът му е превъзложил. В настоящото дело ответникът не възразява по фактите, а по материалната легитимация на ищеца, т.е. по правото на ищецът да претендира от последния обезщетение за увредената стока в рамките на договор за превоз и на основанието, което се иска, като се позовава и на изтекла давност. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.39,ал.1 от Конвенцията намира, че след като ответникът не е встъпил в процеса пред холандския съд, за който своевременно е бил уведомен, същият не може по същество да оспорва основателността на плащането извършено от ищеца. Предвид на това съдът приема за установено с влязло в сила решение съгласно постановеното такова от 16.март.2018г. на РС Ротердам погиване на стоката превозена от ответника по процесния договор и отговорността на ищеца в тази връзка, осъден да заплати като превозвач, обезщетение в размер на стойността на погиналата и унищожена стока. На осн.чл.37 от Конвенцията ищецът е легитимиран да предяви регресен иск срещу превозвача на който е превъзложил транспортта и който е причинил вредите.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8e42534-1cc9-4cbb-8613-a464b505b04e