Решение № 48 от 08.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120102950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на "ЮНИОН ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ю.Б.

Д.а и/или Н. П. Д., против „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от ***, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 18 506. 71 лева – главница, с която ответното дружеството неоснователно се е обогатило за сметка на ищцовото със стойността на ДДС, която неправомерно като продавач на моторен влекач ***, IMO *** в извънмореходно състояние, не е начислило върху уговорената и заплатената продажна цена от 172 281. 60 лв. с ДДС, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане

В обстоятелствената част на молбата се излага как са се развили отношенията между страните във връзка с покупко-продажбата на процесния влекач, както и какви суми са били изплатени от ищеца – купувач, в полза на ответника – продавач, който в крайна сметка последният издал фактурата за процесната сделка със забава, и от нея се установило, че фактурата за сумата от 111 040. 22 лв. е издадена като за продажна цена, без да е начислен ДДС, като това не съответствало на уговорките между страните и действително положение, като така ищецът бил лишен от възможността да 1 ползва данъчния кредит, което се явявало неоснователно обогатяване. При условията на евентуалност заплащането на горната сума се търси на основание чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се сочи, че заявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим, тъй като когато ищецът имал друг иск, с който да се защити, а и отношенията между страните били свързани с договорно правоотношение, при което й липсвало правен интерес от иска за неоснователно обогатяване. При условията на евентуалност се заявява неоснователността на иска, предвид обстоятелството, че кредитор на данъчното задължение била държавата, при което й нямало как с невнасянето на ДДС да е налице обедняване за ищцовото дружество.

По иска за заплащане на сумата, заявен на основание чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, се изразява становище за неговата допустимост, но се сочи, че същият е неоснователен, тъй като ответното дружество било изпълнило всички свои задължения по процесния договор за покупко-продажба, като излага подробно доводите си в тази насока. Сочи се също така, че съобразно приложимата нормативна уредба задължението за начисляване на ДДС в случая възниква в полза на ищеца. Посочената продажна цена от 172 281. 60 лв. била уговорена крайна цена между страните, която била действително изплатена. Излага се също така, че влекачът е бил закупен за да бъде предаден за скрап, при което и съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за доставките по ал. 1 бил изискуем от получателя – регистрирано лице по ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или не лице по същия закон, поради което и ищецът не можел да ползва/възстановява ДДС. Също търси присъждане на направените по делото разноски.

Правното основание на подлежащия за разглеждане като главен иск е чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, а на евентуалния такъв е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че страните са сключили приложения към исковата молба договор за покупко –продажба на моторен влекач „***“ IMO *** на 08.11.2024 г. моторен влекач „***", със старо наименование „ASAKS" с IMO ***, собственост на продавача – ответник, придобит по силата на Постановление за възлагане от 07.11.2023г. по изп.д. № 2021**0400226 на ЧСИ **, per. № ** при КЧСИ, със следните основни характеристики: моторен влекач „ ***", IMO ***, извън мореходно състояние и експлоатация, с дължина от кила до носа 32.70 м, височина на борда 5.02 м, 335.00 бруто тона, широчина 9.33 м. В раздел I I от договора е уговорено заплащането на 2 продажната цена в размер на 143 568. 00 лв. /сто четиридесет три хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева без ДДС или общо 172 281.60 лв. /сто седемдесет и две хиляди двеста осемдесет и един лева и 0.60 ст./ лева с ДДС. Предвидено е също така сумата да бъде заплатена от купувача – ищец в деня на подписване на договора по банковите сметки на продавача и пристанищният оператор, срещу фактури издадени от последните, както следва: 61 241.38 лв. с ДДС по банкова сметка на „Бургаски корабостроителници" ЕООД , за погасяване на задълженията на продавача към дружеството, надлежно индивидуализирано в чл. 1, ал. 2 от договора, и 111 040.22 лв. с ДДС по банкова сметка на продавача. Не се спори също така, че ищецът – купувач е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената продажна цена точно и своевременно.

Ответното дружество като доставчик е издало фактура № 1/07.11.2024 г. във връзка с покупко-продажбата на процесния влекач, с посочена единична цена от 111 040. 22 лв., с отбелязвано ДДС – 0 %, основание: чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и посочен предмет: дълг. актив.

Спорът е досежно това следва ли продавачът да начисли ДДС, като част от поетите задължения от негова страна, както и дали неговото неначисляване е довело до настъпването на имуществени вреди за купувача, изразяващите се в размера на ДДС, в частност и до неоснователното обогатяване на купувача за сметка на продавача.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

В случая следва да се приеме, предвид уговорките по сключения между страните договор, че продавачът действително не е изпълнил точно задължението си, при все че в издадената от него фактура уговорената продажна цена не съответства на тази по договора, конкретно досежно данъкът добавена стойност /ДДС/. Действително не това е неговото основно задължение по договора, като с оглед предмета му основното му такова е да предаде владението върху вещта – негов предмет – гореописания моторен влекач, като не се спори, че това задължение е изпълнено, за което свидетелства и представен по делото протокол. Независимо от това издаването на процесната фактура с посоченото по-горе съдържание се явява неточно изпълнение на задълженията на продавача, произтичащи от естеството на договора. Този извод се налага, тъй като съгласно чл. 2 от ЗДДС с ДДС се облагат: 1. всяка възмездна 3 облагаема доставка на стока или услуга; 2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация; 3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; 4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон; 5. вносът на стоки. Съгласно чл. 5, ал. 1 от закона стока по смисъла му е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Чл. 6, ал. 1 предвижда, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В същото време именно доставчикът е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 и чл. 82 от ЗДДС. Цитираните по-горе норми от ЗДДС обосновават извода, че продавачът като доставчик на стоката е следвало да начисли ДДС, като явно и волята на страните е продажната цена да е в размер на 143 568 лв. т.е. това е сумата, която следва да остане в патримониума на продавача за вещта, с която се е разпоредил, а не същата с ДДС вече възлизаща на 172 281. 60 лв. Като не е изпълнил задължението си за начисляване на ДДС и съответното му включване в дневниците за продажбите по ЗДДС /чл. 86 ЗДДС/ същият е причинил имуществена вреда на купувача - пропусната полза именно в размера на ДДС - в случая сумата от 18 506. 71 лв., тъй като последният не е могъл да ползва данъчния кредит, съгласно чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Доводите, че данъкът бил задължение към фиска и нямало как това да се отрази във финансовата сфера на ищеца, поддържани от ответника се явяват неоснователни. В частност не е налице и хипотезата на чл. 69 от ЗДДС, предвиждаща ограничения в правото на приспадане на данъчен кредит, нито пък е налице хипотезата на чл. 163а от ЗДДС, тъй като предмет на договора не са стоки и услуги, посочени в приложение № 2 – в частност скрап.

Предмет на договорът е моторен влекач, което е очевидно от съдържанието на същия.

Дали последващо използване на придобитата вещ ще бъде продажба за скрап е ирелевантно за настоящото дело. Все пак за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако ищецът продаде скрап, то тогава за тази последваща доставка би била приложимата нормата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС по отношение на купувача на скрапа, който ще се явява данъчно задълженото лице.

С горните мотиви съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен досежно заявената главница от 18 506. 71 лв. с равностойност от 9 462. 33 евро, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

4

Следва също така на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се присъдят на ищцовото дружество сторените от него разноски по делото в размер на 4 240. 27 лв. с равностойност от 2 168. 01 евро. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски предвид изхода по спора.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „АЛЕКСАНДРА 2005“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от ***, да заплати на „ЮНИОН ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ю.Б. Д.а и/или Н. П. Д., сумата от 18 506. 71 лв. /осемнадесет хиляди петстотин и шест лева и 71 ст./ с равностойност от 9 462. 33 евро /девет хиляди четиристотин шестдесет и две евро и 33 евроцента/ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неточното изпълнение на сключения между страните договор за покупко–продажба на моторен влекач „***“ IMO *** от 08.11.2024 г. със стойността на ДДС по облагаемата сделка, препятствала ползването на данъчен кредит за получателя „ЮНИОН ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, ведно със законна лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба на 28.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 240. 27 лв.

/четири хиляди двеста и четиридесет лева и 27 ст./ с равностойност от 2 168. 01 евро /две хиляди сто шестдесет и осем евро и един евроцент/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________