Определение № 1424 от 13.10.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. Бургас, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501743 по описа за 2021 година Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изп.директор Юлия Юргакиева ,чрез юрисконсулт Ирена Станчева против разпореждане №4975/25.08.2021г по ч.гр.д.№20212120105318 на районен съд –Бургас ,с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Д. М. от гр.Б. за заплащане на сумата от общо 393,92лв –главница, дължима за периода 26.12.2018г – 25.04.2019г по договор за мобилни услуги от 30.03.2018г ,сключен с „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение №1 от 24.02.2020г към Договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г ,ведно със законната лихва и деловодните разноски.Жалбата е постъпила в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на 02.09.2021г, а жалбата е изпратена по куриер на 08.09.2021г.В нея е оспорено обжалваното разпореждане като неправилно – според жалбоподателя в заповедното производство е достатъчно да се посочат съществените юридически факти ,от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му, а не е необходимо да се посочват всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от нея не се връчва на длъжника.Счита, че в заявлението и уточнението към него са посочени юридическите факти, на които те се 1 основават /договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги/, конкретните размери на всяко вземане ,период на дължимост, както и обстоятелствата, имащи значение за настъпване на изискуемостта и не са налице пречки по смисъла на чл.410,ал.2 ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е допустима, разгледана по същество е основателна:

Ч.гр.д.№5318/2021г на БРС е образувано по постъпило заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против М.Д. М. за сумата 393,92лв и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението.Посочено, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт №*.Предмет на правоотношението е предоставяне на електронни съобщителни услуги на потребителя чрез обществена електронна съобщителна мрежа.Посочени са издадените фактури за дължими,но незаплатени суми и е посочен периодът, за който се дължат.Твърди се ,че на 24.02.2020г е подписано Приложение №1 към договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г, по силата на който вземанията на БТК ЕАД, произтичащи от договор за телекомуникационни услуги, за който е открит акаунт №* са прехвърлени в собственост на заявителя, а длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от цедента. Съдът е оставил заявлението без движение с разпореждане № 4092 от 27.07.2021г, като на заявителя са дадени следните указания: да се индивидуализират надлежно договорите, които твърди да са сключени от длъжника с БТК ЕАД, с всички анекси, с дати на сключване и предмет, съответно какви са дължимите суми по всеки един от тях поотделно – по видове /месечни абонаментни такси, цени на предоставени допълнителни услуги, лизингови вноски, неустойки/ и по периоди.В изпълнение на това заявителят е уточнил в нарочна молба, че договорът между длъжника и БТК ЕАД е сключен на 30.03.3018г и е със срок на действие до 30.03.2020г ,с предмет мобилни разговори и мобилен интернет. Периодът на неизпълнение е 26.12.2018 до 25.04.2019г и абонаментната такса е 19,99лв.С обжалваното разпореждане е посочено, че констатираните нередовности не са отстранени, без да е посочено конкретно кои са приети от съда за неотстранени.

В подаденото заявление се твърди ,че вземането произтича от сключен между длъжника и БТК ЕАД договор за телекомуникационни услуги, сключен на 30.03.2018г със срок на действие до 30.03.2020година/след направеното уточнение/и сключен договор за цесия между заявителя и БТК ЕАД. В заявлението липсват твърдения за наличие на анекси към договора, така че дадените в този смисъл указания са неправилни. Твърдения, относими към съществуването и изискуемостта на вземане на неустойка също не са 2 релевирани.Указанията за индивидуализация на договора са изпълнени- в заявлението е посочен договор с БТК ,за който е открит акаунт с посочен номер, а в уточняващата молба е уточнена дата на договор, срок и предмет на същия.Неправилни са дадените указания за посочване какви са дължимите суми по всеки от договорите поотделно – по видове и по периоди.Заявителят е уточнил, че претендира като неизпълнени задължения по един договор, посочил е конкретно четири издадени фактури за дължими и неизплатени суми, с конкретизиран номер на фактура, дата на издаване, фактуриран период и размер на търсената сума по всяка фактура.Общата стойност на тези фактури отговаря на сумата, за която се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК.Индивидуализацията на вземанията, по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта.При постъпване на възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК и при заявено вземане, произтичащо от договор за телекомуникационни услуги, в исковото производство по чл.415 ГПК могат да се направят необходимите уточнения от страна на заявителя относно включените във фактурите вземания, в рамките на претендирания размер. В смисъл, че е възможно уточнение на фактическите твърдения, заявени в заповедното производство, в исковото такова, е постановена и съдебна практика на ВКС – решение №281/06.01.2016г по гр.д.№1589/2015г.

Поради това настоящият състав счита, че дадените указания за уточняване на дължимите суми по видове и по периоди са неправилни и неправилно е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на осн.чл.411,ал.2,т.1 ГПК поради неизпълнение на тези указания. Доколкото в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива (съобразно приетото в т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС), преценката на съда по основателността на искането, с което е сезиран, е ограничена единствено до наличие на твърдения, изложени в заявлението, съответно то следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

Настоящия състав намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК и в уточнителната молба индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер; налице са данни за завършен фактически състав на цесията предвиден в чл. 99 3 от ЗЗД, т. е. налице е формална редовност на заявлението, за която съдът следи в заповедното производство.Искането за издаване на заповед по чл.410 ГПК е в съответствие с изискванията на чл.410,ал.2 ГПК и следва да се уважи.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №4975/25.08.2021г по ч.гр.д.

№5318/2021г на РС –Бургас и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Петър Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4, представлявано от изп.директор Юлия Юргакиева против М.Д. М., ЕГН **********, от гр.Б., ул.“С.“ №*, ет.* за сумата 393,92лв, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 30.03.3018г ,сключен с БТК ЕАД ,за периода от 26.12.2018г до 25.04.2019г, вземане, което цедирано на „Агенция за събиране на вземане“ЕАД, съгласно Приложение №1 от 24.02.2020г към договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г , включваща суми по фактури, както следва: № ***971/08.02.2019г за сумата 65,71лв; №***6021/ 08.01.2019г за с у м а т а 31,88лв; № ***178/ 08.03.2019г за сумата 21,07лв; №***435/ 08.04.2019г – за сумата от 275,26лв, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски в размер на 75лв ,от които 25лв – д.т. и 50лв –юр.възнаграждение. чл.410 ГПК.

Връща делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение по Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4