Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 724 от 15.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7819/2022
Вид
Решение № 724
Подписан
15.02.2023
В сила
11.02.2025
Състав
Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.26 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100107819 по описа за 2022 година

Ищецът Р. Г. Р. излага в исковата молба, че на 18.05.2016г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26 от НК – за това, че в периода от 23.11.2011 г. до 21.12.2011 г. в качеството си на пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) по силата на договор РД-0302/19.07.2011 г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции със страни АПСК - доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен посредник и като изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, съзнателно действал против законните интереси на представлявания АПСК, като деянието е извършено при условията на продължавана престъпна дейност с четири деяния, от които са последвали значителни и невъзстановими щети за държавата в лицето на АПСК в общ размер на 6 844 873.28 лв. (шест милиона осемстотин четиридесет и четири хиляди лева осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки). Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „подписка“.

С присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV с-в бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Присъдата била протестирана от прокуратурата и обжалвана от гражданския ищец. С решение № 260009/19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. 495/2020 г. АпСпНС потвърдил оправдаталната присъда. Гражданският ищец - държавата, представлявана от Министъра на финансите, атакувала решението на АпСпНС с касационна жалба. С Определение № 60072/03.06.2021 г. ВКС, НК, II НО прекратил касационното производство с окончателно определение.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да 1 бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, уронване на доброто му име и професионалния му авторитет, се оценява на сума в размер на 100 000 лв. Претендира и обезщетяване на понесените имуществени вреди, представляващи заплатените в рамките на наказателното производство адвокатски възнаграждения, възлизащи на обща сума в размер на 32 400лв. ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. И двете претенции са заявени ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021г.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото.

Подчертава, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, а повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за имуществени вреди изтъква, че заплатените адвокатски възнаграждения са изключително завишени и прекомерни.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

С постановление от 18.06.2016г. на следовател при СГП – Следствен отдел по следствено дело № 115/2014 г. по описа на СГП-СО, пр. пр.

8529/2013 г. по описа на Софийската градска прокуратура, на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от ПК - за това, че в периода от 23.11.2011 г. до 21.12.2011 г. в качеството си на пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) по силата на договор РД-03-02/19.07.2011 г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции със страни АПСК доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен посредник и като изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, съзнателно действал против законните интереси на представлявания АПСК, като деянието е извършено при условията на продължавана престъпна дейност с четири деяния, от които са последвали значителни и невъзстановими щети за държавата в лицето на АПСК в общ размер на 6 844 873.28 лв. (шест милиона осемстотин четиридесет и четири хиляди лева осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки).

Взета е мярка за неотклонение „подписка“.

Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 3.07.2017 г.

По внесен от ответника обвинителен акт в Софийския градски съд е образувано н.о.х.д. 4092/2017 г., СГС 27 състав.

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че след влизане в сила на изменения в НПК от 2017 г. подсъдността на делото е променена и обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд (понастоящем закрит).

2

Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 30.04.2018 г. В Специализирания наказателен съд е образувано н. о. х. д. 3076/2018 г. по описа на Сп.н.с., IV състав. Обвинението срещу ищеца, което е внесено и поддържано от прокуратурата в съда, е по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК- за това, че в периода от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. при условията на продължавано престъпление (с четири деяния), в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ( АПСК) по силата на договор РД-03-02/19.07.2011 г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между АПСК - доверител и „Б.“ ЕАД - инвестиционен посредник, сам и в съучастие с Л.Е. - помагач и П.В. — помагач, като извършител съзнателно действал против законните интереси на представлявания АПСК, от което на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата общо размер на 7 457 553.82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки).

По делото е приет за разглеждане и граждански иск, предявен от държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу ищеца и останалите обвиняеми за имуществени вреди в размер на 7 457 553. 82 лв. при условията на солидарност. Между страните не е спорно, че по делото са проведени множество съдебни заседания, част от които със значителна продължителност, извършени са множество процесуални действия и са събрани значителни по обем доказателства – проведени са разпити на голям брой свидетели и са изслушани заключенията на множество вещи лица по назначените различни видове експертизи.

С присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV с-в ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а приетия за съвместно разглеждане граждански иск на държавата срещу обвияемите не е уважен. Присъдата е протестирана от прокуратурата и обжалвана от гражданския ищец – в частта, касателно отхвърления граждански иск.

С решение от19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. 495/2020 г. АП.Сп.н.с. е потвърдил оправдаталната присъда.

Срещу решението е постъпила касационна жалба от гражданския ищец държавата, представлявана от Министъра на финансите, като с Определение № 60072/03.06.2021 г. на ВКС, НК е прекратено производството по н. д. № 469/2021 г. по описа на ВКС - НК, II НО. Определението е окончателно. На същата дата, съгласно направеното отбелязване, присъдата е влязла в законна сила.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца обвинение. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния 3 процес.

Приети са като писмени доказателства три броя договори за процесуално представителство и защита, сключени между ищеца и Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, с предмет съответно процесуално представителство във всеки от етапите на процесното наказателно производство. Уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 000 лв. без ДДС за защита на клиента по досъдебно производство – пр.пр.

№8529/2013г. по описа на СГП, 15 000 лв. за производството пред СпНС по нохд №3076/2017г. и 10 000 лв. за въззивното производство. Представени са доказателства за заплащането на така уговорените възнаграждения, ведно с начисления ДДС.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.а Х. и Б. Б..

Свидетелката Х. заявява, че живее с ищеца на съпружески начала и го познава от 2008г., имат дъщеря. Знае за воденото срещу него наказателно преследване. Преди 2017г. ищецът бил опората в семейството, грижел се за свидетелката и детето. След привличането му като обвиняем рухнал. Станал потиснат, депресиран, затворил се в себе си, не можел да спи, не можел да участва активно в отглеждането на дъщеря си, която тогава била на четири години. Изпитвал огромен срам и не можел да проумее какво се случва.

Много бил притеснен за отражението на случващото се върху възрастните му родители, както и върху по-голямото му дете, което вече било на възраст да може да разбира. Загубил майка си през 2020г., а баща му имал множество здравословни проблеми. Професионалното му развитие приключило. Имидж, граден двадесет години, бил съсипан. Хората се отдръпвали от него, той също странял от контакти. Налагало му се да обяснява, че нищо не е направил и че не е престъпник, от което се чувствал неудобно. Приятелите му се отдръпнали. Доходите на семейството намалели драстично, наложило се да продадат имот, за да поемат разноските по делото. Многократно ищецът отсъствал от вкъщи, защото се явявал на заседания по делото. Едно от заседанията продължило 13 часа. Всичко това се отразило на ищеца здравословно. Започнал да вдига кръвно, пулсът му бил ускорен, получавал пристъпи на нервност, а безсънието го изтощило да степен да не може да функционира като нормален човек. Нощем стоял буден и гледал в една точка.

Процесът бил толкова силно отразен медийно, че свидетелката се страхувала да пусне телевизора вкъщи. Р. се страхувал, че може да бъде осъден, въпреки че не е направил нищо. Изключително се притеснявал и от огромните суми, които се претендирали от него. През 2020г. започнал професионално в изцяло нова сфера - записал магистратура и към момента е завършил семестриално.

При разпита в съдебно заседание свидетелят Б. заявява, че познава 4 ищеца от 2008г., работели заедно в една и съща компания. Знае за воденото срещу него наказателно производство, поддържал е отношения с ищеца както преди началото му, така и след неговия край. Ищецът бил изпълнителен директор на инвестиционен посредник „Б.“ ЕАД, а свидетелят отговорял за връзките с обществеността, имиджа и комуникациите на всички компании в холдинга. Докъм 2016г. „Б.“ била една от водещите компании за инвестиционно посредничество в България. В тази връзка, свидетелят ежедневно комуникирал с ищеца, обсъждали медийни участия, участия в различни форуми и пр. От момента на повдигане на обвинението, двамата обсъждали предимно какво може да се направи, за да се защитя неговите репутация и имидж. Ищецът бил много притеснен, т.к. в сферата на инвестиционните посредници клиентът дава парите си на посредника, за да ги управлява и инвестира. В този смисъл, обвинението в злоупотреба с доверието на клиент и борсови манипулации е може би най-тежкото за този сектор. В хода на времето, двамата достигнали до извода, че няма какво да се направи, репутацията на ищеца била безвъзвратно унищожена. По време на делото ищецът все по-рядко се появявал публично в компанията. Бил видимо притеснен, затворен в себе си, не се ангажирал в социален разговор. Колегите в офиса обсъждали в негово отсъствие дали той е извършил престъплението, в което е обвинен. Спрял да получава възнаграждение, т.к. фирмата останала без клиенти.