Решение № 610 от 11.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Казанлък, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102970 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК във връзка с чл. 127а, ал.2 от СК.

Процесуалният представител на ищцата сочи, че Г. З. Ф. и ответника М.

Г. Х. са родители на малолетното дете В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г. в гр.Я., с ЕГН **********. Г. и М. заживели на семейни начала без да се опознаят, без дори между тях да съществувала взаимна обич и уважение.

Ищцата израснала в дом за деца „** без семейство и без майчина обич. Едва седемнадесетгодишна същата се запознала с М. и още при първото й гостуване в дома му в с.К., останала да живее с него на семейни начала. От съвместното им съжителство след около година и половина се родило детето В.. Страните живели в жилището на майката на ответника, която явно показвала, че Г. не е желана от нея. Ищцата постоянно била обиждана от ответника и неговата майка, като най-много я наранявали думите им, че детето не е от М.. Г. почти ежедневно била подлагана на унизително отношения спрямо нея. М. бил изключително безотговорен както към нея, така и към детето. М. нямал и създадени трудови навици, като често взимал бързи кредити, които не можел да обслужва, още по-малко да издържа семейството си. Между страните настъпили формални и хладни отношения, следствие на поведението на ответника и след като Г. узнала, че М. поддържа извънбрачна връзка, същата взела решение да се разделят и заедно с детето да напусне с.К.. Със съдействието но полицията успяла да вземе със себе си детето В., което към този момент било една на една година и пет месеца, и се 1 установила да живее в гр.Я. при своя приятелка. Сама, без родители, без помощ и издръжка от М., Г. започнала работа на две места. В името на детето, за да не израства като нея без родители, Г. помолила М. да заживеят отново заедно в гр.Я., на квартира. Обидното и безотговорно поведение на ответника спрямо Г. и детето продължило. Ищцата ежедневно била обиждана е думите „боклук, не ставаш за нищо“, „сирак си и няма кой да те защити“, била псувана . М. не се интересувал кой ще плаща квартирата, кой ще плаща тока, още по-малко за издръжката на детето и неговата грижа. Единствената помощ, която Г. получавала, била от неговата майка, и то срещу заплащане. Ищцата освен средствата, които ежеседмично предоставяла на майката на ответника, за да отглежда детето, трябвало и да заплаща задълженията на М. към бързи кредити, и физически лица, тъй като била заплашвана, че повече няма да види дъщеря си.

Поради финансовите затруднения които ищцата изпитвала, за да осигури средства за издръжка на детето си и за да му осигури дом, Г. заминала да работи в чужбина. Там ищцата работила на три места. Преместването на детето към онзи момент не е било възможно, тъй като към онзи момент нямала условия, в които да отглежда детето. Освен за издръжката на детето, същата трябвало да работи и за издръжката на ответника и неговата майка, както и да заплаща кредитите му. На всеки две седмици Г. и изпращала суми в размер на по 500 до 1000 евро, дрехи за детето, отделно и средства лично на ответника, за да погасява кредитите си. Винаги при първа възможност, Г. се връщала в България, за да прекарва време с дъщеря си. Всяка раздяла на Г. с детето била емоционален стрес, както за нея, така и за детето. След първата година, Г. се върнала в РБългария и желаела да вземе детето със себе си в чужбина. Помолила ответника да й даде съгласие и да вземе детето със себе си в чужбина, но всичките й опити били безуспешни. Ответникът и неговата майка й заявявали„ ти си нашата банка и няма да ти дадем детето“. Г. била нащастливата майка, когато през месец март 2024г. , М. й звъннал по телефона и й казал „идвай в България и взимай детето, защото много съм закъсал с парите“. Ищцата веднага тръгнала за България, но пристигайки М. не я допуснал до детето и отново й заявил „няма да ти я дам, защото си банка, имаш пари и ще ми плащаш“.

Г. много обичала дъщеря си, и желаела да й осигури пълноценен живот, изпълнен с любов и грижа. Детето също желаело да живее с майка си. Г. вече била финансово стабилна. Същата повече не можела да оставя детето си да бъде отглеждано от неговата баба и взела решение да се премести и установи в РБългария и да вземе детето си. Заедно със съпруга си купили къща в Х., обл.СЗ.. Двамата направили основен ремонт на къщата, обзавели и детска стая, и на 3 юни 2024г. Г. взела детето В. при себе си. От тогава до настоящия момент детето се отглеждало от неговата майка. Г. го записала и на училище в Х.. Детето било щастливо. От тогава единствено и само тя полага грижи и издръжка за детето В.. От 3 юни 2024г„ М. не се интересувал от детето си, не се интересува как е то, от какво има нужда, не участвал и в материалната му 2 издръжка. Г. проявявала ангажираност и заинтересованост за състоянието на детето. Налице било желание у нея да отглежда и да се грижи за В.. При отглеждането й същата била подпомагана, в това число и финансово, от съпруга си. Желанието да се справя с проблемите на дъщеря си, силната емоционална привързаност на детото към неговата майка, психоемоционалното му състояние към настоящия момент, дало основание да се приеме, че най-добрият интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка. Във възможностите на майката Г. било да задоволява физическите, психическите и емоционални потребности на детето с оглед неговата възраст.

Бащата не притежавал родителски капацицет да отглежда и възпитава малолетното дете. М. бил влюбчив, поддържал връзки с различни жени. М. бил безотговорен. Същият не познавал нуждите на детето. М. живеел само със заеми, дори бил осъждан по НОХД № 378/2009г. на ЯРС. Ответникът нямал и трудови навици, и постоянни доходи. Ищцата Г. Ф. осигурила на детето добри условия, в които да живее. Създала му пълноценен режим и детето се чувствало щастливо и добре обгрижено. В. била обградена с много любов и внимание. Г. притежавала родителски, възпитателски и морални качества да отглежда и възпитава детето В.. При отглеждането на детето майката била подпомагана от съпруга си Али, който също обичал детето и между тях имало създадена доверителна връзка. Съпругът й чрез осъществяваната от него търговска дейност, притежавал и доходи, които да осигурят висок стандарт на семейството.

Майката притежавала родителски умения, материални и финансови възможности да осигури добри грижи и безопасна среда за детето. Детето било на възраст, в която вече може да формира мнение при кого от двамата родители желае да живее, и на този етап от живота му било недопустимо откъсването от майката. За детето са необходими средства за храна, лекарства, облекло.Издръжката не би създала затруднения на ответника. Ответникът бил в работоспособна възраст, без здравословни проблеми и не е задължен към трети лица. Ищцата Г. З. Ф. отглеждала и възпитавала сама детето и фактически упражнявала родителските права, което обаче не било скрепено със съдебно решение и тази формалност й създава затруднения по отношение на бюрократичните изисквания и представителство на детето пред компетентните органи.

Между ищцата и ответника не било постигнато съгласие от негова страна за пътуване на детето в чужбина. Бащата категорично през всичките години отказвал да даде съгласие за пътуване на детето, както и за издаване на паспорт. Между страните не можело да бъде постигнато съгласие относно възможността детето да пътува в чужбина на екскурзии и почивки, както и да му се издаде необходимия за това паспорт.

В конкретния случай в интерес на детето В. било да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширявал неговият мироглед, а пътуванията 3 щели да му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло.

Съгласно чл.35, ал.1, изр.1 от Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.П КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. Да постанови Решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г. в гр. Я., с ЕГН **********, на нейната майка Г. З. Ф. с ЕГН **********, с адрес: Х., общ.Казанлък, обл.СЗ., като на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, съобразно практиката на съда, като бащата взима детето от дома на майката.

2. Моли съда да определи местоживеенето на детето В. М.ова Г.а, на адреса на нейната майка.

3. Моли съда на осн.чл.143 от СК да осъди М. Г. Х. да заплаща на Г. З. Ф., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г. в гр. Я., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300лв., платима до 10-то число на месеца, по банков път, считано от датата на подаване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

4. Моли на осн.чл.149 от СК съда да осъди М. Г. Х. с ЕГН ********** да заплати на Г. З. Ф. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г. в гр. Я., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300лв., или общо сумата от 1500лв. и за минало време, считано от 03.06.2024г. до датата на предявяване на настоящия иск- 28.10.2024г., ведно със законната лихва за забава, до окончателното изплащане на сумата.

5. На основание чл. 127а СК моли за разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Г. Х. с ЕГН ********** да се издаде паспорт на детето В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г. в гр. Я., с ЕГН **********, до навършване на осемнадесетгодишна възраст, тъй като на детето не бил издаван такъв, както и разрешение детето В. М.ова Г.а, родена на 19.05.2013г., ДА ПЪТУВА извън територията на Република България, за срок до навършване на пълнолетие на детето в страните от Европейския съюз, както и Република Турция, Обединено Кралство Великобритания и Република Сърбия, Република Македония, Чехия, за краткосрочни пътувания и почивки и неограничени по брой, придружавано от своята майка, или посочено от нея лице, без за това да е необходимо съгласието на бащата на основание чл. 127а, 4 ал.2 СК вр. чл. 76, ал. 1, т.9 ЗБЛД.

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. Х. чрез адв. М. Грънчарова – АК Я.. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

На осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК прави възражение за местна подсъдност .

Счита, че делото не е подсъдно на Районен съд Казанлък, тъй като към датата на депозиране на исковата молба, обичайното местопребиваване на детето било на адреса на бащата в с. К., общ. С., обл. Я., поради което компетентен да разглежда спора бил Районен съд - Я..

Споровете по отношение упражняването на родителските права се разглеждали от съответния районен съд по настоящия адрес на детето.

Субсидиарно приложение следвало да намери и определението, дадено в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете бил адресът, на който то пребивава. Следователно формалният акт на адресна регистрация не бил от определящо значение, освен това настоящата регистрация на детето била направена на 22.07.2024 г. без съгласието на бащата.

При спор за местна съдебна компетентност се преценявало къде било фактическото пребиваване на детето, а това било мястото, където била неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означавала смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия можело да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където е отведено детето или била неговата формална адресна регистрация. Моли образуваното ГД № 2970/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по местна компетентност за разглеждане в Районен съд Я..

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8e2b74f-3054-4afc-961d-c5ca4c21d13f