Определение № 370 от 10.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500252 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№1352/29.01.2026г. чрез РС-Свищов до ВТОС от страна на В.

М. П. с ЕГН**********, с адрес гр.Русе ул.“Алеко Константинов“№4 ет.III ап.5, против Разпореждане№97/26.01.2026г. по гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов, в частите, с които е прието, че предявеният иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че „Теомарт“ЕООД не е собственик на гаражи с идентификатор№*** и с идентификатор№ разположени в поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе, както и предявеният при условията на евентуалност установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено, че „Теомарт“ЕООД няма право на строеж за гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№ нито каквото и да е друго право, което да му позволява да държи тези гаражи в поземлен имот с идентификатор№по КККР на гр.Русе са недопустими и производството по гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов в тези части е прекратено. Цитира т.1 от Тълк,решение от 27.11.2013г. по тълк.дело№8/2012г. на ОСГТК ВКС(Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника…), като такъв бил и процесния случай. Твърди, че имал самостоятелно право, което се оспорва – имал право да ползва дворното място в частта му върху, която са разположени гаражите.

Това негово право се оспорвало от ответника чрез твърдение за право на собственост върху гаражите. Двете спорни права не били идентични, но били взаимно изключващи се, тъй като част от обема им съвпадал. Ако дружеството е собственик на гаражите, то очевидно ищецътжалбоподател не можел да ползва земята под гаражите. Цитира практика на ВКС, според която не било задължително и да претендира право на собственост върху гаражите, за да бъдел допустим отрицателния установителен иск за собственост. В случая претендирал правото да ползва земята под гаражите, което право се засяга от оспорваното от него право на собственост върху гаражите на „Теомарт“ЕООД и това обосновавало правният му интерес от предявяването на отрицателен 1 установителен иск. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В случая отричането на правото на собственост на ответника(и на правото му на строеж за гаражите) било преюдицнално по предявения иск по чл.109 от ЗС за премахване на гаражите. Относно интересът от иска да бъде признато за установено, че „Теомарт“ЕООД нямал право на строеж, нито да държи металните гаражи в дворното място. Моли да бъде отменено Разпореждане№97/26.01.2026г. по гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов, в частите, с които е прекратено производството по предявените искове по чл.124 от ТПК и да бъде разпоредено връщане на РС-Свищов за разглеждане на тези искове.

В отговора си по чл.276 от ГПК „Теомарт“ЕООД(чрез адв.В.К. от ВТАК) излага становище за неоснователност на частната жалба. За да е допустим установителен отрицателен иск за собственост, ищецът следвало да заявява и предявява самостоятелни права върху обекта на собственост, като в противен случай той нямал правен интерес от предявяване на иска. В случая ищецът не твърдял да е собственик или да има вещни права върху гаражите, поради което няма правен интерес да установява, че те не са собственост на ответника. Що се отнася до предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът няма право на строеж на гаражите, нито каквото и да е друго право, което да му позволява да държи тези гаражи в поземления имот, не ставало ясно кое свое материално право защитава ищецът чрез предявяването му. Разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК е процесуална норма и сочи реда и процесуалните предпоставки за установяване на претендирано от ищеца право, но зад тази процесуална норма следва да стои действително съществуващо материално право, което подлежи на установяване. В случая няма материалноправна разпоредба, която да урежда право на ищеца да претендира установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът няма право да държи сгради в дворно място, общинска собственост. Подобни претенции ищецът може да се защити или чрез установителен иск за притежаване на вещни права върху дворното място или с иск по чл.109 от ЗС.

Настоящият съдебен състав при ВТОС счита, че преди да се произнесе по основателността на подадената частна жалба, следва да се произнесе по направеното в нея особено искане за отвод на всички съдии от състава на ВТОС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.22 ал.1 от ГПК за искания отвод – членовете на състава нито са заинтересовани от изхода на делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото, което да поражда съмнения за безпристрастност при постановяване на крайния акт. На следващо място фактът, че член на съдебния състав се е произнасял в съдебен въззвивен състав(без да е докладчик) по казус с участието на една от страните, не би могло и не следва да се тълкува и приема като обстоятелство, навеждащо основателно съмнение за неговото безпристрастие. Затова съдът счита, че направеното искане за отвод на състава на съда е неоснователно поради липсата на визираните в чл.22 от ГПК предпоставки.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС-Русе е образувано гр.дело№1826/2025г., по повод постъпила искова молба от В. М.

П. против

„Теомарт“ЕООД.

С

Определение№2698/11.06.2025г. производството гр.дело№1826/2025г. на РС-Русе е прекратено, поради отстраняване на всички съдии и делото е изпратено на ОС-Русе за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С 2

Определение№707/17.06.2025г. по в.ч.гр.дело№493/2025г на ОС-Русе делото е изпратено по подсъдност на РС-Бяла. С Определение№456/09.07.2025г. по гр.дело№586/2025г. на РС-Бяла, делото отново е изпратено на ОС-Русе за определяне на друг равен по степен съд, с оглед обстоятелството, че всички съдии от състава на РС-Бяла са се отстранили от разглеждането му. С Определение №783/16.07.2025г. по в.ч.гр.дело№537/2025г. на ОС-Русе е било констатирано, че ОСРусе е в невъзможност да реализира правомощието си по чл.23 ал.3 от ГПК, тъй като липсва районен съд от неговия район, на когото делото да се изпрати за разглеждане. По тази причина същото е изпратено на ВТАп.С за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа правния спор. С Определение№28.07.2025г. по в.ч.гр.дело№345/2025г. ВТАп.С е изпратил делото, образувано по искова молба вх.№10267/26.03.2025г., подадена от В. М. П. против „Теомарт“ЕООД, на основание чл.23 ал.3 от ГПК за разглеждане в РС-Свищов, където е образувано гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов.

В исковата молба В. М. П. твърди, че е собственик на жилище в гр.Русе, ул.“Алеко Константинов“№4 ет.III ап.5, заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцела., съгласно нот.акт№83/24.09.2015г. том IV, рег.№10707, нот.дело№282/2015г. на нотариус с район на действие РС-Русе. Жилището е разположено в блок „Незабравка“ с един вход на 4 етажа, изградено в общинско дворно място с отстъпено право на строеж през 1965г. Собственик на ап.3 в сградата е ответникът „Теомарт“ЕООД, който ползва метална конструкция-гараж, разположена в прилежащото дворно място на вътрешната и странична регулационна линия, изграден при нарушения на закона и без съответни разрешителни. При опити на ОС на етажните съсобственици да вземат решение относно ползването на дворното място „Теомарт“ЕООД се титулувал като собственик на гаражите, съгласно нот.№129/28.12.2005г. том VIII, рег.№8080, нот.дело№1127/2005г. на нотариус с район на действие РС-Русе, поради което другите собственици нямали право да ползват дворното място, за да не препятстват достъпа до гаражите. Твърди, че „Теомарт“ ЕООД не е собственик на гаражите, че същите са незаконни и следвало да бъдат премахнати. Чрез постъпилата искова молба и уточняващата молба(след оставяне на първоначалната без движение с Разпореждане от 03.10.2025г. на РС-Свищов) В. М. П. е уточнил претенциите си, като е предявил обективно съединени искове против „Теомарт“ЕООД: по чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на „Теомарт“ЕООД, че има право да ползва незастроената част от поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе, съответно на притежаваното от него право на строеж върху държавна земя; -по чл.124 от ГПК за признаване на установено, че „Теомарт“ЕООД не е собственик на гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№, разположени в поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе; -при условията на евентуалност иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено, че „Теомарт“ ЕООД няма право на строеж за гаражи с идентификатор№ и с идентификатор нито каквото и да е друго право, което да му позволява да държи тези гаражи в поземлен имот с идентификаторпо КККР на гр.Русе; -иск по чл.109 от ЗС да бъде осъден „Теомарт“ЕООД да премахне металните гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№от поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе. В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Теомарт“ЕООД(чрез адв.В. К. от ВТАК) са излоцжнеи твърдения, че част от исковете са допустими, но неоснователни. Заявява, че не оспорва, че с ищеца са собственици на апартаменти в блок „Незабравка“, изграден в общинско дворно място с отстъпено право на строеж през 1965г., заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцела. Твърди, че процесните гаражи по никакъв начин не пречели на ищеца да упражнява право на ползване на прилежащото към сградата 3 дворно място. Твърди, че са били изградени преди началото на 80-те години и са били в дворното място към момента на придобиване на имот от ищеца. Заявява и че е собственик в резултат на давностно владение.

С Разпореждане№ 97/26.01.2026г. по гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов съдията-докладчик се е произнесъл по реда на чл.140 от ГПК по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Със същото разпореждане РС-Свищов е изготвил е проекто-доклад по чл.140 ал.6 ввр. чл.146 от ГПК, като в частите, с които предявеният иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че „Теомарт“ЕООД не е собственик на гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№ разположени в поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе, както и предявеният при условията на евентуалност установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено, че „Теомарт“ЕООД няма право на строеж за гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№ нито каквото и да е друго право, което да му позволява да държи тези гаражи в поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе е приел за недопустими и е прекратил производството по гр.дело№599/2025г. на РС-Свищов в тези части. Първоинстанционният съд е приел за допустими предявения иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на „Теомарт“ЕООД, че В. М. П. има право да ползва незастроената част от поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе, съответно на притежаваното от него право на строеж върху държавна земя и предявения иск по чл.109 ЗС - да бъде осъден „Теомарт“ ЕООД да премахне металните гаражи с идентификатор№ и с идентификатор№от поземлен имот с идентификатор№ по КККР на гр.Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: