Решение № 3771 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3771 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100515457 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби от двете страни по делото срещу Решение от 20165189/29.07.2021г., постановено по гр. д.

№ 1568/2020г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в

„Топлофикация София“ЕАД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени, предявените от дружеството срещу Л. М. иск по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 153 от ЗЕ осъдителен иск за вземане за лихви за забава върху главница за цена на доставена ТЕ..

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за липса на забава на ответника предвид действалите за периода ОУ на ищеца от 2016г..

Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете за лихва за забава

Л. М. обжалва решението в частта, с която срещу нея е уважен искът за главница за цена за цената на доставена и неплатена ТЕ, в размер на 2656,50 лева за периода 01.05.2016-30.04.2018г, ведно със законна лихва от 14.01.2020г. Прави оплакване за липса на доказателства, че е собственик или ползвател на имота и съответно потребител.

Постъпил е от „Топлофикация София“ЕАД отговор на жалбата, подадена от 1 ответника по иска, като се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението в осъдителната му част.

Ответника не е депозирал отговор по жалбата на ищеца.

Страните не са представили нови доказателства пред въззивния съд.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата на ответника по иска М. за неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че няма подаден отговор на исковата молба, като тя е надлежно връчена на пълномощника на ответника. С неподаване на отговор ответника губи възможността да прави възражения, които е могъл да направи с отговора на исковата молба-като тези, че не е собственик в конкретния случай.

Отделно по делото е представено удостоверение за наследници на К.С.М., видно от което ответницата е нейна дъщеря. Собствеността на наследодателката К.М. се установява, от представения протокол от общо събрание на етажните собственици на адреса и списъкът към него-подписани от К.М. като собственик. В подкрепа на горния извод е и представената молба за вписване на законна ипотека в която изрично е посочената К.М. като страна по договор за кредит за закупуването именно на процесния имот. От писмото на Столична община също се установява продажбата на имота на К.М. още 1991г. с Договор от 01.02.1991г., която дата е същата, като посочената в молбата за вписване на законна ипотека дата на договора за кредит. К.М. е подала и молба до ищеца през 2002г. за откриване на партида за имота на нейно име.

В съвкупност горните доказателства водят до извод, че К.М. е била собственик на процесния имот до смъртта си през 2016г., а по силата на наследственото правоприемство собствеността е преминала върху нейните наследници по закон. При съпоставка на СТЕ с петитума на исковата молба е видно, че ищецът претендира половината от сумата на ТЕ ползвана в имота-което отговаря на наследствената квота на ответницата.

Предвид горното и поради липса на други оплаквания решението в осъдителната му част следва да се потвърди.

По жалбата на ищеца:

Жалбата на ищеца е основателна, но само що се касае за дължимост на лихва върху сумите за ТЕ от м.07.2016г. насетне. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. " ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността 2 на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Относно дължимост на мораторна лихва върху сумите за м.05 и м.06.2016 се споделят изводите на СРС. От съобщението към изравнителната фактура за 2017г. се установява, че тези два месеца са фактурирани прогнозно 28,82 лева повече от реално потребеното количество. Следователно стойността на реално потребената главница за ТЕ за тези месеци е 51,92+51,92-28,82=75,08 лева с която сума следва да се намали лихвоносната основа (2730,62) отнасяща се за периода 01.5.2016г.-30.04.2017г., при което при лихвоносна главница от 2655,54 лева дължимата мораторна лихва за процесния период за този отчетен период е в размер на 572,41 лева За следващият отчетен период (част от исковия период) мораторната лихва се дължи върху 2651,65 лева (по съобщението към изравнителната фактура за 20172018г.) и е в размер 302,73 лева. Горните суми касаят задължението за целия имот.

Ответницата е собственик на ½ част от него (предвид наличието на друг наследник на К.М. с квота равна на тази на ответницата).

Ето защо ответницата дължи мораторна лихва в общ размер 437,57 лева. До този размер отхвърлителната част от решението на СРС следва да се отмени, а в останалата част до пълния размер на иска за лихва - да се потвърди.

При този изход на спора във въззивната инстанция ищецът има право на разноски за държавна такса в размер на 24,75 лева (99% уважена част от жалбата му при обжалваем интерес от 440,27 лева), както и на 99,00 лева за юрисконсултско възнаграждение (от 100,00 които СГС намира че следва да се определят).

Ответницата няма право на разноски за държавна такса по жалбата си поради нейното отхвърляне, а не е доказала разноски за адвокат за защита по жалбата на ищеца.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

3

О Т М Е Н Я Решение от 20165189/29.07.2021г., постановено по гр. д. № 1568/2020г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в в частта, с която е отхвърлен до размер на сумата от 437,57 лева, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* СРЕЩУ Л. А. М. с ЕГН ********** иск по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на мораторна лихва за периода 15.09.2017г. – 30.10.2019г. върху главницата за цена на ТЕ доставена в периода 01.05.2016г.-30.04.2018г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. ******* КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л. А. М. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* и адрес на управление гр.

София, ул. ******* сумата от 437,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2017г. – 30.10.2019г. върху главницата за цена на ТЕ доставена в периода 01.05.2016г.-30.04.2018г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. *******.

ОСЪЖДА Л. А. М. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* сумата 123,75 лева разноски за въззивното производство.

Потвърждава решението в останалите обжалвани от страните части.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4