Решение № 5235 от 17.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5235 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаил Стоянов като разгледа докладваното от Михаил Стоянов Въззивно гражданско дело № 20231100509066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 22.05.2023 год. на длъжника „Софийска вода“ АД, чрез юрисконсулт М.Л. /надлежно упълномощена/ срещу постановление /наименовано „уведомление“/ от 26.04.2023 год. по изпълнително дело №20238510401316 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано изменение на размера на приетите разноски и такси по изпълнителното дело и приета за събиране такса по т. 4 ТТРЗЧСИ /за изплащане на уведомление за постановлението/.

Жалбоподателят поддържа, че на 16.12.2022 год. – преди образуване на процесното изпълнително дело, бил отправил покана към настоящия взискател, с която заявил готовност да заплати доброволно задължението /придобито по силата на договор за цесия/ и поискал да посочи банкова сметка. Поканата била изпратена до адреса на управление на „Р.К.М.“ ЕООД – посочен в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ чрез лицензиран доставчик на неуниверсални пощенски услуги /куриерски пратки/ на 19.22.2022 год. Дружеството обаче не било открито на адреса, а пратката била върната на 22.12.2022 год. При това положение след като взискателят недобросъвестно не бил посочил действителния си адрес на управление, на който да бъде открит и не бил приел поканата, то следвало да се приеме, че не бил оказал дължимото съдействие като кредитор – чл. 95 ЗЗД. Следователно длъжникът не бил дал повод за образуване на изпълнителното производство и не следвало да носи отговорност за разноски. Приложимостта на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК се изключвала от осъществяването на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Освен това поведението на взискателя представлявало и злоупотреба с право – чл. 3 ГПК. При условията на евентуалност сочи, че не дължи такса т. 31 ТТРЗЧСИ, доколкото допълнителните разноски са за 1 сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗС, какъвто в случая липсвал. Нямало основание за начисляването на такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, тъй като уведомлението от 03.05.2023 год. било връчено по електронен път, на посочен от длъжника електронен адрес, а посочената норма изисквала съобщението да бъде изпратено по пощата. Освен това уведомлението били свързано с произнасяне по възражение срещу разноските по изпълнението, а за връчването на такъв акт в тарифата не била предвидена такса.

Взискателят „К.М.“ ЕООД не е изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Начислените такси били съобразени с ТТРЗЧСИ. Длъжникът бил отправил искане всички документи да му бъдат изпращани на електронен адрес, което било удовлетворено. За услугата се заплащали такси за ползване на номерационни ресурси, съгласно ЗЕС.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20238510401316 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. №851 на КЧСИ, е било образувано по молба от 11.04.2023 год. на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, чрез адв. В.С. /надлежно упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2022 год., издаден в полза на адв. К.И.Б. /праводател на взискателя по договор за цесия/ по гр.дело №10947/2022 год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, срещу длъжника „Софийска вода“ АД за сумата от 167, 49 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В молбата е направено искане за събиране на горепосочената сума, сумата от 6,00 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист, 5,00 лв. за преведена такса към ЧСИ и на сумата от 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение, както и за налагането на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.

С постановление от 11.04.2023 год. частният съдебен изпълнител е определил следните разноски и такси по изпълнението, а именно: 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 11,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод; такса по т. 1 ТТРЗЧСИ – 1 бр. – 24,00 лв. с ДДС; по т. 3 ТТРЗЧСИ – 1 бр. – 6,00 лв. с ДДС; по т. 5 – 1 бр. – 24,00 лв. с ДДС, такса по т 9 – 1 бр. – 18,00 лв. с ДДС, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 45,42 лв. и такса по т. 31 ТТРЗЧСИ – 24 лв. Частният съдебен изпълнител е издал сметка за таксите по т. 1, 5 и 9 ТТРЗЧСИ.

На 11.04.2023 год. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение за заплащането на следните суми: 167,49 лв. – присъдени разноски, 211,00 лв. – разноски по изпълнението и 141,42 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

Своевременно – на 26.04.2023 год. длъжникът е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал разноските и таксите по изпълнението да останат в тежест на взискателя, а при условията на евентуалност – да бъде изменен размерът на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление /наименовано „уведомление“/ от 03.05.2023 год., което е било надлежно съобщено на длъжника на 10.05.2023 год., частният съдебен изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника и му е начислил такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за 2 връчване на уведомление.

Видно е също така от данните по изпълнителното дело, че на 16.12.2022 год. длъжникът изпратил покана до взискателя, с която го уведомил, че има готовност за изплати дължимата сума и поискал да бъде посочена банкова сметка, по която да бъде осъществен превода й. Видно е от представените товарителница и приемо-предавателен протокол за връщане на обратни разписки, че пратката е била върната като недоставена, поради това, че фирмата не е била открита на адреса – гр.Хасково, ул.“*******, ет. партер /който е и официално обявения от дружеството адрес на управление в Търговския регистър/.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна – длъжника и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК. Според нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и когато разноските са свързани с изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнението се прекратява, ако длъжникът представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума е ирелевантно за прекратяване на изпълнението.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Законът не поставя изискване сметката, по която длъжникът внася дължимата сума, да е непременно лична на взискателя или изрично посочена от него. Достатъчно е кредиторът да има възможност да извършва разпоредителни действия със средствата, които са внесени по откритата на негово име банкова сметка. Допълнителни аргументи в подкрепа на тази теза са липсата на законова забрана за откриване на банкова сметка в полза на трето лице, както и установената в чл. 97, ал. 1 ГПК възможност длъжникът да остави дължимите на кредитора суми в банка по местоизпълнението /чл.

68, б. ”а” ЗЗД/, при това без да е нужно разрешение от съда.

Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението за изпълнение – чл. 95 ЗЗД. Само по себе си заявяването на готовност за изпълнение, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за 3 пазене, не представлява изпълнение. В разглеждания случай длъжникът, след като е установил, че не може да извърши плащане на кредитора поради непредставяне на банкова сметка, не е предприел действия по изпълнение на задължението си по посочения заместващ личното плащане на кредитора начин, поради което и сторените от взискателя разноски следва да се възложат в негова тежест.

По отношение на жалбата срещу постановлението за таксите по изпълнението по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав приема следното:

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл.

82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не е обосновал какво включва таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС – допълнителни разноски, които могат да бъдат различни видове и са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. За събирането на посочената такса частният съдебен изпълнител не е изготвил сметка по чл.

79 ЗЧСИ /която да съдържа необходимата за първичен счетоводен документ информация, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗС/.

Съгласно т. 4 ТТРЗЧСИ, за изпращането по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса от 10 лв. В частност обжалваното постановление е съобщено на длъжника с уведомление, което е било изпратено на посочен от страната електронен адрес, а не по пощата, поради което и няма основание за начисляване на горепосочената такса.

Отделно от това следва да се посочи, че съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и действията му по съобщаването на постановените от него в тази връзка актове не са от кръга на посочените в чл.

78, ал. 1 ЗЧСИ, за които се събира такса.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението за такса по т. 31 ТТРЗЧСИ и е приета за събиране такса по т. 4 ТТРЗЧСИ.

В останалата й част жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД постановлението /наименовано „уведомление“/ от 03.05.2023 год. по изпълнително дело №20238510401316 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. №851 на КЧСИ, в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението за такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 4

24 лв. с ДДС и е приета за събиране такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД срещу постановлението /наименовано „уведомление“/ от 03.05.2023 год. по изпълнително дело №20238510401316 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. №851 на КЧСИ, в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________