Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 30.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 164/2026
Вид
Решение № 164
Подписан
30.07.2026
Състав
МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА, ЖЕНЯ ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20264000500164 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 557/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20254500100361 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Русе, съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на Д. Р. К., ЕГН **********, сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП на 11.07.2022 г., настъпило на кръстовището на път II-23 /Русе – Кубрат/ в района на 18 км с ул.

****, виновно причинено от Я. К.П. като водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *****, по отношение на който дружеството е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2025 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до 250 000 лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 22.01.2025 г. до 26.01.2025 г. като неоснователни.

С решението съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адвокат Явор Димитров, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, като пълномощник на Д. Р. К., сумата от 7850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Със същото решение Д. Р. К. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 3027,20 лв. разноски в производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а ЗК „Лев Инс“ АД е 1 осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Русе, сумата от 3780 лв. държавна такса и възнаграждения на вещи лица на основание чл.

78, ал. 6 ГПК.

Срещу това решение на Окръжен съд – Русе е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез процесуалния представител адв. Т. П. от САК, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. Р. К. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до присъдените 90 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2025 г. до окончателното и изплащане.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Излагат се доводи, че определеното обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на установените по делото факти, на характера и интензитета на доказаните вреди, както и на формираната съдебна практика по сходни случаи за релевантния период. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочена преценка на всички относими критерии по чл. 52 ЗЗД, включително конкретните икономически условия в страната, нивата на застрахователно покритие и установеното по делото фактическо състояние на пострадалия. Поддържа се, че не са доказани изключителни или особени обстоятелства, които да обосновават присъждане на обезщетение в определения размер.

Въззивникът сочи още, че по делото е установено пълно функционално възстановяване на ищеца, както и че част от оплакванията му се дължат на хронична алкохолна зависимост и произтичащите от нея психични и поведенчески разстройства, а не са пряка последица от процесното ПТП. Оспорват се изводите на съда относно обема и продължителността на търпените неимуществени вреди.

В жалбата се поддържа и оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.

Твърди се, че ищецът е допринесъл в значителна степен за настъпване на произшествието, тъй като, управлявайки ППС с животинска тяга, не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“ и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил. Поддържа се, че поведението на ищеца представлява основна причина за настъпване на ПТП и че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара.

Развиват се доводи, че пострадалият е нарушил разпоредбите на чл. 71, ал. 1 ЗДвП, тъй като управляваното от него ППС с животинска тяга не е било оборудвано със съответните светлоотразители, както и че не е изпълнил задълженията си по чл. 106, ал. 1 ЗДвП да направлява непрекъснато животното. Поддържа се още, че каруцата е била разположена косо на пътното платно и е била спряла необезопасена, с което е създала предпоставки за настъпване на инцидента. Въззивникът счита, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат е не по-малък от 50 %.

Поддържа се още, че водачът на лекия автомобил не носи вина за настъпилия 2 инцидент. Въззивникът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., който следва да бъде редуциран с 50 % поради съпричиняване от страна на пострадалия, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено в размер на 30 000 лв.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди бъде отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до присъдените 90 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2025 г. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

Срещу Решение № 557/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20254500100361 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Русе, е подадена насрещна въззивна жалба от Д. Р. К., чрез пълномощника адв. Д. Н., преупълномощен от адв. Явор Димитров от САК, в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 90 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради необосновано занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на действителния обем на претърпените болки и страдания, на тежестта на получените травматични увреждания и на продължителните последици от процесното ПТП. Поддържа се, че първоинстанционният съд, макар да е установил правилно релевантните факти и да е достигнал до правилни изводи относно наличието на предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ, неправилно е приложил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи, че съдът не е анализирал в необходимата пълнота всички релевантни обстоятелства, имащи значение за действителния обем на претърпените неимуществени вреди, както и съвкупното въздействие на всички установени травматични увреждания върху физическото и психическото състояние на пострадалия. Поддържа се, че не е извършена задълбочена индивидуализирана преценка на всяко от уврежданията и на кумулативния им ефект върху ежедневното функциониране на ищеца. Поддържа се още, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до необосновано занижен краен оценъчен резултат, несъответстващ на установените по делото тежки, животозастрашаващи и продължителни последици от процесното ПТП.

В насрещната въззивна жалба подробно се акцентира върху тежестта на черепномозъчната травма, изразяваща се в счупване на основата на черепа и субарахноидален кръвоизлив, като се поддържа, че съдът е подценил нейния животозастрашаващ характер, продължителния възстановителен период и остатъчните неврологични прояви, установени при личния преглед на ищеца. Навеждат се доводи, че не са били отчетени в достатъчна степен установените нарушения в походката и равновесието, затрудненото движение, неориентираността за време и място, треморът на ръцете и невъзможността за повдигане на лявата ръка, както и отражението им върху качеството на живот на пострадалия.

3

Излагат се и оплаквания, че съдът е подценил значението на разкъсването на черния дроб, вътрешния кръвоизлив, настъпилата остра посткръвозагубна анемия и необхоД.стта от кръвопреливане, както и тежестта на уврежданията на левия горен крайник – изкълчване на лявата раменна става и счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, довели до трайно затрудняване движенията на крайника и зависимост от чужда помощ за продължителен период от време. Поддържа се още, че съдът не е отчел в достатъчна степен отражението на травмите върху ежедневното функциониране на пострадалия, продължителния възстановителен период и необхоД.стта от чужда помощ в ежедневието му.

Поддържа се още, че първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази връзка се излагат доводи, че по делото не е установена причинноследствена връзка между поведението на ищеца и настъпването на процесното ПТП, както и че събраните доказателства и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза установяват, че произшествието е настъпило вследствие поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил с несъобразена скорост при ограничена виД.ст и не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка.

Поддържа се също, че водачът на автомобила се е движил със скорост, която не му е позволявала своевременно възприемане на пътната обстановка и безопасно спиране пред възприемаемо препятствие, като именно това поведение е довело до настъпване на произшествието.

Оспорват се доводите на застрахователя относно неспиране на пътен знак Б2, липса на светлоотразители и липса на непрекъснато направляване на животното, като се поддържа, че същите не се подкрепят от доказателствата по делото и са ирелевантни към механизма на настъпване на произшествието. Поддържа се, че пострадалият не е предприел действия, създаващи внезапна и непредвидима опасност за останалите участници в движението, а произшествието е настъпило вследствие поведението на водача на моторното превозно средство.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен за разликата над присъдените 90 000 лв. до 150 000 лв., като на ищеца бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния представител адв. Т. П. от САК, по подадената насрещна въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно в отхвърлителната му част, а присъденото обезщетение не е занижено, а напротив – завишено и несправедливо.

Поддържа се, че събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза не установяват изключителни или особени обстоятелства, 4 които да обосновават присъждане на по-високо обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи се, че ищецът е претърпял няколко травматични увреждания, но е налице пълно функционално възстановяване. Излагат се съображения, че част от твърдените психически и поведенчески отклонения се дължат на хроничен алкохолизъм и произтичащите от него състояния, а не са последица от процесното ПТП, като се поддържа, че макар произшествието да е довело до стрес и шок у пострадалия, то не е основната причина за твърдяното разстройство на психиката му.

С оглед изложеното се иска насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част.

С въззивната и насрещната въззивна жалба, както и писмения отговор по насрещната въззивна жалба - не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Жалбите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.