Решение № 3997 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3997 гр. С., 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110162539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ А, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „ЦАР БОРИС III“ № 159, ет. 2 и 3 против А. И. А., ЕГН: ********** и адрес в гр. С., ж. к. Л., бл.

***, вх. *, ет. *, ап. ** с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 823,90 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за период от 24.09.2022 г. до 21.09.2023 г., фактурирана в периода от 21.10.2022 г. до 21.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 39,58 лева (тридесет и девет лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2022 г. до 21.10.2023 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 14360/13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 23888/2024 г. по описа на СРС, 124 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище се явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги на стойност 823,90 лева, която не е заплатена в срок, поради което ответникът дължи 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител адвокат Ц., оспорва предявените кумулативно субективно съединение искове по основание и размер. Процесуалният представител поддържа, че А. А. не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество, доколкото между страните липса валидна облигационна връзка, респ. ответникът не притежава право на собственост върху процесния водоснабден имот. В подадения отговор са наведени твърдения, че ищцовото дружество не е извършило реална доставка на В и К услуги до процесния имот на посочената в исковата молба стойност, като поддържа, че посочените стойности са завишени. Оспорва техническата изправност и експлоатационната годност на общия водомер на входа, размера на отчетената, като потребена вода, с този водомер и водомера/ите в процесния имот да е/са бил/и реално, точно и вярно отчетени от ищеца.

Оспорва изпадането на ответника в забава. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 23888/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 13.05.2024г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А.. Заповедта е връчена на длъжника на основание 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на доказване на ищеца е наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при 2 спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца).

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството доказателства и с оглед приложената по делото от Агенция по вписванията имотна справка, се обосновава извод, че ответникът А. А. е едноличен собственик на процесния имот, като е придобит през 2004г. чрез покупко-продажба от Савинка Костова. Поради това същият има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1,т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба №4/14.09.2004г. през исковия период.

Имотният регистър представлява система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване на удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаването на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписвания удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.

Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да 3 се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка, която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещни права от него по отношение на процесния имот. (така и Решение № 262485/25.07.2022г. по в.гр.д. № 10256/2020г. по описа на СГС, II-А състав и Решение № 261523 от 05.05.2022 г. по в. гр. д. № 15994 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд). Оттук съдът приема за доказано, че ответникът е потребител на ВиК услуги по неформален договор за продажба на ВиК услуги за битови нужди с включените в него права и задължения, съгласно приложимите Общи условия, обявени за служебно известни с доклада по делото.

За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.

От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е доставял ВиК услуги до процесния имот, като количеството за процесния период е на стойност от 823,90 лв., изчислена на база 2ма живущи, а не при реален отчет. От заключението на вещото лице се установява, че сумата е определена от дружеството в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени и е отразена в 12 бр. фактури. От съдебносчетоводната част на заключението се установява, че размерът на задълженията за процесния период възлизал на 823,90 лв. главница и 39,58 лв. законна лихва.

Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.

Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.

4

В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства, същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не е налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани индивидуални водомери.

При това положение исковете предявени от Софийска вода се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С право на разноски разполага само ответникът, но същият е представляван от особен представител и не е сторил такива.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000, с адрес: гр. С., бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, бизнес център Интерпред Цар Борис, положителни установителни искове реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл.

200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против А. И. А., ЕГН: