Решение № 1230 от 07.11.2016, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.С., год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕН МИХАЙЛОВ

САВА ШИШЕНКОВ с участието на секретаря С.А. и в присъствието на прокурора Пламен Петков след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД №3857/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда постановена на 06.11.2015г. по нохд №10762/2014г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с която подсъдимият Ю.А. К. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 320а НК, за това че на 16.08.2013г., около 21:30 часа в гр. С., ж.к. „*******”, до блок ***, пред магазин „****“, се заканил на Р.В.Й. да извърши престъпление по чл. 330 НК с думите: „Ще те запаля теб, колата ти и майка ти“ и това заканване е предизвикало основателно опасение за осъществяването му у Р.В.Й..

С депозирания протест и допълнението към него се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според прокурора от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие се доказва авторството на деянието описано в обвиненителния акт по един несъмнен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че районния съд неоснователно се е позовал на показанията на свидетеля Й. дадени в хода на съдебното следствие игнорирайки показанията на този свидетел от досъдебното производство, в които е посочил, че именно подсъдимия е лицето, което е запалило неговия лек автомобил, защото знаел, че той е палил автомобили и на други лица. Намира също, че заканата отправена от подсъдимия К. няма как да не е от такова естество, че да не предизвика основателно опасение, че може да бъде осъществено. За установяване на това обстоятелсто държавния обвинител счита, че първия съд е следвало да назначи съдебно психиатрична експертиза, която да отговори по един безспорен начин на въпроса дали у пострадалия е предизвикано основателно опасение за изпълнение на заканата за палеж на неговип автомобил. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия К. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С протеста и допълнението към него не се иска събиране нови доказателства, въпреки отправения упрек към процесуалната дейност на първия съд от страна на прокурора, който е депозирал същите.

С определение постановено по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд представителят на СГП поддържа въззивния протест и допълнението към него. Счита присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна. Твърди също, че макар този съд да е събрал всички относими доказателства за разкриване на обективната истина, то е направил погрешно тълкуване на доказателствата. Това според прокурора е така, защото правилно е възприета правната квалификация на деянието, правилно е прието за установено, че подсъдимия е отправил закани към пострадалото лице за запалване на неговия автомобил, но въпреки това неправилно е посочено, че не е налице другата предвидена от закона предпоставка, а именно заканата да би могла да предизвика основателно опасение, че може да бъде осъществена. Според прокурора е налице и вътрешно противоречие в мотивите на първия съд в тази насока, т.к. този съд в мотивите си приема, че законодателят не изисква заканата да е предизвикала основателно опасение у пострадалия и въпреки това е приел, че тази закана не е осъществена. В този смисъл сочи, че трайната съдебна практика е в насока, че за изпълнение на процесния състав следва отправената закана да е от категория да би могла да възбуди опасение за нейното осъществяване. Твърди, че в конкретния случай пострадалия не се е уплашил от заканата, но това не изключва харакрера на така направената заплаха.

Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова такава, с която подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В открито заседание пред въззивния съд защитника на подсъдимия – адв. Р. счита, че отправената закана не би могла да възбуди основателен страх, тъй като подсъдимия е бил оправдан с влязла в сила присъда за извършения палеж над автомобила на пострадалото лице. С оглед на това счита, че подсъдимия не може да бъде от категорията лица, който да възбуди основателен страх, поради нещо. В тази насока се позовава на възприетото от районния съд, който приема, че в случая се касае за стари междуличностни отношения от преди тази случка, което се е изяснило в съдебната зала. Защитата моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В правото си на лична защита подсъдимия К. поддържа казаното от неговия защитник.

В своята последна дума по реда на чл. 333, ал.2 НПК, подсъдимия К. моли да бъде оправдан от настоящия съд.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства, които са относими към предмета на доказване по делото. При извършената пълна служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на районният съд е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации. В тази насока правилно районният съд е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю.Д.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с адрес: гр. С., жк „*******“, бл. №***, вх.1, ет. 11, ап.80. с ЕГН **********.

Подсъдимият Ю.К. и свидетелят Р.Й.. живеели в един и същ блок и един и същ вход на адреса находящ се в гр. С., жк „*******“, бл. №***, вх.1. Във вход 1 подсъдимия К. живеел под наем в ап. №81, а свидетеля Р.Й.. бил домоуправител на етажната собственост.

Отношенията между двамата били влошени от един продължителен период от време преди настъпване на процесния инцидент. Това се дължало на обстоятелството, че свидетеля Й. участвал, като поемно лице при извършен претърсване в жилището, което се обитавало под наем от подсъдимия К., във връзка с водено разследване срещу подсъдимия по друго наказателно производство. След този случай двамата изпитвали помежду си неприязън, но въпреки това не се е стигало до физическа саморазправа между тях.

На 16.08.2013г. свидетеля Й. се прибирал към дома си, но преди това решил да се отбие пред намиращия се до бл. *** магазин „****“. Там се намирал и подсъдимия К., който пиел бира. Подсъдимият К. след като видял свидетеля Й., го попитал защо неговия чип за входната врата на блока не работи.

Свидетелят Й. му обяснил, че пълномощници на собствениците на апартамент №81, в който подсъдимият бил наемател са му казали, че той вече няма да живее там и са го помолили да ограничи достъпа на подсъдимия до жилището, като спре чипа му за входната врата, което направил като домоуправител. Подсъдимият К. заявил на домоуправителя – свидетеля Й., че ще продължи да живее в апартамент №81.

Свидетелят Й. отговорил, че за него е без значение кой ще обитава жилището, за което следва да се разбере със собствениците на апартамента, след което отново ще му активира чипа за входната врата. След този разговор свидетелят Й. се прибрал в дома си.

На 16.08.2013г., около 21,30 часа вечерта, свидетелят Р.Й.. отново отишъл до магазин „****“. По същото време подсъдимия К. също бил в магазина и отново пиел бира, но вече бил във видимо нетрезво състояние. Щом подсъдимия К. видял свидетеля Й. започнал да му крещи и да се заяжда с него, като му казал: „Кой си ти, че ще ми спираш чипа“, „ Ще запаля теб, майка ти и колата ти“.

На същото място се намирал и свидетеля Х.К., който се намесил, с цел да тушира напрежението между двамата, но подсъдимия К. се сбил със свидетеля К. и започнал да заплашва и него със същите думи, каквито бил отправил към свидетеля Й.. На мястото присъствал също и свидетеля К.Н.. Свидетелят Й. не отвърнал на заплахите на подсъдимия К., не ги приел на сериозно и се прибрал в дома си.

Свидетелят К.Н. също не забелязал свидетеля Й. да е притеснен или уплашен, който от своя страна възприел поведението на подсъдимия К., като реакция от употребеното количество алкохол от него, както и заради възникналия спор между подсъдимия и свидетеля Й. относно спреният му чип на входа.

На следващия ден – 17.08.2013 година, около

21:30-22:00 часа свидетеля Й. отново се прибирал към дома си. На пейките пред блок № *** видял подсъдимия К. и свидетеля Н.. Подсъдимият К. отново започнал да пита свидетеля Й., защо е спрян чипа му за входната врата. Свидетелят Й. му отговорил изтъквайки същите причини, които вече му бил казал и предходния ден. Двамата не си повишили тон, нито е имало изблици на физическа агресия помежду им. Свидетелят Й. си тръгнал, а подсъдимия К. се провикнал след него – „И, все пак, ще ти запаля колата“. Свидетелят Й. не реагирал по никакъв начин на отправените от страна на подсъдимия думи и се прибрал в жилището си.

Около 22:20-22:30 часа на 17.08.2013г. свидетелят А.П., който обитавал жилище на първия етаж от същата етажна собственост, видял силно светещо жълто отражение на прозорците на своето жилище и си помислил, че нещо се е запалило в дома му. Ставайки обаче, забелязал, че пред блока гори автомобил, който бил собственост на домоуправителя - свидетеля Р.Й.. – марка „БМВ“, модел „316“, поради което веднага отишъл да съобщи на Й.. Последният, след като бил уведомен от свидетеля П. за пожара излязъл на балкона си и се уверил, че действително гори неговата кола, след което слязъл на първия етаж в жилището на свидетеля К., взел кофа с вода и я засипал върху горящото „БМВ“.

Въпреки направените опити за потушаване на пожара, същите били неуспешни.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно психиатричната експертиза, която е изслушана и приета в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд се установява, че подсъдимия К. страда от антисоциално личностово разстройство. Това заболяване според експерта, не изключва вменяемостта му, тъй като не е същинско психично заболяване. В заключението си експерта е категоричен, че към момента на деянието освидетелстваният е разбирал свойството и значението на постъпките си, както и последиците от действията си. Според експертното заключение подсъдимия К. може пълноценно да участва в наказателното производство.

Така установената фактическа обстановка от първата съдебна инстанция се основава изцяло на събраната пред нея доказателствена съвкупност, а именно на гласните и писмени доказателствени средства, писмените доказателства и способите за доказване, които са приобщени по реда на чл.283 НПК към делото и изразяващи се в показанията на свидетелите Р.Й.. /както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК/, К.Н.

/както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Х.К.

/както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 НПК/, Д.Б., А.П., заключението по изготвената съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия и справката за съдимост на подсъдимия.

Въззивният съд констатира, че при изграждане на своите фактически изводи, районният съд правилно е дал вяра на показанията на свидетелите Р.Й.. и К.Н., като логични, последователни и непротиворечиви. Вярно е в случая, че се наблюдават определени несъответствия между показанията на двамата свидетели дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени чрез процесуалния подход визиран в разпоредбата на чл.281, ал.4 и ал.5 НПК и тези дадени в хода на съдебно следствие, но това несъответствие в случая се дължи и би могло да бъде отдадено на отдалечеността във времето от датата на инкриминираното деяние, така и на индивидуалната способност на всеки отделен субект да възпроизвежда конкретни факти от заобикалящата го действителност, които в една конкретна обстановка е възприел. Независимо от това, тези противоречия в техните показания са преодоляни от районния съд именно, чрез прочитането има по посочения процесуален ред. На следващо място районния съд е обсъдил показанията на двамата свидетели изключително детайлно и обстойно не само поотделно, но така също и в тяхната съвкупност и логическа последователност, при което правилно са установени, както времето и мястото на процесния инцидент, така и участниците в него. Юрез показанията на двамата свидетели категорично се изяснява фактът на отправените заплашителни изрази и тяхното конкретно съдържание от страна на подсъдимия К. към свидетеля Й.. Независимо от така установеното, правилно районният съд е отбелязал, че свидетеля Й. не е възприел на сериозно отправената към него закана от страна на подсъдимия К., за заплаване на собствения му лек автомобил от подсъдимия. Напротив, дори в хода на съдебното следствие, в хода на проведения разпит на свидетеля Й. от първоинстанционния съд, същия ясно и категорично заявява, че не е приел насериозноотправените му заплахи от подсъдимия К., защото не е имал конфликти с него. В подкрепа на зачвеното от свидетеля Й. са и показанията на свидидетеля Н., което правилно е отчетено от първич съд, а именно, че след отправената закана от подсъдимия К. към свидетеля Й., последния е възприел заканата спокойно, не е изглеждал уплашен, а по-скоро е бил нервиран.