Решение № 892 от 20.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20252100100687 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на В. Ж. К. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Раковски“ № 2 - адвокат Станко Кралев, против К. Н. К. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Нова Загора, ул. „Петко Енев“ № 48 – адвокат Георги Янков. Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болка и страдания от нанесени му на 09.03.2024г. средна телесна повреда и други телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :

Ищецът твърди, че с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 170/ 2025г. по описа на Районен съд - Бургас ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК, извършено по хулигански подбуди - на 09.03.2024г., около 16,30 ч. в ***, в близост до ***, ответникът в съучастие, като съизвършител с неустановени лица, нанесъл на ищеца удари с ръце, крака, камъни, пръчки и стъклени 1 бутилки в областта на главата, крайниците и тялото, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на базата на първа предкиткова кост на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 6-7 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.

От така нанесени удари на ищеца били причинени и други несъставомерни телесни увреждания - охлузване на двете колена, гърба и дясно рамо, кръвонасядане на дясно рамо, трети пръст на лява ръка и лява длан, болки в главата. Повече от 2-3 месеца ищецът изпитвал болки по цялото тяло, постоянно главоболие, за което приемал медикаменти. Повече от 3 месеца не можел да си служи пълноценно с лявата ръка, поради което натоварил дясната ръка, на която получил отоци и болки. Тези физически страдания били съпътствани от психически - безсъние, безпокойство, тревожност. Интензитет на страданията бил по-висок, тъй като физическото насилие над ищеца било извършено в присъствието на съпругата му и малолетното им дете.Засегнато било и достойнството му пред семейството му.

Ищецът представя и ангажира доказателства. присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Претендира и

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. С писмения отговор и изразеното в съдебно заседание становище ответникът възразява по предявения размер за сумата над 15 000 лв., който счита за прекомерен. Твърди, че извършители на побоя са били няколко души, но е наказан само той, като на останалите не е повдигнато обвинение за причинената средна телесна повреда или за останалите леки телесни повреди. Счита, че побоят е бил предизвикан от ищеца чрез отправени обиди.

Ответникът не сочи доказателства. Не претендира съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Искът е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Страните не спорят, че с влязло в сила протоколно определение по н.о.х.д. № 170/ 2025г. по описа на Районен съд – Бургас е одобрено споразумение по чл.381 от НПК, по силата на което ответникът К. Н. К. е 2 признат за виновен в това, че на 09.03.2024г., около 16,30 ч. в ***, в близост до бистро ***, ответникът в съучастие, като съизвършител с неустановени лица, чрез нанасяне на удари с ръце, крака, камъни, пръчки и стъклени бутилки в областта на главата, крайниците и тялото на ищеца В. Ж. К., умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на базата на първа предкиткова кост на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 6-8 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. За така извършеното престъпление на ответника е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Не е спорно, че деянието е извършено в присъствието на съпругата на ищеца и малолетното им дете.

На основание чл.383, ал.1 от НПК така одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд е обвързан от това споразумение относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на ответника. Поради това настоящият съд приема за установено виновното извършване от страна на ответника на процесния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД – причинена по посочения в споразумението начин средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на базата на първа предкиткова кост на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка. Тъй като вредоносният резултат „трайно затруднение на движението на ръката“ е елемент на престъпното деяние по чл.129, ал.2 от НК, в извършването на което ответникът е признат за виновен, недопустимо е в настоящото производство да се пререшава въпроса за неговото обективно осъществяване. Задължителната сила на присъдата налага да се приеме за установено, че ответникът заедно с други лица е нанесъл побой на ищеца /нанасяне на удари с ръце, крака, камъни, пръчки и стъклени бутилки в областта на главата, крайниците и тялото/ и от този деликт лявата ръка на ищеца е осакатена по посочения в присъдата начин – счупване на базата на първа предкиткова кост, като това е причинило трайно затрудняване на движението на този крайник, изразяващо се в ограничаване 3 възможността на този крайник да извършва движение в пълен обем, което е продължило 6-8 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.

Останалите претендираните от ищеца наранявания се установяват от съдържащото се в досъдебното производство съдебно-медицинско удостоверение № 53/ 2024г., издадено след преглед на ищеца в Отделението по съдебна медицина при „УМБАЛ – Бургас“ на 11.03.2024г. При прегледа са установени следните допълнителни увреждания на ищеца : кръвонасяване в областта на дисталната към средна трета на трети пръст на лявата ръка по долната повърхност – около 3х1 см; кръвонасядане по вътрешната повърхност на лява длан със синкав цвят; охлузна рана по горната повърхност на ляво рамо – 2х 0,4 см; и синкаво кръвонасядане 2х0,2 см; охлузна рана по проекцията на долния ръб на лява лопатка на гърба – 2,2х0,3 см; две охлузни рани в областта на ляво коляно – 2х2,2 см и 3,5х3,5 см; охлузна рана на дясно коляно – 3х1,4 см; освидетелстваният съобщава за болки в главата и лява ръка.

За установяване на уврежданията на ищеца и на понесените от него болки и страдания по делото са разпитани свидетелите С. М. /приятел на ищеца/ и М. М. /съжител с майката на ищеца/. Свидетелите установяват, че освен описаната средна телесна повреда, от побоя ищецът е имал охлузвания по тялото и нараняване зад ухото от удар с камък. Бил е травмиран и притеснен от случилото се. Лявата му ръка е била гипсирана за около месец, не е можел да упражнява професията си – фризьор, нито да шофира.

Свидетелите установяват, че и понастоящем ищецът изпитва болки, които му пречат да извършва по-тежка физическа работа. Според свидетелите съпругата на ищеца го е упреквала за инцидента и впоследствие са се разделили. Ищецът станал затворен, променил се.

При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните изводи :

На основание чл.300 от ГПК безспорно се установи по делото, че ответникът виновно е причинил на ищеца процесното непозволено увреждане – трайно затруднение на движението на лявата ръка в резултат от нанесен побой. Въз основа на свидетелските показанияи съдебно-медицинското удостоверение се установява, че от този побой са причинени и охлузвания и кръвонасявания по тялото на ищеца.

На основание чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които 4 виновно е причини другиму. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За такива вреди съдът приема стресовите преживявания на ищеца от нанесения побой в това число и накърненото усещане за чест на ищеца; търпените физически болки и страдания от счупването на кост в ръката му и в хода на обичайния оздравителен процес от 6-8 седмици, като по делото не се събраха доказателства за настъпили усложнения, обосноваващи по-голяма продължителност на оздравителения период; неудобството от невъзможността ищецът да използва пълноценно ръката си, за да извършва обичайните си трудови и други битови дейности в периода на възстановяването – 6-8 седмици,. Съдът намира, че сочените семейни проблеми и последващо прекратяване на връзката на ищеца и съпругата му не са в пряка причинна връзка с поведението на ответника и извършения от него деликт, тъй като твърдяната причина за тях е поведението на ищеца, за което същият е бил упрекван от съпругата си. Същото се отнася и до сочените от свидетелите трайни промени в характера на ответника, за които въз основа на показанията на свидетелите съдът прави извод, че са резултат от личните семейни отношения на ищеца след инцидента, а не от причинените от ответника увреждания.

Неподкрепено с доказателства остана възражението на ответника, че инцидентът е предизвикан от самия ищец, който отправил обиди към него и близките му и така предизвикал конфликта. От доказателствата по делото има данни единствено, че ищецът е направил забележка на ответника и останалите лица, с които той е бил, но не се установява забележката да е с обидно съдържание, годно да предизвика афект.

Неоснователно е и възражението на ответника, че в побоя са участвали и други лица, които отговарят за причинените вреди. Безспорно ответникът е извършител на деликта, като наличието на други съизвършители единствено обосновава солидарна отговорност на всички деликвенти на основание чл.53 от ГПК, но не освобождава ответника от отговорност за част от вредите.

На основание чл.52 от ЗЗД и съобразно ППВС № 4/ 1968г. за определяне на справедливия размер на обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на пострадалия ищец към момента на деликта – 33 г. и доброто му здравословно състояние 5 към този момент; преживените страхови чувства при нанасянето на побоя; преживяното усещане за накърнена чест от този деликт; полученото телесно увреждане, което се квалифицира като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 от НК/ – трайно затрудняване на движението на лявата му ръка; получените несъставомерни телесни увреждания – охлузвания, кръвонасядания, болки; начина на получаване на уврежданията – нанесен побой от няколко лица; продължителността на възстановителния период - 6-8 седмици; вида и интензитета на търпените болки и неудобства, които в началото на възстановителния период са по-силни, а в последствие отшумяващи; изпитваните и след възстановителния период болки при тежка физическа работа; липсата на данни за обективни причини за продължаващи в бъдеще болки и неудобства. Следва да се отчете и социално-икономическата обстановка в страната към момента на деликта, за която индиция е размерът на средната работна заплата, който по данни на НСИ за 2024г. е средномесечно 2295,50 лв. /2198 лв. – за първото тримесечие, 2296 лв. – през второто тримесечие, 2275 лв. – през третото и 2413 лв. – през четвъртото/.

По тези съображения съдът приема за справедлив размер на обезщетението сумата от 17 000 лв., до която предявеният иск е основателен.

Финансовото състояние на ответника – деликвент не е установено от закона като критерий при определяне на размера на обезщетението и не се включва в критерия „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, водещ при овъзмездяването на претърпените неимуществени вреди. Поради това съдът не може да съобрази сочената от ответника липса на достатъчно парични средства за изплащане на дължимото обезщетение.