Определение № 286 от 25.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Велико Търново, 25.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

КАЛОЯН В. ГЕРГОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20224001000222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.

15 ал. 2 от ГПК.

С Определение № 192/03.06.2022 год. по т. д. № 307/2021 год. Окръжен съд – гр. Русе прекратил образуваното пред него производство на осн. чл. 15 във вр. с чл. 19 от ГПК и чл. 8 ал. 1 от ЗМТА.

Частна жалба против това определение е подадена от ищеца „Топлофикация Русе“ АД чрез изп. директор С. Ж.. Счита определението за необосновано, при почти пълна липса на правни мотиви. Съдът неправилно, в нарушение на чл. 44 от КМЧП, е приел, че договорът, въз основа на който е издадена процесната фактура, съдържа арбитражна клауза, което е довело до неправилно приложение на материалния закон - ЗМТА. Договорът е прекратен на 05.07.2013 г. с отделен договор и този факт не се оспорва от ответника. Арбитражната клауза не е запазила действието си и този извод се прави въз основа на тълкуване на двата договора. Преценката на съда относно погасяването на първоначално уговорената арбитражна клауза е следвало да бъде извършена съобразно приложимото право – правото на Англия и Уелс, което е следвало да бъде служебно установено от съда. Съдът е следвало да прецени обхвата на арбитражната клауза. В случая тя има по-ограничен обхват – отнася се само и единствено до спорове и неясноти, произтичащи от рамковия договор или свързани с него, но не и до спорове, свързани с прекратяване на рамковия договор, включително и до установителните искове. Арбитражното споразумение е изгубило действието си, тъй като е прекратено изрично от страните с нов процесуален договор. Компетентността на българския съд произтича от разпоредбата на чл. 5 § 1 б.“б“ от Луганската конвенция. Клаузата не е „пренесена“ в договора от 05.07.2013 г., който е 1 самостоятелен договор със самостоятелен предмет. Прекратяването на договора има две правни последици - прекратява се действието на арбитражната клауза и се премахва определения приложим закон, уговорен в арбитражната клауза. Волята на страните за прекратяване на действието на арбитражната клауза се установява и от последващите им действия по сключване на договор за особен залог на вземания. Договорът за прекратяване е сключен с една специфична цел – да осигури валидността на договора за особен залог като премахне чуждия приложим материален закон и съдържащата се в първоначалния договор арбитражна клауза. Ако договорът не е бил прекратен и не е било преустановено действието на арбитражната клауза, договорът за залог би бил нищожен. При положение, че е приложим чуждия материален закон, ищецът като залогодател не би могъл да упражни правата си по чл. 36 ЗОЗ. Освен това, приложимостта на българския материален закон относно вземанията по договора никога не е била оспорвана от ответника, който се е легитимирал като кредитор на ищеца пред българския съд, включително и във водените между страните искови производства във връзка със заложеното от ищеца имущество по договора за особен залог. Моли съда да го отмени и да върне делото на РОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба – ответник в първоинстанционното производство „Мечел Карбон“ АГ - Швейцария чрез пълномощниците адв. А. Г. и адв. Г. М. заема становище за неоснователност на частната жалба. Предявеният иск е по спор, предмет на действително арбитражно споразумение, което не е изгубило силата си, в т. ч. и със сключване на споразумението за прекратяване. Частичното запазване на действието на договора за доставка се потвърждава и от сключването на Допълнително споразумение № 7/15.07.2013 год. след споразумението за прекратяване. Предявеният иск е в предметния обхват на арбитражното споразумение. Договорът за залог и приложимото към него право са неотносими към действието на арбитражното споразумение. Договорът за залог се урежда по българското право, защото заложеният актив – вземания на ТЕЦ – Русе срещу НЕК са по българското право и изпълнението на залога ще е в България. Двете образувани дела – т. д. № 1034/2017 г. на СГС и т. д.

№ 619/2019 г. на СГС, са по предявени искове за събиране на обезпечените с особения залог вземания на ТЕЦ – Русе към НЕК. НЕК не е страна по арбитражното споразумение и двете дела имат за предмет само задълженията на НЕК към ТЕЦ – Русе. „Мечел Карбон“ е предявил пред Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм арбитражно производство V2022/052 с предмет - искове за събиране на всички негови вземания от ТЕЦ – Русе по договора за доставка на въглища, включително и по процесната фактура. Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, 2 изложени в частната жалба и в отговора на насрещната страна, както и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Пред РОС е предявен иск от „Топлофикация Русе“ АД против „Мечел Карбон“ АГ - Швейцария за признаване за установено, че поради изтекла давност ищецът „Топлофикация Русе“ АД не дължи на „Мечел Карбон“ АГ сумата 231 800.00 щатски долара по издадена от ответника фактура № МС/12/104470СО/09.10.2012 г. за доставени парни въглища.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил купувач по сключен с ответника като продавач Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 год. По него са извършвани периодични доставки, за което са издадени общо 57 фактури, включително и процесната фактура с падеж 24.12.2012 г. Сумата по фактурата не е платена поради изтекла погасителна давност. Договорът за доставка на въглища е прекратен с Договор за прекратяване от 05.07.2013 г., като последица от което е прекратено действието на арбитражната клауза в договора и е премахнат приложимия закон. С оглед последиците от прекратяване на договора, приложим е КМЧП. Компетентен е българският съд (чл. 4 ал. 1 т. 2 КМЧП), както и българският процесуален и материален закон. Аргумент за приложение на българския закон е и сключения на 05.07.2013 г. Договор за особен залог на вземания на ищеца към НЕК. Въз основа на договора за залог ответникът е извършил принудителни действия, като пристъпването към изпълнение е вписано на 02.12.2016 г., а на 19.12.2016 г. на ищеца е връчено съобщение за пристъпване към изпълнение. Вземането по процесната фактура е за периодично плащане и по отношение на него е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, която в случая е изтекла на 24.12.2015 г.

В отговора на исковата молба ответникът „Мечел Карбон“ АГ е оспорил предявения иск. Направил е възражение за неподведомственост на спора пред българския съд, предвид наличието на арбитражна клауза. Договорът за доставка е прекратен на 05.07.2013 г., но е запазил действието си за вече възникналите задължения на купувача (ищеца). С допълнителни споразумения № 7 и № 8 към договора, сключени на 15.07.2013 г. страните са уредили изпълнението на непогасените задължения на купувача по договора за доставка на въглища. Тези задължения са разсрочени до 05.07.2016 г. съобразно погасителен план, като са предвидени лихви за забава и неустойки.

Процесната фактура е част от разсрочените задължения. Прекратяването на договора за доставка на въглища и учредяването на особен залог за свързани със смяната на собствеността на ТЕЦ – Русе. Ищецът е платил само първата и втората вноска по допълнително споразумение № 7. Ответникът е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ и е събрал сума в размер на 7 804 599.96 лв., която е разпределена и с нея са погасени част от задълженията на ищеца по договора за доставка. Задължението по процесната фактура в размер на 231 800.00 щатски долара не е погасено – нито доброволно, нито в резултат 3 на принудителното изпълнение.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът прекратил производството, предвид наличието на арбитражна клауза в договора и в споразумението за прекратяването му.

Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

На 30.12.2011 г. в Баар, Швейцария между „Мечел Карбон“ АГ като „продавач“ и „Топлофикация Русе“ ЕАД като „купувач“ е сключен Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 год., по силата на който продавачът се задължава да продаде, а купувачът - да закупи въглища за парни котли в определено количество, качество и цена. Съгласно т. 10.2. от договора, ако страните не успеят да постигнат доброволно споразумение по каквито и да било спорове и несъответствия, както е предвидено в т. 1 на същата клауза, „съответният спор, противоречие или иск ще бъдат разрешавани чрез окончателен и обвързващ арбитраж съгласно Правилника за арбитраж на Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм“.

Описан е съставът на арбитражния трибунал, начинът, по който се избират арбитрите, както и езикът на арбитражното производство (английски). В т.

10.3. е посочено, че „договорът се ръководи и тълкува съгласно разпоредбите на действащото законодателство на Англия и Уелс и изключва всяко приложение на Конвенцията за договорите за международна покупкопродажба на стоки на ООН от 11.04.1980 г.“.

Не се спори, че по договора са извършвани доставки съобразно уговорките в него. На 09.10.2012 год. е издадена фактура № МС/12/104470СО/09.10.2012 г. за сумата 2 31 800.00 щатски долара с падеж 24.12.2012 г.

Към договора са били сключени няколко допълнителни споразумения („допълнения“), касаещи количеството на доставената стока и цената на стоката.

На 05.07.2013 г. между страните е сключен Договор за прекратяване на договора за доставка на въглища от 31.12.2011 г. Съгласно т. 2.2. от този договор „Прекратяването на договора няма да окаже влияние върху, и настоящият договор не представлява отказ или отмяна на: 2.2.1. каквито и да е заявки за доставка на въглища, направени от купувача към продавача на или преди датата на влизане в сила и 2.2.2. задълженията на купувача да плати на продавача всички суми, които са станали платими на продавача (независимо дали плащането е станало дължимо към датата на влизане в сила) за доставка на въглища преди или след датата на влизане в сила съгласно заявки, направени от купувача по договора по всяко време на или преди датата на влизане в сила и всички такива суми остават платими съгласно условията на договора“.

В т. 5.1. е посочено, че договорът, и какъвто и да е спор или 4 несъответствие, възникнали по или във връзка с неговия предмет или изготвяне (включително извъндоговорни спорове или искове) се подчинява на и се тълкува съгласно законите на Англия. В чл. 5.2. е въведена арбитражна клауза за разрешаване на възникналите между страните спорове пред Арбитражния институт на Търговската камара на Стокхолм.

На същата дата – 05.07.2013 г., между „Топлофикация Русе“ ЕАД като „залогодател“ и „Мечел Карбон“ АГ като „заложен кредитор“ е сключен Договор за особен залог на вземания за обезпечение на суми, дължими по Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 год.

Посочено е, че залогът е във връзка със сключен между Мечел Интернешънъл Холдингс – Швейцария - едноличен собственик на капитала на залогодателя и „Топлофикация-Плевен“ ЕАД договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Топлофикация Русе“ ЕАД. По силата на договора за залог залогодателят „Топлофикация Русе“ ЕАД учредява залог върху своите вземания – съществуващи и бъдещи, към НЕК по Договор № 12ИЕ2102030/05.05.2012 г. за доставка на електроенергия. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ по надлежния ред.

На 15.07.2013 г. между „Мечел Карбон“ АГ и „Топлофикация Русе“ ЕАД е сключено и подписано Приложение № 7 към Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012/30.12.2011 год. В него изрично е посочено, че на 05.07.2013 год. договорът е бил прекратен, с изключение на заявките направени на или преди тази дата. В клаузата на т. 2.1. страните са потвърдили размера на неизплатената сума по договора за доставка (18 805 049.22 щатски долара) и са договорили плащане на вноски заедно с лихва съгласно график-приложение. Споразумението съдържа клаузи за неизпълнение и за предсрочна изискуемост. Съгласно т. 4.2. Приложение № 7 представлява неразделна част от договора за доставка.