Определение № 1469 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Христо Лазаров

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500534 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от К. Д. И. от гр. *** против разпореждане № 508 от 26.09.2024 г. по гр.д. № 115/ 2024 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с което е върната искова молба с вх. № 7598/23.12.2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца, подадена от К. Д. И. срещу Министерство на правосъдието на Република България и производството по делото е прекратено.

Оплакванията за незаконосъобразност на разпореждането са обосновани с накърняване на правото му на ефективна защита, предвид невръчването на разпореждане № 244 от 21.05.2002 г., с което не му била дадена възможност да изпълни лично указанията на съда, в нарушение на чл. 8 от АПК, чл. 6 от ЕХПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.

К. Д. И. от гр. *** сезирал Окръжен съд - гр. Враца с иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС, предявен срещу Министерство на правосъдието на Република България, за сумите 124 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди 30 124 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от началника на Затвора - *** и държавните съдебни изпълнителни при Софийския районен съд.

1

С определение № 464 от 15.09.2023 г. по гр.д. № 544/ 2022 г. на Окръжен съд - гр. Враца на основание чл. 95 от ГПК адвокат М. И. Д. от Адвокатска колегия - гр. Враца бил назначен за служебен адвокат на ищеца.

С определение № 75 от 5.02.2024 г. по същото дело производството било прекратено на основание чл. 118, ал.2, вр. с чл. 119, ал.3 от ГПК и делото било изпратено по подсъдност на Окръжен съд - гр. Кюстендил.

С разпореждане № 244 от 21.05.2024 г. по гр.д. № 115/ 2024 г. на Окръжен съд - гр.

Кюстендил исковата молба била оставена без движение и на ищеца били дадени указания, свързани с отстраняването на нередовностите й. С разпореждане от 13.08.2024 г., по молбата на адвокат М. Д. на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК срокът за изпълнение на указанията бил продължен с още 14 дни, считано от 14.08.2024 г. Съобщението до ищеца чрез назначения му служебен адвокат се върнало в цялост от обявения в Регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия - Враца адрес, с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че получателят не е открит при посещения на адреса на 20.08.2024 г. и 24.08.2024 г., като на адреса няма кантора на адвоката, но адвокат М. И. Д. бил уведомен по телефона на 27.08.2024 г. в 16:32 ч. и бил запознат със съдържанието на съобщението.

С разпореждане № 508 от 26.09.2024 г. съдът приел, че констатираните нередовности по исковата молба не били отстранени в предоставения срок, който изтекъл на 28.08.2024 г. и върнал искова молба с вх. № 7598/ 23.12.2022 г по описа на Окръжен съд - гр. Враца и прекратил производството по делото. Съобщението за връчване на разпореждането било получено на електронния адрес на адвокат М. Д. на 27.09.2024 г. в 10:17:19 часа. След текста на диспозитива на разпореждането е поставен правоъгълен мокър печат с отбелязване, че е влязло в сила на 3.10.2024 г.

С разпореждане от 5.09.2025 г. на заместник - председател на Софийския апелативен съд е прието, че предвид липсата на доказателства за заплатена държавна такса, частната жалба се явява нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 от ГПК. Освен това препис от обжалваното разпореждане е бил връчен на страната чрез назначения особен представител адвокат Д. на 27.06.2024 г., като било посочено, че разпореждането е влязло в сила на 3.10.2024 г. След като жалбата е била подадена на 22.07.2025 г., за което свидетелствало пощенското клеймо, като процесуално недопустима тя подлежала на връщане, като компетентен да се произнесе бил администриращият Окръжен съд - Кюстендил, който, в случай, че не намерил основания за това, следвало да укаже на частния жалбоподател да ангажира доказателства за внесена -3- държавна такса по сметката на Апелативен съд – София в размер на 15 лева. По тези съображения преписка с вх. 23617/ 5.09.2025 г. по описа на Апелативен съд - София била върната на Окръжен съд - Кюстендил за администриране.

След връщането на преписката в разпореждане № 369 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 115/ 2024 г.

2 на Окръжен съд - гр. Кюстендил съдът констатирал, че частната жалба е подадена по пощата на 22.07.2025 г., видно от пощенското клеймо върху плика. Съобщението с препис от обжалваното разпореждане било връчено на ищеца чрез назначения му особен представител адвокат М. Д. чрез ССЕВ на 27.09.2024 г. в 10:17:19 ч. видно от приложената разпечатка по делото. Срокът за обжалване изтекъл на 4.10.2024 г., а частната жалба била подадена по пощата на 22.07.2025 г. - след изтичането на срока за обжалване. По тези съображения съдът върнал частна жалба с вх. № 3537/ 28.07.2025 г. на К. Д. И. срещу разпореждане № 508 от 26.09.2024 г.

Срещу разпореждане № 369 от 18.09.2025 г. К. Д. И. подал частна жалба с вх.№ 4453/ 30.09.2025 г. В определение № 234 от 26.01.2026 г. по ч.гр.д. № 3360/ 2025 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав съдът приел, че частна жалба с вх. № 3537 /28.07.2025г е била подадена по пощата на 22.07.2025 г., след като жалбоподателят е бил уведомен лично за разпореждането на 16.07.2025 г. Не се установило обжалваното разпореждане да е било връчено надлежно на назначения особен представител адвокат М. Д.

- изпратено било съобщение чрез ССЕВ на 27.09.2024 г. в 10:17:19 часа, но нямало върнато потвърждение от адресата, че го е изтеглил и потвърдил получаването. Особеният представител бил извършвал процесуални действия чрез ССЕВ, но не бил изразил съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книга в производството пред съда. Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК не била приложима при извършване на процесуални действия чрез системата за сигурно електронно връчване. В случая съобщението е било изпратено на електронен адрес на особения представител по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК и при липса на удостоверяване на електронно връчване съгласно чл. 44, ал. 3, т. 3 от ГПК приложение намирало правилото на чл. 41а, ал. 2, изр. посл. от ГПК, според което ако получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от изпращането, книжата се връчват по общия ред.

По тези съображения съдът приел, че срокът за обжалване не е изтекъл, тъй като обжалваното разпореждане не е било връчено надлежно на особения представител, а било връчено лично на жалбоподателя на 16.07.2025 г., частната жалба била регистрирана на 22.07.2025 г. - в установения срок, и отменил разпореждане № 369 от 18.09.2025г., за връщането на частна жалба с вх. № 3537/28.07.2025г. срещу разпореждане № 508 от 26.09.2024 г.

В обхвата на правомощията си по чл. 274, ал.1 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството, срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя, при съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 3

6/2017 г. на ВКС, ОСГТК намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на разпореждането за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в предоставения от съда срок е винаги основание за връщането й и прекратяване на производството, освен в случаите, когато на страната са били дадени указания, които протИ.речат на материалния закон или съставляват нарушение на съдопроизводствените правила.

В конкретния случай такива нарушения не са били допуснати - в мотивите на разпореждане № 244 от 21.05.2024 г. съдът изброил подробно и ясно всички пропуски, които следва да бъдат отстранени, като указанията са съобразени стриктно с изискванията, на които трябва да отговаря съдържанието на исковата молба в разпоредбата на чл. 127 от ГПК. Срокът за изпълнението им е бил продължен с 14 дни, както е поискал процесуалният представител на ищеца в молбата от 12.08.2024 г., предвид наличието на изтъкнатата от него основателна причина - ползването на годишен отпуск. В съответствие с последователната практика на касационната инстанция съдът няма задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко. (Определение № 44 от 1.04.2021 г. по ч.гр.д. № 83/ 2021 г. на ВКС, I г.о.) Както сам изрично е посочил в молбата си, пълномощникът се запознал със съдържанието на разпореждането („в 13:31 часа на 6.08.2024 г. достъпих до така изпратеното разпореждане“) , но в предоставения срок, който изтекъл на 28.08.2024 г. - 8 дни след края на неговия годишен отпуск, указанията не са били изпълнени. При тези факти обосновано и в съответствие с процесуалната норма съдът върнал исковата молба.

-5-

Несъстоятелно е оплакването на въззивника, че съдът е трябвало да го уведоми лично за разпореждането за връщане на исковата молба.

Принципно положение при изпълнението на процесуалните действия по връчване на съобщения и призовки в Глава шеста от ГПК е, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника - чл.39, ал. 1 от ГПК. По този въпрос е единна и съдебната практика, съгласно която когато страна по делото има пълномощник с редовна представителна власт да извършва процесуални действия пред съда, съдебните книжа трябва да се връчват на него, а не на страната. (Решение № 149 от 24.06.2019 г. по гр.д. № 1408/ 2019 г. на ВКС, III г.о.) Ирелевантни за спора са възраженията, изтъкнати от частния жалбоподател, срещу „действията и бездействията“ на назначения от съда служебен адвокат, сочещи на „незаинтересованост от делото“ и „нежелание да укаже адекватна 4 помощ“. Процесуалното поведение на пълномощника (действие или бездействие) в отклонение от принципа за защита на най-добрия интерес на доверителя и пропускане на възможността да извърши определено процесуално действие е факт, който има правно значение единствено в отношенията между представителя и представлявания с оглед ангажирането на отговорността на адвоката по реда на чл. 51 от Закона за адвокатурата.

В съответствие с изложеното и поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на въззивната инстанция с изводите на първостепеннния съд определението ще следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от К. Д. И. от гр. *** против разпореждане № 508 от 26.09.2024 г. по гр.д. № 115/ 2024 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5