Решение № 210 от 23.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Свиленград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200899 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-164 от 08.10.2024 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на В.

М. В. с ЕГН ********** от град **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., за нарушение на чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят В. М. В. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не бил извършил нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. М. В., не се явява. С Писмена молба адвокат И. И. иска от Съда да отмени обжалваното НП на основанието, посочено в Жалбата и допълнително сочи, че деянието 1 било несъставомерно, тъй като липсвало Полицейско разпореждане, а жалбоподателят бил наказан за неизпълнение на предписанието, посочено в Протокол за предупреждение, което не се приравнявало на Разпореждане. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното Н П (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 23.09.2024 година полицейските служители – Г. М. Д. и колегата му Г.

К. Г. изпълняват служебните си задължения в град Свиленград, област Хасково, като автопатрул СВ7715МТ. Около обед по разпореждане на Оперативния дежурен на РУ – Свиленград във връзка с възникнал спор между жалбоподателя В. и лицето М. В. А., се явяват в РУ – Свиленград, където се намират посочените две лица. М. А. се оплакла, че В. я притеснява като идва в дома й и желае да бъде предупреден да не продължава с това си поведение. В качеството си на полицейски орган полицейският служител Г. съставя Протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР, с който жалбоподателят е предупреден да не отправя закани и заплахи за саморазправа спрямо М. А. и да не предприема действия за осъществяването им. Протоколът е връчен в 12.20 часа лично на лицето – жалбоподателя В. В..

В посочения смисъл е и Докладната записка на свидетеля Д., включително представена в четлив вид.

Около 12.50 часа е подаден сигнал на ЕЕН 112 от М. В. А., че В. я преследва. На место – пред денонощен магазин „Спайдър” в град Свиленград, 2 област Хасково, отиват отново полицейските служители - свидетелят Д. и колегата му Г., като констатират, че В. и А. са там, като последната заявява, че В. продължава да я преследва, като поведението му тя възприема като заплаха. В този смисъл са и Писмото на Районен център 112 към Дирекция „Национална система 112” и приложеният към него диск, съдържащ аудиозапис и снимки на Електронните картони.

Предвид констатираното според полицейските органи нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. М. Д. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган в РУ - Свиленград), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с бланков № 430018 и с входящ № 351А-164, входиран на 29.09.2024 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Г. Г.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не спазва написания Протокол за предупреждение спрямо лицето М. В. А. като продължава да я преследва и да се разправя с нея, което тя възприема като заплаха. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, вр.чл. 4 от ЗМВР, която вписва за нарушена.

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 23.09.2024 година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ Свиленград при ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 351А-164 на 08.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, който сочи с № 351А-164/29.09.2024 година, както и правната квалификация на нарушението – чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от ЗМВР и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 16.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и информацията, съдържаща се в Писмо с вх.рег.№ 9405 от 28.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

3

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВ – Хасково издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗМВР, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. М. Д. е полицейски орган в РУ - Свиленград и че Бончо Цветанов Бонев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Бончо Цветанов Бонев е служебно известно на настоящия Съдебен състав, а и в тази насока е и Писмо с вх.рег.№ 9405 от 28.10.2024 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-7030 от 26.10.2024 година и Писмо с рег.№ 351000-7638 от 19.11.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

4

„б” от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗМВР , АУАН се съставят от органи на МВР, оправомощени от Министъра на вътрешните работи.

Видно от т. 1.5 от Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година на Министъра на МВР, е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на РУ в състава им. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 23.09.2024 година актосъставителят Г. М. Д. е заемал длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Г. Д. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 267, ал. 1 от ЗМВР , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗМВР. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АУАН е съставен на дата 23.09.2024 година (с чието съдържание е запознат жалбоподателя предвид наличието на подписа му под съдържанието на АУАН), но е входиран в Регистратурата на АНО на дата 29.09.2024 година.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Вярно е и че в АУАН не са посочени личен адрес и дата на раждане на свидетеля по Акта Г. Г., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на 5 посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И. И., в Писмената му молба:

АНО е приложил неправилно материалния закон. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да издават Писмени разпореждания, необходими за изпълнение на възложените им функции, адресирани към граждани и юридически лица, държавни органи и организации, като съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР тези Разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Неизпълнението на такова Разпореждане се санкционира по реда на чл.

257, ал. 1 от ЗМВР.

В конкретния случай обаче, неправилно, както актосъставителят, така и АНО са квалифицирали установеното поведение на жалбоподателя В. В..

Според Акта и НП нарушението е по чл. 64, ал. 4, вр.чл. 4 от ЗМВР . Според даденото описание на установените факти обаче, изводът, който може да се направи е не, че е налице нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР , доколкото не се описва изобщо наличието на Полицейско разпореждане, издадено по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и съответно установено неизпълнение на това Полицейско разпореждане; а че е налице несъобразяване на нарушителя с направено му Писмено полицейско предупреждение, което е предвидено да бъде правено в случаите на установени достатъчно данни и предположение, че дадено лице ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред по реда на чл. 65 от ЗМВР. Доколкото Предупреждение и Разпореждане са две 6 отделни форми на осъществяване на полицейската дейност, то чл. 64, ал. 4 от ЗМВР вменява задължение за задължително спазване на Разпорежданията на полицейския орган. В нито една част Предупреждението не съдържа Разпореждане по смисъла на чл. 64 от ЗМВР, поради което не подлежи на обжалване. Предупреждението не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не създава права или задължения, не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Предупреждението на полицейския орган не поражда самостоятелно правни последици, защото предписва спазване на поведение, което произтича от нормативни източници и се очаква от всеки гражданин, а именно: да не извършва престъпления и да решава възникнали спорове по законен начин (за тези изводи е ползвана установена от ВАС съдебна практика - Определение № 13243 от 31.10.2018 г одина на ВАС по адм.д.№ 12881/2018 година, V о., докладчик Съдията Донка Чакърова, Определение № 11803 от 23.09.2020 година на ВАС по адм.д.№ 9265/2020 година, V о., докладчик Съдията Йовка Дражева и др.). Т.е. в конкретния случай при описание на фактите по АУАН и НП на практика е направено смесване на хипотезите на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР, които са отделни и различни и съответно последиците при неизпълнение на Полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР не са идентични с тези на едно неизпълнение на Писмено предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, доколкото последното, както се каза, би ангажирало наказателната, или административнонаказателната отговорност на предупреденото лице съответно при извършване на конкретно престъпление или нарушение, свързано с обществения ред, за които лицето е било предупредено да не извършва.