Решение № 43 от 30.03.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ихтиман, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200856 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от П. И. П., ЕГН: **********, чрез адв.

П. Б., срещу Наказателно постановление № 23-0274-000452/03.10.2023 г., издадено от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози. Излага доводи, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, по какъв начин е обективиран отказа на жалбоподателя да изпълни предписанието за медицинско изследване. Посочва, че в АУАН и в Наказателно постановление № 23-0274-000452/03.10.2023 г. не е вписан от административнонаказващия орган фабричния номер на техническото 1 средство, което е изискване съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози. Счита, че проверката е била тенденциозна, като излага доводи в тази насока.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. Б., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган - началника на РУ-Ихтиман, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.07.2023 г., около 22,20 ч., на ПП 1-8 в района на с. *, с посока към гр. София, жалбоподателя П. И. П., е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № *, при извършената проверка бил тестван за алкохол с техническо средстви, което дало отрицателен резултат. Впоследствие, около 22,30 часа жалбоподателят бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг Чек 5000, но същият отказал, поради което му бил издаден Талон за медицинско изследване № 123784, който жалбоподателя отказал да подпише бил подписан от свидетеля Р. *.

В талона за изследване е посочено, че проверяваното лице трябва да се яви в МБАЛ-Ихтиман до 45 мин., от връчването на талона.

Жалбоподателят се е явил в МБАЛ-Ихтиман в определения срок, в 22 часа, 55 мин., на 23.07.2023 г., където в протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози е вписан отказа на лицето за изследване.

За отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Дръг 2

Чек 5000 и неизпълнението на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, свидетелят С. И. М., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ-Ихтиман, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 907989/23.07.2023 г. срещу П. И. П. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Р. К. * и предявен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-0274-000452/03.10.2023 г., издадено от началника на РУИхтиман към ОДМВР-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 01.11.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, талон за медицинско изследване № 123784 , фиш за спешна медицинска помощ, протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с дата 23.07.2023 г. , протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, справка за нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител С. И. М. и свидетеля Р. К. *.

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите С. И. М. и Р. К. * се установява начина на извършване на проверката спрямо жалбоподателя.

3

Отразеното в приетите по делото писмени доказателства- фиш за спешна медицинска помощ, протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с дата 23.07.2023 г., подкрепя изложеното от свидетелите М. и * относно обстоятелството, е жалбоподателят е отказал да бъде изследван за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

4

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП са ясно и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна. Посочено е, че жалбоподателят отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Дръг Чек 5000, както и че не е изпълнил предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Предвид изложеното и доколкото няма въведени твърдения за физиологични особености на жалбоподателя, съдът намира за неоснователно възражението, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, по какъв начин е обективиран отказа на жалбоподателя да изпълни предписанието за медицинско изследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му. Нарушението по чл.

5

174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност на органите на МВР и осъществява състава на нарушението. В настоящия случай жалбоподателят е отказал и двата начина на проверка на установяването на употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Както беше посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за налагане на съответното наказание. Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. (в този смисъл аргументи от ТР № 13/2021 г. по ТД № 1/2021 г. на ВАС, решение № 288 от 17.03.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 13/2023 г.)

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в депозираната жалба, че при издаване на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 6, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В посочената наредба не е въведено задължение да бъде посочван сериен номер на техническото средство, с което е предложено на жалбоподателя да бъде тестван, поради което съдът приема, че същото е в достатъчна степен индивидуализирано в обжалвания акт. На следващо място, непоставянето на стикери върху талона, връчен на наказания и на контролния, приложен по делото, съставлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от посочената наредба, но то не е съществено. Трайна е практиката на съдилищата, включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за преценка дали едно нарушение е съществено следва да се вземе предвид как се е отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното производство. В случая непоставянето на изискуемите от чл. 3, ал. 3 от Наредбата стикери не се е отразило в негативен аспект върху правото на защита на наказания, защото и без тях жалбоподателят е могъл да предостави кръвна проба, като изцяло по негово желание е отказал да бъде изследван.