Решение № 58 от 28.05.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С., 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20241870200455 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Л. Т. Я.,ЕГН:********** от гр.С., ул. “З.“ № 565,е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно постановление № 205/29.05.2024 год. на директора на Регионална Дирекция по горите-С. ,с което на основание чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите му /ЗГ/ е наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.1 от Закона за горите ,на осн.чл.266,ал.1,пр.4 от ЗГ е наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.2 от Закона за горите.В жалбата се твърди ,че жалбоподателят не е извършил посочените в АУАН и НП нарушения на Закона за горите.Сочи се ,че при издаването на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –не му е предявен акта за установяване на административно нарушение.Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.Претендира разноски.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят Л. Т. Я. се явява лично и с пълномощника си адв.Пл. М. ,който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган- Директорът на РДГ-С. не се явява и не се представлява.В писмено становище по делото оспорва жалбата и счита ,че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания

1 административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

Видно от обжалваното наказателно постановление № 205/29.05.2024 год. на Директора на Регионална Дирекция по горите-С. ,с което на Л. Т. Я. на основание чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите му /ЗГ/ му наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.1 от Закона за горите ,на осн.чл.266,ал.1,пр.4 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.2 от Закона за горите.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено ,че съгласно образувана административнонаказателна преписка за извършена проверка на 18.02.2024 год. от служители на ТП ДГС С. в местността „Т. б.“, на път посока за гр.С., е установено ,че на 18.02.2024 год. лицето Л. Т. Я.

,движейки се в местността „Т. б.“ транспортира с каруца -1,9 пр.м.куб дърва за огрев от бял бор,немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

За констатираното нарушение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 004941 от 20.02.2024 год. от Б. Г. С. на длъжност старши стражар при ТП ДГС-С. в присъствието на свидетеля Д. В.

Т.. Констатациите в АУАН са идентични с констатациите в наказателното постановление.Актът е връчен при отказ на нарушителя да го подпише,удостоверен с подписа на един свидетел - Д. В. Т..

По делото е съставен констативен протокол № 024860 от 18.02.2024 год. от Б. Г. С.

По делото са разпитани свидетелите Б. Г. С. –актосъставител и Д. В. Т.свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

От показанията на разпитаните свидетели се установява ,че по сигнал от директора на ДГС-С. са били изпратени в местността „Т. б.“ в гр.С. за транспортиране на незаконна дървесина с каруца в местността „Т. б.“ в посока гр.С..Малко преди града видели 3-4 каруци ,натоварени с дърва.Извикали да спрат ,но никой не се подчинил на разпореждането .Свидетелите им казали ,че ще им бъдат съставени актове ,нарушителите не спрели ,а продължили .Със съдействието на полицията свидетелите установили самоличността на нарушителите .Съставен е констативен протокол.АУАН е съставен в ДГСС..Жалбоподателят не е присъствал при съставянето на акта.Свидетелите окомерно установили количеството превозвана дървесина.В движение на каруцата установили количеството превозвана дървесина.Сочат ,че само уведомили устно нарушителя ,че ще му бъде съставен акт на следващия ден в ДГС-С..Нарушителят не е търсен за връчване на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е допустима.Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва наказателното постановление. Същото е издадено от компетентен орган. Разгледана по 2 същество е основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение има установителна, сезираща и обвинителна функция.С него се установяват фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на административно наказание.При това положение, за да бъде гарантирано правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която въздига осъществяването им в административно нарушение.Това се постига чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на АУАН.Извършването на предявяването е абсолютна предпоставка за законосъобразно продължаване на административно-наказателното производство.Следователно АУАН не може да изпълни която и да било от функциите си без да бъде осигурена възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието му.Предявяването е процесуално действие, което законът вменява в задължение на актосъставителя. Фактическото му извършване е обусловено и от волята на нарушителя.Затова в ЗАНН е предвидена хипотезата, при която административнонаказателното производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е запознал с АУАН и не го е подписал/чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в който привлеченото към административнонаказателна отговорност лице откаже да се запознае с АУАН и/или да го подпише.В този случай, за да се развие и приключи законосъобразно административнонаказателното производство обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43,ал.2 от ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН.Полагането на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без той да е възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не представлява надлежно удостоверяване на отказа.Това е така, защото функцията на свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на административнонаказателното производство лице, да удостовери, че са 3 спазени процесуалните правила, предвидени за гарантиране упражняване правото на защита на нарушителя.Той не може да стори това без лично да е възприел фактите, настъпването на които удостоверява с подписа си.

В случая се установява от показанията на разпитаните свидетели Б. С. и Д. Т.,че нарушителят е бил уведомен ,че ще му бъде съставен АУАН за извършеното нарушение и същият не е присъствал при съставянето му.Съставеният в отсъствието на нарушителя АУАН е оформен при наличие на отказ от нарушителя да се запознае с него и да го подпише.Отказът е удостоверен от Д. В. Т., който е свидетел при съставянето на акта.Положеният от него подпис не удостоверява по надлежен начин наличието на отказ на нарушителя да се запознае и да подпише АУАН, тъй като както се установи нарушителят не е присъствал при съставянето на акта и същият не му е предявен.За да бъде АУАН предявен при отказ на нарушителя, удостоверен с подписа на свидетел означава на нарушителя да му е връчен акта и той да е отказал да го подпише.При това положение не може да се направи категоричен извод, че актосъставителят е изпълнил задължението си по чл.

43,ал. 1 от ЗАНН за предоставяне на възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се запознае със съдържанието на съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение и да го подпише.Налице е съществено нарушение на процесуалните правила при образуване на административнонаказателното производство, което ограничава правото на защита на нарушителя. защита на нарушителя, така и съдебния контрол.Допуснатите съществени процесуални нарушения по издаване на АУАН е напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби РДГ – С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При действието на чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е прекомерно.

4

По гореизложените съображения съдът следва да отмени атакуваното наказателно постановление.

Воден от горното ,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 205/29.05.2024 год. на директора на Регионална Дирекция по горите-С. ,с което на Л. Т.

Я.,ЕГН:********** от гр.С., ул. “З.“ № 565, на основание чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите му /ЗГ/ е наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.1 от Закона за горите ,на осн.чл.266,ал.1,пр.4 от ЗГ му наложена глоба в размер на 850 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1,пр.4, т.2 от Закона за горите.

ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите-С. да заплати на Л. Т. Я.

,гр.С., ул. “З.“ № 565 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800 лева.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд – С. Област.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5