Определение № 240 от 30.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600317 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е собственоръчно изготвена жалба от осъденото лице Б. Т.

Б. срещу определение № 956/11.09.2025г., постановено на 10.09.25г. по ЧНД № 1214/25г. по описа на ВОС, с което е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 8 месеца и 19 дни от наложеното му наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Осъденото лице Б. Т. Б. търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Варна от 22.06.2023г.

Същият е бил осъден с присъда № 429/ 13.11.2020 г. по НОХД № 864 1

/2019 на Районен съд – Разград, с която му е било наложено наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, с начало на изпълнение - 22.06.2023г.

Наказанието е било изтърпяно на 22.06.2024г.

С протоколно определение № 2125/24.04.2024 г. по ЧНД № 1257/2024 на Районен съд Варна са групирани наложените му наказания от РС Варна по НОХД 1251/23г в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и по НОХД 5003/22г в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, като е определено общо наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода. Изпълнението на това общо наказание е започнало на 22.06.2024г.

Към датата на постановяване на атакуваното определение, л.св е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 18 дни, както и 23 дни от работа или всичко - 1 година, 3 месеца и 11 дни, с остатък в размер от 8 месеца и 19 дни.

От изложеното е видно, че е налице изтърпяване на изискуемата от закона ½ от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното /формалното/ от условията за допускане на предсрочното освобождаване.

Производството по реда на чл.440 от НПК обаче изисква и наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. В контекста на това се отчете, че първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя е сочела 38 точки – ниски стойности на риск. Като зони на дефицит са откроени – отношение към правонарушението и умения за мислене; отчетени са опасения от уязвимост и във връзка с въпроси на контрола, от накърняване или манипулиране от друг л. св.

Успоредно с това има сериозни дефицити в отношенията си с другите лишени от свобода - трудно съжителства с други хора. поради което често се налага да бъде преместван в други спални помещения. Актуалната оценка на риска от рецидив обаче установява повишение с два пункта – 40 точки, на границата между ниските и средните стойности. Освен първоначалните зони с дефицит е изведена нова, а именно - начин на живот и обкръжение, обусловена от податливостта на негативното влияние на криминалното обкръжение върху поведението на л.св. Б. и натрупаните дисциплинарни наказания. По отношение риска от сериозни вреди и отчетените първоначални опасения не е констатирана промяна. Индикирани са и опасения от уязвимост и във връзка с въпросите на контрола. Спрямо осъденото лице продължава корекционната 2 работа в процеса на пенитенциарното третиране, с оглед личностовите особености и диагностицираните зони, влизащи в риск - овладяване поведението и реакциите му в средата, развиване на елементарни умения за самостоятелно справяне и за водене на законосъобразен начин на живот след изтърпяване на наложеното наказание, преработване на стресови изживявания и връщане към социално-позитивни ролеви модели и развиване на умения, способстващи за преодоляването на отчетените дефицити.

За престоя си в изолираната среда, на жалб. Б. са налагани 5 н аказания: със Зап.№ 903/20.10.2023 г., заличено със заповед № 462 / 3.6.25 г. -Писмено предупреждение. ; със Зап.№ 289/12.4.2024 г.-Писмено предупреждение; със Зап.№ № 501/20.5.2024 -Забрана за участие в колективни мероприятия; със Зап. №873/20.11.2024- Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни и със Зап. № 639/26.6.2025- Забрана за участие в колективни мероприятия.

Получил е писмена похвала със зап. № 244/23.2.2024 г, както и заличаване или отмяна на наказание със зап.№ 525 / 8.4.2025 г.

Установимо от затв. досие на осъденото лице, същият не осъзнава в необходимата степен връзката между криминалното си поведение и своя начин на живот, не разпознава всички фактори отключващи деструктивните му прояви. По отношение на уменията за мислене лишеният от свобода отчасти разпознава проблемите си, макар понякога да осъзнава късно последствията от избраните от него погрешни стратегии за решаването им често реагира импулсивно. По отношение препланиране на присъдата все още не разбира изцяло нуждата от промяна в начина си на живот и поведение, както и собствената отговорност за постигането и. Констатирана е липса на устойчивост и ясно дефинирана мотивация за преодоляване дефицитите в поведението му, доколкото е непостоянен в изпълнение на целите и задачите по плана на присъдата.

Естеството на посочените обстоятелства, поражда обосновано съмнение за завършен процес на поправяне и превъзпитание, за успешна ресоциализация при предсрочно освобождаване, като навежда на мисълта, че преустановяването на постоянен надзор от страна на компетентните лица, би повлияло отрицателно върху нагласите и мисленето, би довело до деградация в цялостното поведение.

3

Положителните процесуални предпоставки на материалния и процесуалния закон изискват показано добро поведение и честно отношение към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите фактори. Такъв извод по отношение на осъдения Б. към настоящия момент все още не може да бъде постигнат. Без да се игнорират положителните данни за поведението и според ревизиращата инстанция пенитенциарното третиране спрямо Б. Т. Б. следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента показатели.

Изложените по-горе доводи не позволяват да се достигне до вътрешното убеждение, че жалбоподателят се е поправил трайно след осъждането му и че по този начин са постигнати целите визирани в чл.36 от НК, което от своя страна обосновава извода за липсата на втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК предпоставки.

С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на АпС-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Варна №

956/11.09.2025г., постановено на 10.09.25г. по ЧНД № 1214/25г. по описа на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600317 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е собственоръчно изготвена жалба от осъденото лице Б. Т.

Б. срещу определение № 956/11.09.2025г., постановено на 10.09.25г. по ЧНД № 1214/25г. по описа на ВОС, с което е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 8 месеца и 19 дни от наложеното му наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Осъденото лице Б. Т. Б. търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Варна от 22.06.2023г.

Същият е бил осъден с присъда № 429/ 13.11.2020 г. по НОХД № 864 1

/2019 на Районен съд – Разград, с която му е било наложено наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, с начало на изпълнение - 22.06.2023г.

Наказанието е било изтърпяно на 22.06.2024г.

С протоколно определение № 2125/24.04.2024 г. по ЧНД № 1257/2024 на Районен съд Варна са групирани наложените му наказания от РС Варна по НОХД 1251/23г в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и по НОХД 5003/22г в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, като е определено общо наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода. Изпълнението на това общо наказание е започнало на 22.06.2024г.

Към датата на постановяване на атакуваното определение, л.св е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 18 дни, както и 23 дни от работа или всичко - 1 година, 3 месеца и 11 дни, с остатък в размер от 8 месеца и 19 дни.

От изложеното е видно, че е налице изтърпяване на изискуемата от закона ½ от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното /формалното/ от условията за допускане на предсрочното освобождаване.

Производството по реда на чл.440 от НПК обаче изисква и наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. В контекста на това се отчете, че първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя е сочела 38 точки – ниски стойности на риск. Като зони на дефицит са откроени – отношение към правонарушението и умения за мислене; отчетени са опасения от уязвимост и във връзка с въпроси на контрола, от накърняване или манипулиране от друг л. св.

Успоредно с това има сериозни дефицити в отношенията си с другите лишени от свобода - трудно съжителства с други хора. поради което често се налага да бъде преместван в други спални помещения. Актуалната оценка на риска от рецидив обаче установява повишение с два пункта – 40 точки, на границата между ниските и средните стойности. Освен първоначалните зони с дефицит е изведена нова, а именно - начин на живот и обкръжение, обусловена от податливостта на негативното влияние на криминалното обкръжение върху поведението на л.св. Б. и натрупаните дисциплинарни наказания. По отношение риска от сериозни вреди и отчетените първоначални опасения не е констатирана промяна. Индикирани са и опасения от уязвимост и във връзка с въпросите на контрола. Спрямо осъденото лице продължава корекционната 2 работа в процеса на пенитенциарното третиране, с оглед личностовите особености и диагностицираните зони, влизащи в риск - овладяване поведението и реакциите му в средата, развиване на елементарни умения за самостоятелно справяне и за водене на законосъобразен начин на живот след изтърпяване на наложеното наказание, преработване на стресови изживявания и връщане към социално-позитивни ролеви модели и развиване на умения, способстващи за преодоляването на отчетените дефицити.