Решение № 5442 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5442 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110207297 по описа за 2024 година при участието на секретар Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7297 по описа за 2024 година.

Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ,,*****” АД срещу Наказателно постановление № 92-02-21 от 02.05.2024г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията (АВп), с което на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. § 9, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗМИП.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление било незаконосъобразно, т. к. било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила – след изтичане на съответните срокове по чл.34, ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушението било констатирано като извършено на 01.06.2019г., а Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен на 22.03.2024г. (почти пет години след извършване на нарушението), доколкото срокът започва да тече от деня, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията. Сочи се още, че административният контролен орган е разполагал с необходимите данни да установи нарушението и нарушителя още към момента на изтичане на срока за подаване на декларацията, изискуема по § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, поради което не следвало да се образува административно-наказателно производство. В жалбата се поддържа довод, че в АУАН и в НП липсвали достатъчно факти и мотиви относно това дали дружеството изобщо е било задължено да заявява вписване на действителен собственик, както и че не е било изследвано дали не са налице основания за освобождаване от това задължение по § 2 от ПЗР на ЗМИП. Посочва се също, че наказващият административен орган неправилно не бил приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай, защото нарушението било формално, извършено било за първи път, липсвали вредни последици и не са настъпили вреди за обществото или за държавни 1 органи. Твърди се още, че неправилно е отчетено забавеното изпълнение на задължението като отегчаващо обстоятелство. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,*****” АД, редовно призован, не изпраща законен представител, а в залата се явява адв. К. С. – негов упълномощен представител (вж. л.42), която поддържа жалбата с изложените доводи и съображения, вкл. и на изтекла давност.

Административно-наказващият орган – Главен секретар при Агенция по вписванията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, съобрази поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, и предвид законовите разпоредби, прие за установено следното:

Относно фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 25.02.2024г. служителят на Агенцията по вписванията Г. И. – на длъжност „юрисконсулт” в Отдел „Административно-правно обслужване” на Дирекция „ПОЧРД” към Агенцията, извършил справка по електронната партида на жалбоподателя ,,*****” АД в информационната система на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). При тази справка служителят установил, че нямало заявен действителен собственик на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгл. ал.1 от с. чл. действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала (ЕСК) по партидите им.

При справката служителят Г. И. установили, че няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП.

Съгласно разпоредбата на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал.1 в съответния регистър по чл.63, заявявали за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал.1 – 31.01.2019г., т. е. до 31 май 2019г., а от партидата на юридическото лице – жалбоподател било видно, че срокът по § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП не бил спазен.

За установените обстоятелства служителят Г. И. съставил Констативен протокол № 92-02-21/25.02.2024г. (вж. л.25-26).

Въз основа на КП от 25.02.2024г. и докладна записка от друг служител от Агенцията по вписванията (вж. л.15-24), на 22.03.2024г. свидетелката Р. Г. Н. (на длъжност „главен специалист” в Служба по регистрация на АВп) съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-21/22.03.2024г. срещу жалбоподателя, в който били описани обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението – не заявило вписване на обстоятелства по чл.63, ал.4 от ЗМИП (действителен собственик на дружеството) в срок до 31.05.2019г. в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и на 01.06.2019г. дружеството нарушило законоустановения срок по смис. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, както и правната квалификация на нарушението – по чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел (свид. М. М.), като бил връчен на законния представител на дружеството, който не отразил възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са представени.

2

Въз основа на съставения АУАН № 92-02-21/22.03.2024г., на 30.04.2024г. главният секретар на Агенцията по вписванията, овластена от изпълнителния директор на Агенцията със Заповед № РД-01-402/29.06.2022г., издала оспорваното НП № 92-02-21/02.05.2024г., в което били описани обстоятелствата по извършената проверка, фактическото описание на соченото нарушение по идентичен начин с този в АУАН, както и неговата правна квалификация (чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП), като на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП на дружеството „*****” АД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева. НП било връчено на 02.05.2024г. (вж. л.35-36).

Изложените фактически обстоятелства се установява от събраните по делото доказателствени материали по делото: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Р. Г. Н. и М. Н. М., и писмените доказателства – докладна записка (л.15-24), КП № 92-02-21/25.02.2024г. (л.25-26), извадка от ТРРЮЛНЦ (л.27), АУАН № 92-02-21/22.03.2024г. (л.28-30), НП № 92-02-21/02.05.2024г. (л.31-34), пощенска разписка за връчване на НП (л.35-36), приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК.

Настоящият съдебен състав прецени показанията на свидетелите Р. Н. и М. М., като се явяват логически и взаимно непротиворечиви и потвърждават отразените фактически обстоятелства, взаимно се допълват и установяват цялостната фактическа картина на случилото се събитие (дата, време и място, обстоятелства по извършването и установяването на нарушението и съставените документи). Затова и съдът кредитира показанията на двете свидетелки и основа фактическите си изводи въз основа на тези гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства се явяват обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като същите доказателства подкрепят заявеното от свидетелките, допълват показанията им, като въз основа на тези доказателства се установяват в пълнота данните за времето и мястото на нарушението, поради това съдът ги кредитира изцяло.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни извод на първостепенния съд:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното дружество), в срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

При проверка относно компетентността на длъжностните лице, съставили АУАН, респ. издали оспореното НП, съдебният състав установява спазване на изискванията на чл.123, ал.2 от ЗМИП (ред., ДВ, бр.42 от 2019г. – в сила на 28.05.2019г.) – Актовете за установяване на нарушения по чл.63, ал.1 – ал.6 от ЗМИП се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а НП се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

По повод на сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, съставът на съда споделя аргументите в жалбата, че е налице неспазване на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, доколкото в АУАН се твърди нарушението да е извършено на 01.06.2019г., а законът изисква Актът да се състави в продължение на шест месеца от „откриване на нарушителя” или до 3 пет години от „извършване на нарушението”, като в случая компетентният контролен орган е разполагал с необходимата информация, доколкото в търговския регистър по партидата на дружеството се съдържат всички фактически обстоятелства, които са вписани и при проверка в рамките на изискуемите шест месеца е било възможно да се предприемат съответните действия по своевременно съставяне на процесния АУАН. Извършителят на соченото нарушение следва да се счита за открит не от деня на съставяне на КП след извършената проверка, каквито доводи са изложени от актосъставителя, а още от момента на извършване на административното нарушение чрез бездействие (неподаване съответно заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ) – от датата 01.06.2019г. Ако контролният орган (в случая Агенцията по вписванията) поддържа база данни за задължените лица и веднага след изтичането на съответния срок има възможността да провери кои от тях не са изпълнили своето задължение, а регистърът се води от Агенцията по вписванията (чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ), този състав приема, че контролният орган разполага с цялата необходима информация, за да констатира нарушението и да установи неговото авторство, като срокът започва да тече от деня, след изтичането на срока за подаване на заявлението за вписване на съответните обстоятелства и до 01.12.2019г. е следвало да бъде съставен АУАН против дружеството, ако то не е изпълнило задължението си по чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП. В случая, макар и да е спазен петгодишният срок „от извършване на нарушенrето”, не е спазен срокът от 6 месеца от „откриване на нарушителя”, и императивното правило „да не се образува” административно-наказателно производство не е изпълнено.

Този съдебен състав не установява наличието на нарушения по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен при участието на един свидетел (свид. М.) и е бил връчен на представляващ дружеството, като е дадена възможност за представяне на възражения.

Съставът на първата инстанция счита, че няма нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, доколкото и двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат съответните реквизити, вкл. времето и мястото на извършване на соченото нарушение, обстоятелствата по извършването му и правната му квалификация.

По същество, от доказателствените материали по делото се установява, че в партидата на дружеството „*****” АД в ТРРЮЛНЦ към датата 31.05.2019г. няма вписани данни за действителните собственици. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗМИП (ред., ДВ, бр.42 от 28.05.2019г. – в сила от 28.05.2019г.), в редакцията, действаща към датата на нарушението, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.1 от с. чл. действителните си собственици по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им (чл.63, ал.5, изр.1 от ЗМИП), а когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал.1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България (чл.63, ал.5, изр.2, т.1 от ЗМИП), или а к о тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България (чл.63, ал.5, изр.2, т.2 от ЗМИП).