Определение № 1444 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л.а Цолова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Л.а Цолова Касационно търговско дело № 20258002901178 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №11/08.01.2025г. по т.д.№589/22г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение №260306/03.05.2017 г. по гр.д.

№1120/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това са осъдени А. М. П. и И. А. З. да заплатят солидарно на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на основание чл.57 ал.3 ЗБН вр. чл.240 ал.2 ТЗ сумата 18 638 186 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, допуснати при сключване между банката и „ЮМС“ АД на договор за банков кредит от 30.01.2014 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за присъждане на законна лихва върху главницата от 18 638 186 евро за периода 23.03.2017 г. – 28.10.2024 г.

Срещу така постановеното въззивно решение в осъдителната му част са постъпили касационни жалби от ответниците А. М. П. и И. А. З. , в които са наведени оплаквания неправилност, поради постановяването му при противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Претендира се отмяна на решението в обжалваната от касаторите част и произнасяне на касационната инстанция по същество с отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените във всички инстанции разноски.

В приложеното към касационната жалба на А. П. писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки решението за очевидно неправилно по съображения,че съдът е приложил нормата на чл.57 ал.3 ЗБН в смисъл,противоположен на действителното й съдържание; че е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика, приемайки,че не е следвало да бъде сключван процесният договор за кредит и така биха били предотвратени всички последващи загуби на банката,без да отчете,че кредитната дейност е основна функция на банките и представлява високорискова такава, като този риск се носи от самата банка в името на финансовия пазар и реализирането на печалба; не е обсъдил множество съществени доказателства, с което е нарушил основни процесуални права на ответниците, гарантирани от принципите на състезателното начало, равенството на страните и установяването на истината.

Наред с това касаторът се позовава и на допълнителната предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита за осъществена с въпросите 1.Деликтна или договорна е отговорността по чл.57 ал.3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият „дължима грижа“ при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение? и 2.Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл.134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл.57 ал.3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение 2 на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение,че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество? Твърди, че произнасянето на касационната инстанция по тези два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради наличие на неясноти в закона и необходимост от създаване на съдебна практика за отстраняването им/.

При произнасянето си, според касатора, съдът е разрешил въпроса 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи,твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства? в отклонение от практиката на Върховен касационен съд, обективирана в решенията по т.д.

№1665/22г. на І т.о. на ВКС, гр.д.№997/21г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№1921/21г. на ІІІ г.о. на ВКС, т.д.№937/18г. на І т.о. на ВКс, гр.д.№2221/16г. на ІІІ г.о. на ВКС и т.д.№1656/13г. на ІІ т.о. на ВКС. Поддържа в тази връзка,че съставът на апелативния съд не е обсъдил множество относими и надлежно събрани в процеса доказателства като решението за откриване на производство по несъстоятелност на „ЮМС“АД, извлеченията от сметките на длъжника, от които се установява,че същият е плащал редовно задълженията си за лихва до 25.06.2014г.; ГФО на кредитополучателя за 2014г. и 2015г. /а е взел предвид само тези за 2012г. и 2013г./,както и други доказателства за осъществени след сключването на договора факти, от които се установява,че квесторите и синдиците на банката са имали възможност и са били длъжни да предприемат множество адекватни действия за обезпечаването и удовлетворяването на вземанията на банката, включително чрез завеждане на искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към подадената от него касационна жалба И. А. З. поддържа приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която счита за осъществена с разрешените,според него, от въззивния състав въпроси: 1.Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл.82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме,че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение,че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в 3 несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?

/противоречие с решенията по т.д.№3103/2017г. на І т.о. на ВКС, т.д.

№317/2014г. на І т.о. на ВКС, т.д.№1402/2022г. на І т.о. на ВКС/; 2. Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит,съществуваща към момента на отпускането на кредита? и 3. При наличие на разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация,създадени правила в изпълнение на същия текст на чл.73 ал.1 ЗКИ? /по двата въпроса – противоречие с решенията по гр.д.№ 3270/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.

№2189/2015г. на І г.о. на ВКС и гр.д.№2049/2020г. на ІV г.о. на ВКС/; 4. След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди,а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване? /противоречие с решението по гр.д.№1076/2011г. на ІV г.о. на ВКС/; 5. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи? /противоречие с ППВС №1/53г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/85г., ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК и с решенията по гр.д.№4657/2015г. на І г.о. на ВКС, т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1544/14г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2483/14г. на ІІ т.о. на ВКС,т.д.№1618/14г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№3768/14г. на ІІ т.о на ВКС и т.д.

№2220/15г. на ІІ т.о. на ВКС/.

С предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК този касатор свързва разрешените според него от въззивния съд въпроси 6. Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер,че е възможно да настъпи 4 неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един покъсен момент? и 7. Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява,че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение? Приложимостта й обосновава с доводи,че въпросът относно обхвата на дължимата грижа на добрия банкер е нов за българското правораздаване и няма трайно установена съдебна практика по него.

Ответникът по касационните жалби „Корпоративна търговска банка“АД/н/ чрез – изпълняващите функциите на синдик Ангел Донов и Кристи Маринова е депозирал писмени отговори, с които се е противопоставил на допускането им до разглеждане по същество, поради липса на предписаните в закона предпоставки. Изложил е съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания и искане. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорно по делото, че ответниците са били вписани за членове на УС и изпълнителни директори на банката /първият – от 2003 г., а вторият от 2012 г., от когато, съгласно вписванията, банката се представлява винаги заедно от всеки двама от общо четиримата й изпълнителни директори; че между тях и банката са били сключени и договори за възлагане на управлението; че същите са изпълнявали възложените им функции до 23.06.2014 г., когато банката е поставена под специален надзор,а членовете на Управителния и Надзорния съвети са отстранени от длъжност и са назначени квестори; че срокът на специалния надзор върху банката е продължен до 20.11.2014 г., а на 07.11.2014 г. е вписано отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност и е подадено искане за откриване на производство по несъстоятелността й; че с влязло в сила решение на съда от 2015 г. е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата 5

20.06.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността й, прекратени са правомощията на органите й, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а с решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, са назначени двама постоянни синдици на банката.

Въз основа на вписванията в ТР съдът е установил, че дружеството „ЮМС“ АД /страна по договор за кредит с банката/ е било първоначално регистрирано на 7.12.1994 г. , а впоследствие пререгистрирано по реда на ЗТР на 24.07.2008 г. с капитал 50 000 лв.; че по партидата му са обявени ГФО за периода 2009 – 2015 г., като за 2017 г. е обявена декларация по чл. 38 ЗСч за липсата на дейност; че на 28.01.2014г. същото е подало искане за отпускането на кредит в размер на 23 000 000 евро, със срок за ползване на кредита до 31.12.2016 г. и краен срок за погасяване – до 28.02.2017 г., с цел закупуване на имоти в землището на с. Белопопци, община Горна Малина, придобиване на акции от капитала на „Блексирама“ АД, плащания по цесионни договори и за оборотни средства за погасяване на други задължения; че с искането са били предложени като обезпечения учредяването на ипотека върху подлежащите на закупуване имоти, които към този момент са били собственост на трето лице „Гео Адвайзърс“ ЕООД, учредяване на реален залог върху акциите, представляващи 40 % от капитала на „Блексирама“ АД, също собственост на „Гео Адвайзърс България“ ЕООД и учредяване на реален залог върху акции, представляващи 100 % от капитала на самия кредитополучател „ЮМС“ АД.