Решение № 504 от 15.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Велико Търново, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103728 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Ц. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № ***/*** г., а евентуално – на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка.

Ищецът твърди, че на *** г. между него и „Стик-Кредит“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който е получил сумата от 2 000.00 лева, която е следвало да върне в срок от 18 месеца. Заявява, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване нормата на чл. 22 от ЗПК. Излага подробни аргументи относно непосочването на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, относно липсата на ясна методика за формиране на ГПР, респ. дали предвидената неустойка е включена в ГПР, като счита, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е неравноправна, че противоречи на добрите нрави, както и че същата по същество представлява добавък към възнаградителната лихва и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В проведеното открито заседание ищецът не се явява, като с писмена 1 молба неговият процесуален представител поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

В писмена молба процесуалният представител на ответника заявява, че неустойката не е задължителен елемент за отпускане на заемната сума, както и че същата се дължи само при неизпълнение на условията за обезпечаване на заема. Сочи, че неустойката не е включена в ГПР, тъй като представлява разход, който не може да бъде предвиден предварително и възниква единствено при неизпълнение на задължение по договора.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на *** г. между Х. М. Ц. и „Стик - Кредит” АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 2 000.00 лева, която последният се е задължил да върне на 18 месечни вноски в срок до *** г. при ГЛП от 20.52 % и ГПР от 22.56 %. Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредито-получателят следва в 3-дневен срок да предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, платима заедно с всяка отделна погасителна вноска /чл. 27/.

Съгласно чл. 28 от договора при неизпълнение на което и да е свое задължения по договора кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Според представения по делото погасителен план по договора е начислена неустойка в размер на 1 427.03 лева, платима с погасителната вноска.

Установява се, че впоследствие вземанията по договора са прехвърлени на ответника „АПС Бета България“ ЕООД, който е претендирал същите от ищеца.

Сключеният между Х. М. Ц. и „Стик - Кредит” АД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

2

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 22.56 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане е разход, свързан с предмета и с управлението на договора, като същото на практика води до оскъпяването на кредита и представлява скрита възнаградителна лихва.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК .

Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 2 000.00 лева, като само начислената неустойка, която е в размер на 1 427.03, представлява 70 % от сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Както вече беше посочено, така уговорената неустойка има характер на 3 скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК / и липса на основание за дължимост на вземането.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за нейната недействителност, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността /нищожността/ на договора за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер от 152.80 лева, равняваща се на 78.13 евро.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. Д.

М. възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на 300.00 евро с вкл. ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за кредит предоставен от разстояние № ***/*** г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и Х. М. Ц., по предявения от Х. М. Ц., ЕГН ********** срещу „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 да заплати на Х.

4

М. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 78.13 евро – разноски за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 да заплати на адв. Д. В. М. от *** адвокатска колегия сумата от 300.00 евро с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дв.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Велико Търново, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103728 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Ц. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № ***/*** г., а евентуално – на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка.

Ищецът твърди, че на *** г. между него и „Стик-Кредит“ АД е сключен договор за кредит, по силата на който е получил сумата от 2 000.00 лева, която е следвало да върне в срок от 18 месеца. Заявява, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване нормата на чл. 22 от ЗПК. Излага подробни аргументи относно непосочването на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, относно липсата на ясна методика за формиране на ГПР, респ. дали предвидената неустойка е включена в ГПР, като счита, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е неравноправна, че противоречи на добрите нрави, както и че същата по същество представлява добавък към възнаградителната лихва и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.